Григорий VI Константинополски

Григорий VI Константинополски (на гръцки: Γρηγόριος ΣΤ΄) е православен духовник, на два пъти вселенски патриарх в Цариград – от 1835 до 1840 и от 1867 до 1871 година. Известен е с безуспешните си усилия да предотврати учредяването на самостоятелна българска църква в Османската империя.

Григорий Γρηγόριος
гръцки духовник
Роден	1 март 1798 г. Румели Фенер, Турция
Починал	8 юни 1881 г. (83 г.) Арнауткьой, Турция
Религия	православие
Учил във	Велика народна школа
Григорий в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Ранна кариера

Григорий VI е роден под името Георгиос Фуртуниадис през 1798 година в село Фанараки, край Цариград. На 11 години е поставен под покровителството на митрополит Григорий Деркоски. Учи във Великата народна школа, която тогава е в Ксирокрини, Цариград. Подстриган е за монах на 20 март 1815 година от митрополит Григорий Деркоски и е негов личен секретар до екзекуцията му на 3 юни 1821 година. На 24 септември 1824 година е ръкоположен в патриаршеския двор за велик архидякон. На 6 октомври 1825 година е ръкоположен за презвител и е назначен за велик протосингел.^[1]

На 24 октомври 1825 година е ръкоположен за пелагонийски митрополит. От юни 1833 до първото си избиране за патриарх през 1835 е митрополит на Сярската епархия, където възстановява много храмове.^[2][3]

Първи период начело на Патриаршията

Григорий VI е избран за вселенски патриарх на 24 октомври 1835 година и остава на тази длъжност до 20 февруари 1840 година.^[2] През това време полага грижи за паството си, като построява болница край Еди Куле и дарява приходите от църквата „Света Параскева“ в Пловдив за местната гръцка болница. Подпомага финансово пострадалите от пожара в цариградския квартал Ставродромия през 1839 година. През същата година основава богословска школа във Фенер. Григорий VI подкрепя и умножава гръцките училища на остров Халки и в други краища на Османската империя. За да се справи с протестантската пропаганда, той учредява църковно попечителство в Цариград. Забранява разпространението на Библията в превод на новогръцки и разтуря училището на Теофилос Каирис.^[2] Подава оставка на 20 февруари 1840 година заради британската политика на Йонийските острови.^[1]

Втори период начело на Патриаршията

Григорий VI е избран за втори път начело на Вселенската патриаршия на 10 февруари 1867 година, за да се противопостави на усилията на българите да отхвърлят властта на гръцките свещеници.^[2] През юни същата година той предлага проект за българска екзархия^[4] – църковна област с ограничена автономия, която според патриарха трябва да обхване земите между Дунав и Стара планина^[5]. Проектът е отхвърлен от водачите на българското църковно движение. Чрез Гаврил Кръстевич, който е висш служител в държавната администрация, през 1868 година те успяват да прокарат от името на османското правителство контрапредложения за самостоятелна църковна организация върху цялото българско землище.^[6] Под натиска на правителството, през юли 1869 година Григорий се съгласява на известни отстъпки, но не се отказва от македонските епархии и Пловдив, нито от правото да се меси в ръководството на бъдещата екзархия.^[7] Отхвърля фермана на султан Абдул Азис от февруари 1870 година за учредяване на Българската екзархия и отказва да преговаря с българите за прилагането му.^[8] Настоява за решаване на българския въпрос от Вселенски събор като предварително печели на своя страна повечето поместни църкви, но не и руската^[9], нито османските власти. Великият везир Аали паша отказва да разреши свикване на Вселенски събор, въпреки неколкократните му закани за оставка.^[10] Григорий се оттегля от патриаршеския престол през юни 1871 година като изтъква здравословни причини.^[11]

Умира в Мега Ревма (край Цариград) на 8 юни 1881 година.^[2][1]