Димитър Яранов

Димитър Атанасов Яранов е виден български географ, геоморфолог и тектоник, професор в Софийския университет.^[1][2][3]

Тази статия е за географа. За художника вижте Димитър Яранов (художник).

---

Димитър Яранов
български географ и геолог
Роден	Димитър Атанасов Яранов 21 октомври 1909 г. Солун, Османска империя
Починал	14 август 1962 г. (52 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет Хумболтов университет на Берлин
Работил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	География, геология
Семейство
Баща	Атанас Яранов
Деца	Атанас Яранов

Биография

Димитър Яранов е роден на 21 (8 ^{стар стил}) октомври 1909 година в Солун, тогава в Османската империя, днес в Гърция.^[4] Син е на учения и революционер Атанас Яранов. Завършва география през 1933 година в Софийския университет. От 1933 до 1935 година специализира в Хумболтовия университет в Берлин, където защитава докторат по геотектоника. През 1936 година е избран за доцент, от 1938 година е извънреден, а от 1946 година – редовен професор в катедра Физическа география в Софийския университет. В 1937 година чете лекции в Сорбоната в Париж, в 1942 година – Хумболтовия университет в Берлин, Участва в експедиции в Западна Африка, Сахара, Средиземноморския басейн, Мала Азия и другаде.^[1] През 1942 година Димитър Яранов повторно е избран за секретар на Македонския научен институт. Яранов е назначен за ръководител на българското представителство в Солун, което има за задача да събира и обобщава етнодемографските статистически данни за региона.^[1]

Професор Димитър Яранов (третият отдясно) – начело на мисията при щаба на Вермахта в Солун, заедно с немски офицер освобождава гръцки военнопленници от български произход, юни 1941 г.

През 1942 – 1944 година Димитър Яранов е културен аташе в Берлин, Германия. След Деветосептемврийския преврат е подложен на преследвания.^[5] През 1945 година професор Яранов, заедно с Иван Дуйчев и Веселин Бешевлиев са представени от гръцкото правителство пред Международния трибунал, за да бъдат съдени като военнопрестъпници. По настояване на тогавашното югославско правителство наказателното производство срещу тях е снето.^[1]

Междувременно Димитър Яранов е назначен през септември 1946 година за главен геолог в югославската Служба за хидротехническо проектиране в Скопие. Там той работи в продължение на една година, като по един месец всеки семестър пребивава и в София, изпълнявайки задълженията си като професор в Софийския университет. През есента на 1947 година е издаден указ, с който се уволняват окончателно от Университета професорите Иван Батаклиев и Димитър Яранов. През 1946 година Македонският научен институт публикува крупното изследване „Македония като природно и стопанско цяло“, в което обаче отсъстват понятия като „българско население“, „македонски българи“ и т.н. Според изследователите Георги Даскалов и Александър Гребенаров трудът е дело на Димитър Яранов, който предпочита да остане анонимен заради извършената подмяна в понятията по политически причини.^[6]

През март 1948 година той вече е назначен на работа като главен геолог във ВТО „Хидроенергопроект“ – държавна проектантска организация. От 1949 до 1954 г. работи като геолог в проектантска организация към Министерство на електрификацията. Проучва язовирите Искър, Кърджали, Пасарел, каскадата Белмекен-Сестримо и други. От 1959 г. работи в системата на геоложките проучвания, ръководител на секция „Тектоника“ в Научноизследователския геологически институт при Главно управление за геоложки и минни проучвания.^[1] През 1954 година е повишен като главен консултант в Дирекцията за инженерно-геоложки и хидрогеоложки проучвания. От 1948 до 1958 година той е автор или ръководител на колективи, съставили 51 инженерно-геоложки доклада. През 1958 година проф. Яранов е назначен за главен геолог и заместник-директор на новосъздадения Научен институт за геоложки изследвания (НИГИ), като същевременно е и ръководител на Секцията по геотектоника към института.^[1]

През 1961 година Яранов получава покана от Главната дирекция на ЮНЕСКО да оглави от есента на 1962 година Катедрата по геологични науки в новосъздадения университет в Ла Пас, Боливия, но той отказва.^[1]

Умира на 14 август 1962 година.^[4]

Димитър Яранов е баща на художника Атанас Яранов.^[7][8]

Родословие

Димитър Яранов

Атанас Яранов (1878 – 1964)

Аспарух Яранов (1882 – след 1943)

Димитър Яранов (1909 – 1962)

Димитър Яранов

Атанас Яранов (1940 – 1988)

Христо Яранов (1943 – 1997)

Минчо Яранов (1946 – 2008)

Димитър Яранов (1964 – 2024)

Ива Яранова (р. 1975)

Библиография

• Страници из историята на сръбско-бѣлгарските взаимни отношения. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 2, 1932, с.71 – 112; кн. 3, с. 75 – 128; кн. 4, с. 85 – 130.
• Разлогъ. Областно географско изучване I. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 2, 1932, с.71 – 112
• Разлогъ. Областно географско изучване II. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 3, 1932, с. 75 – 128
• Антропологични изучвания на населението въ Разлогъ. – Макед. прегледъ, год. VII, кн. 4, 1932, с. 25 – 46
• Преселническо движение на българи отъ Македония и Албания къмъ източнитъ български земи презъ XV до XIX вѣкъ – Мак. Пр., год. VII (1932), кн. 2 – 3, с. 63 – 118.
• Разлогъ. Областно географско изучване III. – Макед. прегледъ, год. VIII, кн. 4, 1933, с. 85 – 130.
• Въпросътъ за етническото потекло (етногенезиса) на българитѣ от Западна България и Македония презъ послѣднитѣ 10 години. – Макед. прегледъ, год. ІХ, кн. 1, 1934, 31 – 52
• Името на градъ Ямболъ. – Макед. прегледъ, год. ІХ, кн. 2, 1934, 17 – 24
• "Aperçu de Geographie Physique; La Bulgarie", София, 1936 година
• Градъ Пиротъ – Макед. прегледъ, год. Х, кн. 1 и 2, 1936, 16 – 25
• Физиогеографски изучвания въ Западното Срѣдиземноморие. Изв. Бълг. геогр. д-во, кн. III, 1936
• Островъ Самотраки: Географска скица. – Изв. БГД, 6, 1939, с. 61 – 84.
• Инверсниятъ спрямо тектониката релефъ – сравнителни геоморфоложки проучвания, Печатница Художникъ, 1934 г.
• Физиогеографски изучвания въ Западна Африка, Изв. Бълг. геогр. д-во, кн. V, 1937
• Бѣломорска Тракия и Приморска Македония. Географски очеркъ. IІ. Обща част. – Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХІIV, 1938, с. 1 – 139.
• Средиземноморските земи – първа частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХV.5, год. 1939, с. 1 – 138
• Средиземноморските земи – втора частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХVІ.3, год. 1940, с. 1 – 164
• Средиземноморските земи – трета частъ, Год. СУ, Историко-филолог. фак., кн. ХХХVІІ.2, год. 1941, с. 1 – 153
• Македония или „Южна Сърбия“? – Макед. прегледъ, год. ХII, кн. 1, 1940, с. 43 – 62.
• Мѣстото на Македония. – Макед. прегледъ, год. ХII, кн. 4, 1941, с. 22 – 33.
• Минералнитѣ богатства на Македония. – Макед. прегледъ, год. ХIII, кн. 1, 1942, с. 21 – 41.
• Льосът и льосовидните седименти в България, 1956 г.
• Тектоника на България, 1960 г.
• "Карта на Македония в географските й граници; Развой на картографското представяне на Македония", София, 1933 година
• "Беломорска Тракия и Приморска Македония (Географски очерк)", публикувано в "Годишник на Софийскийския университет; Историко-Филологически Факултет", Книга XXXIV, София, 1938 година

Външни препратки

• Професор Димитър Яранов – Антропогеографски етюди
• Професор Димитър Яранов – Реабилитацията