Гръче

Гръ̀че, още Граче или Гръ̀тче, или понякога книжовно Грàдче (на гръцки: Πτελέα, Птелеа, до 1928 година Γκρέντση, Гредци,^[2] до 1949 година Φτελιά, Фтелия^[3]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

Вижте пояснителната страница за други значения на Фтелия.

---

Гръче Πτελέα
— село —
Гръче 40.462222, 21.073333 Гръче Гръче
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Нестрам
Географска област	Нестрамкол
Надм. височина	825[1] m
Население	45 души (2021 г.)

География

Селото се намира в областта Нестрамкол на 17 километра западно от Костур, в североизточното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на малка река, ляв приток на Бистрица над село Дреничево. Селото се дели на две махали - Горно и Долно Гръче, които от 1961 година се смятат за отделни селища (на гръцки Άνω Πτελέα и Πτελέα или Κάτω Πτελέα). В околностите на Гръче има четири параклиса - „Свети Онуфрий“, „Свети Илия“, „Света Богородица“ и „Свети Анастасий“.

История

В Османската империя

Между Гръче и Дреничево се е намирал римският град Ватина, който съдейки по намерен в района надпис от 193 година, е играел важна роля по времето на император Адриан. Каменната църква „Свети Николай“ в селото е от XV век.

Според Тодор Симовски първоначално селото се състои от пет махали – Монастирец, Клясовисо, Илявица, Ладушица, Бела църква с общо 700 къщи, но в края на XVIII век е съсипано от Али паша Янински и жителите му са изселени в Епир. След 30 години някои се връщат и правят ново село от две махали, разделени от малка река.^[4]

В края на XIX век Гръче е българско село в Костурска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Гръче има 195 жители българи хистияни.^[5] В 1890 година е построена каменната църква „Свети Димитър“.

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Грачи е чисто българско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 26 къщи.^[6]

В началото на XX век всички жителите на Гръче се отказват от Цариградката патриаршия и минават под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Гратче има 208 българи екзархисти.^[7]

Гръцка статистика от 1905 година представя Гредци като гръцко село със 198 жители.^[8] Според Христо Силянов в 1906 година пострадва от гръцки андартски нападения.^[9]

През юли 1907 година андартската чета на Георгиос Томбрас отвлича свещеника, кмета, учителя и още шестима българи от Гръче и ги убиват.^[10] На помощ се притича четата на войводата Атанас Кършаков, който повежда сражение с андартите и с пристигналата османска войска. Падат 14 войници, но загива и войводата Кършаков и четирима четници.^[11]

Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Градци (Γράντσι) има 20 „схизматични“ семейства.^[12]

Според Георги Константинов Бистрицки Гръче преди Балканската войнаима 30 български къщи,^[13] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.^[14]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Грътче е обозначено като българско селище.^[15]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Гроче има 30 къщи славяни християни.^[16] През 20-те години в Гръче са заселени гърци, бежанци от Турция. В 1928 година в селото има 32 жители бежанци от 333.^[17] В 1928 година е прекръстено на Фтелия (в превод бряст). През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти.^[18]

По време на Гражданската война селото пострадва силно – 60 души са убити, а десетки се изселват в социалистическите страни. След войната започва масова миграция към градовете в Гърция и отвъд океана.^[4]

Населението традиционно се занимава със земеделие, като произвежда жито, и частично с животновъдство.^[4]

Прекръстени с официален указ местности в община Гръче на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Чърешново[19]	Τσαρέσνοβο	Птелеас Рема	Πτελέας Ρέμα[20]	река, която разделя двете махали на Гръче[19]
Билевец[19]	Μπιλεβὲτς	Κτήματα	Ктимата[20]	местност И от Гръче, по левия бряг на Бистрица (Белица)[19]
Кури[19]	Κουρὶ	Δρυόβουνο	Дриовуно[20]	връх (847 m), СИ от Гръче[19]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	318[4]	287[4]	333[4]	462[4]	83[4]	79[4]	76[4]	79[4]	82[4]	56	54	45

Литература

• Видоески, Божидар. Фонолошки опис на говорот на селото Гратче (Костурско). Годишен зборник. Филолошки факултет на Универзитетот „Кирил и Методиј". Скопје, 1977, 3, стр. 23-31.

Личности

Родени в Гръче

• Вангел Главинов, деец на Охрана^[21]
• Васил Ильов, деец на Охрана^[21]
• Василка Шукалова-Поповска - Кула (1932 - ), участничка в Гръцката гражданска война
• Доне Шукалов, деец на Охрана^[21]
• Зисо Ильов, деец на Охрана^[21]
• Ильо Шукалов, деец на Охрана^[21]
• Кръсто Ставров, деец на Охрана^[21]
• Мик Велоски (р. 1924), съосновател на Македоноавстралийския народен съюз
• Нуме Каралиев, деец на Охрана^[21]
• Нуме Ставровски, деец на Охрана^[21]
• Пальо Ставров, деец на Охрана^[21]
• Пандо Главинов, деец на Охрана^[21]
• Пандо Ставров, деец на Охрана^[21]
• Паскал Ставров, деец на Охрана^[21]
• Петро Шукалов, деец на Охрана^[21]
• Ристо Кирязовски (1928 – 2002), историк от Северна Македония
• Спиро Шукалов, деец на Охрана^[21]
• Ташо Главинов, деец на Охрана^[21]
• Тимьо Шукалов, деец на Охрана^[21]
• Томе Джуваров, деец на Охрана^[21]
• Филе Шукалов, деец на Охрана^[21]

Починали в Гръче

• Пандо Шиперков (? – 1948), участник в Гръцката гражданска война