Дионисий Попянчев

Дионисий Попянчев или Попов (изписване до 1945 година: Дионисий попъ Янчевъ) е български духовник, архимандрит, от късното Българско възраждане в Македония.^[1]

Дионисий Попянчев
български духовник
Михаил Герджиков и Дионисий Попянчев
Роден	1850 г. Струга, Османска империя
Починал	1944 г. (94 г.) Курило, Царство България
Религия	православие
Дионисий Попянчев в Общомедия

Биография

Роден е в Струга в 1850 година. Майка му Кръста (Кръстина) е сестра на братя Миладинови, а баща му поп Янче е последният православен свещеник, служил в село Радолища, в XIX век окончателно албанизирано. Иван Миладинов пише за поп Янче:

Писмо на Дионисий Попянчев до Климент Миладинов от 25 септември 1908 година с молба да дари на Стружката община родната къща на Братя Миладинови

„

виден борец по извоюване на черковно-училищните правдини. Винаги е бил буден страж на поста си и готов да се жертва за делото, почнато от Миладиновците, чийто сестрин зет е бил той.[2]

“

Отец Дионисий дълги години е свещеник в стружката църква „Свети Георги“ и е екзархийски архиерейски наместник в града, председател на Стружката българска община.

Отец Дионисий се отнася с недоверие и неуважение към ВМОРО и в 1903 година отказва да плати наложения му данък от 10 лири. Затова Милан Матов организира отвличането му, което предизвиква скандал сред българската общност в града и в крайна сметка парите са платени.^[3]

След Илинденско-Преображенското въстание е осъден на 101 години затвор заедно с Дола Бамбалова. Амнистиран, той продължава да служи в Струга. Докато влиза в двора на църквата срещу него е извършен неуспешен атентат и той напуска Струга и заминава за България. Установява се в Рилския манастир. По-късно е игумен на Драгалевския манастир. Умира в 1944 година в Курилския манастир.^[4]

Женен е за Елена Апостолова Каневчева, сестра на Янка Каневчева.^[1] Баща е на учителя Димитър Попов. 19-годишният му син Александър Попдионисиев (1894 - 1980) е македоно-одрински опълченец от 2 рота на 6 охридска дружина на 18 юни 1913 година.^[5]

Родословие

Родословно дърво

Христо от Кавая

Стойка

Христо Миладинов (1783 – 1830)

Султана Миладинова (ок. 1785 – 1860)

Георги Миладинов

Никола Миладинов

поп Иван Миладинов

Каваеви

Митра Матова (около 1824 – 1894)

Димитър Миладинов (1810 – 1862)

Константин Миладинов (1830 – 1862)

Атанас Миладинов

Матей Миладинов

Наум Миладинов (1817 – 1897)

Кръста Миладинова

Поп Янче

Апостол (Нелко) Миладинов

Анастас Миладинов (? – 1891)

Ана Попова (? – 1903)

Георги Янчев

Пантелей Миладинов (1849/50 – ?)

Кузман Шапкарев (1834 – 1909)

Елисавета Шапкарева (1846 – 1870)

Царевна Миладинова (1856 – 1934)

Никола Алексиев (1851 – 1941)

Милица Икономова (1846/47 – 1894)

Георги Икономов (1836/37 – ?)

Еленка Миладинова

Ангел войвода

Климент Миладинов (1865 – ?)

Мария Илчева

Дионисий Попянчев (1850 – 1944)

Митра Наумова

Христо Миладинов (? – 1873)

Иван Миладинов (1867 – 1942)

Зафир Миладинов (1864 – 1918)

Ана Миладинова (? – 1928)

Лев Попов (1865 – 1935)

Наум Миладинов (? – 1946)

Владислав Алексиев (1884 – 1962)

Йорданка Миладинова (1900 – ?)

Наум Миладинов (1897 – 1982)

Александра Хаджова

Вангел Миладинов (1871 – 1905)

Боянка Миладинова (1873 – 1974)

Георги Миладинов (1869 – 1903)

Милица Чакърова (1875 – ?)

Васил Миладинов

Христо Миладинов (1899 – 1944)

Костадинка Миладинова (р. 1940)

Янко Миладинов (р. 1943)

Георги Миладинов (р. 1934)

Милка Миладинова (1930 – 2021)

Елисавета Миладинова (1932 – 2019)

Атанас Миладинов