Димитър Палчев
Български революционер, лекар и общественик From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Димитър (Мито) Янакиев Палчев с псевдоним Азаата е български революционер, лекар, общественик, деец на Костурското братство,[1] член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации в България.[2]
Remove ads
Биография
Димитър Палчев е роден в 1886 година в голямото българско костурско село Косинец, в Османската империя.[3] Брат е на революционера Лазар Палчев. Баща му Янаки Палчев, след убийството на жандармерийския чаушин Зюлфу в кулите при Бей бунар в 1902 година, е арестуван и изтезаван заедно с кмета на Косинец Димитър Кенков.[4] Присъединява се към Вътрешната македоно-одринска революционна организация и взима участие в Илинденско-Преображенското въстание в Костурско.[1] В дневника си Лазар Киселинчев пише, че в тежък за въстаниците момент, когато започва да ги обзема отчаяние, Мито Палчето - Азаата засвирва с кавал мелодии, които ги ободряват. Сред тях е „Шуми Марица“, която се запява от всички въстаници.[5]
При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение в Пета и Нестроевата рота на Първа дебърска дружина.[6]
Завършва медицина в Одеса.[3]
След войните емигрира в България и взима дейно участие в дейността на организацията на македонската емиграция. Делегат от Костурското благотворително братство е на обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[7] Палчев е избран за член на Националния комитет на Съюза на македонските емигрантски организации след Деветоюнския преврат в 1923 година.[8]
След окупацията на Гърция през Втората световна война в началото на април 1943 година по инициатива на Централния комитет на СМЕО Костурското братство праща делегация в Костурско, в която влизат Спиро Василев, Георги Киселинчев, Тома Бакрачев, Димитър Палчев и Никола Трифонов. При завръщането си запознават костурчани в София с положението в родния им край. Излъчен е Общокостурски граждански комитет, в който влизат Георги Киселинчев - председател, Димитър Палчев - секретар и Тома Бакрачев - касиер. От името на 30-хилядната костурска емиграция в България те отправят писмена молба за аудиенция до цар Борис III, в която делегацията описва тежкото положение на българското население в Костурско и изобщо в Егейска Македония, подложено на терор от въоръжени гръцки формирования и от италианските окупационни власти. В изложението се казва, че ако германските окупационни власти последват примера на италианците би могло да се създаде значителна българска въоръжена сила, която да прогони частите на ЕЛАС.[9] Делегацията моли цар Боорис III, че:
| „ | Ето защо верноподанически и синовно молим Ваше величество да се поставят с всичките права нашето искане, да се присъедини Южна Македония към България, или ако е невъзможно това, сега да се мобилизират българите в Леринско, Воденско, Кайлярско, Ениджевардарско, Берско, Гумендженско и пр., за да се справят сами с андартите.[9] | “ |
Затова делегацията моли да се отпуснат на българската паравоенна организация Охрана 1000 пушки, 20 леки и тежки картечници и муниции, за да се въоръжат всички записали се доброволци и настоява България да окаже и политическа подкрепа на въстаниците.[10]
Накрая делегацията отбелязва в тази връзка, че българите в Егейска Македония могат да дадат:
| „ | 30 000 организирани милиционери българи, които ще накарат андартите да кротуват и ще очистят пътя на българската войска, ако тя слезне надолу.[9] | “ |
Remove ads
Вижте също
Външни препратки
- Палчев, Димитър. Костурско // Македонска трибуна (брой 752/753). 1941. Посетен на 10 октомври 2015.
- Палчев, Димитър. Едно пѫтуване до Америка (лични бележки и преживѣлици) // Мир (9628, 9629, 9630, 9631). 1932. Посетен на 10 октомври 2015.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads