Дирекция на музеите (Копривщица)

Дирекцията на музеите в Копривщица е създадена през 1956 г. с цел запазване, съхраняване и популяризиране на културно-историческото наследство на града, с което е поставено началото на модерното музейно дело в града. Дирекцията се помещава в „Спицерията“ – аптеката на някогашния градски доктор Спас Иванов. Там е заседавал първият революционен комитет под председателството на Тодор Каблешков през десетдневното „царство“ по време на Априлското въстание – 1876 година^[1].

Дирекция на музеите
Дирекция на музеите
Местоположение в Копривщица42.640323, 24.357607
Информация
Основана	1956
Седалище	Копривщица
Езици	български
Адрес	Копривщица, пл. „20-ти април“ № 6
Сайт	Официален уеб сайт
бележки тел.: [phone] e-mail: [e-mail]

Площад „20-ти април“ със спицерията като амбулатория

Венци по случай 200 г. от рождението на Найден Геров

Предистория

„В първата трета на двадесети век цветущото някога селище, огнище на просвета, книжнина и люлка на Българското възраждане, все повече запада и се обезлюдява. Остава само споменът за отминалото величие и слава, старите писани къщи, калдъръмени улици със сводести мостове и белокаменни чешми“.^[2]

Дейност

Разрухата^[3] на града е спряна с обявяването на Копривщица за град музей през 1952 г. През 1971 г. той получава статут на архитектурен и исторически резерват, а през 1978 г. – и на национален архитектурен резерват с международно значение и селище за международен туризъм. Съществен принос за това дело имат първият братовчед на Димчо Дебелянов – арх. Вельо Дебелянов, и Петко Теофилов – пръв директор на дирекцията.^[4][5] Понастоящем Дирекция на музеите се грижи за около 20 хил. архивни единици, систематизирани в библиотечен, иконен, картинен, снимков, монетен и др. фондове.^[6] Дирекцията поддържа и широка издателска дейност, свързана с Копривщица и автори, писали художествени, биографични, специализирани и популярни произведения и брошури. Дирекцията, съвместно с Националения институт за недвижимо културно наследство, извършва огромна по мащаб дейност във връзка с архитектурното, снимково и видео заснемане на около 450-те архитектурни паметници в града, намалели в известна степен поради развитието на съвременните демографски, строителни и финансови тенденции. Значителен дял от усилията на музейните работници заема сътрудничеството с БНТ и БНР, централната и регионалната преса за популяризирането на Копривщица като световен архитектурен, исторически, фолклорен и туристически уникат. През 2006 година дирекцията участва в археологическите разкопки в местността Смиловене.

През 70-те години на XX век е предприета значителна по мащаб реставрация и консервация на музеи, паметници на културата, както и на улиците в града,

Във връзка с големия интерес към града музей, Дирекцията организира посещенията на големия брой любители на миналото, бита и архитектурата от българското Възраждане до наши дни. Годишно посещенията надхвърлят 200 хил. души.^[7]

Издателска дейност

• Теофилов, Петко. Тодор Каблешков. София, Захарий Стоянов, 1956, 2006, 2011 ISBN. ISBN 954-739-808-3. с. 127.
• Теофилов, Петко. Копривщица. София, Наука и изкуство, 1958. с. 81.
• Теофилов, Петко. Панайот Волов. София, Народна младеж, 1959. с. 75.
• Теофилов, Петко. Клисура. София, Медицина и физкултура, 1964. с. 52.
• Теофилов, Петко. Великата Априлска епопея. София, Български художник, 1966. с. 48.
• Теофилов, Петко. В бой с фашизма. Копривщица, Дирекция на музеите, 1968. с. 56.
• Теофилов, Петко. Печатница „Свобода“. София, ОФ, 1970. с. 78.
• Колектив. По калдаръмените улици на Копривщица. Пътеводител. Копривщица, Дирекция на музеите, 2000. с. 51.
• Сборник. България пее в Копривщица. София, Дирекция на музеите, 1971, 2011. с. 100.
• Колектив. Бунтовният щурм на Копривщица 1876 г. София, Славина, 1996. с. 88.
• Колектив. Петко Каравелов 1843 – 1903. Между величието и забравата. Копривщица, Дирекция на музеите, Славина, 2003. с. 56.
• Колектив. 50 години Дирекция на музеите Копривщица. Копривщица, Дирекция на музеите, март 2006.
• Пулеков, Христо. Описание на копривщенското училище 1822 – 1883. Копривщица, Дирекция на музеите, 2007. с. 56.
• Неделкин, Цоньо. Магията на Копривщица. Копривщица, Дирекция на музеите, 2008. с. 82.
• Община Копривщица, Дирекцията на музеите, БАН. Чудното момче от Копривщица. Режисьор Борис Радев. (2021)
• Колектив. Найден Геров и духовните измерения на българското възраждане. Копривщица, Дирекцията на музеите, 23 – 24 февруари 2023. ISBN 978-619-91933-2-7.
• Колектив. 180 години от рождението на Георги Бенковски. Юбилеен брой. Копривщица, Дирекция на музеите, септември 2023.

История

Първият музей в Копривщица е уреден през 1930 г. в читалището като „Общ копривщенски музей“. Това е обща музейна сбирка с различни отдели: история, етнография, революционно движение, видни копривщенци и т.н. През 1935 г. музеят, значително обогатен вече, е разположен на първия етаж в Каблешковата къща, назначен е и първият щатен музеен работник.

Старирадева къща Къщата на дядо Либен Камбанарията на храм „Светителя Отца нашего Николая“ Бенева чешма Родната къща на Евлампия Векилова и Пейовската чешма Купчийницата

Кратка хронология на музейното дело[8] 1928 – открит е мавзолей костница в чест на Априлци по проект на арх. Пантелей Цветков 1928 – открит е паметен комплекс „Първа пушка“ 1930 – открита е първата музейна сбирка, разположена в читалището 1931 – по инициатива на литературния кръг „Живо слово“ костите на Дебелянов са пренесени в града 1934 – открит е надгробен паметник на Димчо Дебелянов, изработен от Иван Лазаров 1935 – открит е „Общ копривщенски музей“ в родния дом на Каблешков 1954 – открита е къща музей „Тодор Каблешков“ 1954 – открита е къща музей „Любен Каравелов“ 1956 – основаване на Дирекция на музеите 1956 – открит е етнографски музей „Ослекова къща“ 1958 – открита е къща музей „Димчо Дебелянов“ 1958 – открита е къща музей „Яко Доросиев“ 1965 – открит е етнографски музей „Лютова къща“ 1966 – открита е къща музей „Георги Бенковски“ 1976 – открит е мемориален комплес „Човекът, що даде фаталния знак“ 1980 – откриване на паметник на Тодор Каблешков, изработен от Йордан Гаврилов и Георги Папагалов 1996 – препогребване на костите на Тодор Каблешков и Найден Попстоянов 1961 – 2006 – археологически резерват „Тракийска резиденция „Смиловене“ 2011 – открит е „Жив музей“ в сградата на класното училище 2012 – открита е Художествена галерия „Палавееви къщи“ 2012 – открит е Музей на просветното дело в дома на Яко Доросиев 2013 – от тази година „Ослекова къща“ е частен музей 2023 – тържествено честване на 200-годишнината от рождението на Найден Геров

„Майка“ от Иван Лазаров Къща музей „Георги Бенковски“ Къща музей „Тодор Каблешков“ Къща музей „Любен Каравелов“ Къща музей „Димчо Дебелянов“

Дирекция на музеите, съвместно с Община Копривщица и Народното читалище е организатор на ежегодното честване на Априлското въстание с театрализирано възпроизваждане на епизоди от него по сценарий на Петко Теофилов и Недельо Меслеков^[9] и на летните фолклорни празници „С Копривщица в сърцето“. Под неин патронаж, също всяка година, се провеждат „Дебелянови вечери“ с връчване на Националната литературна награда „Димчо Дебелянов“.

Музейни уредници

Катя Мрънкова и Райна Каблешкова

Димитър Пиронков

Чешма от „Дирекция на музеите“ в памет на 110 г. от гибелта на Дончо Ватах войвода

Чешма паметник от „Дирекция на музеите“ в памет на Георги Бенковски

Копривщенските музейни уредници са културни деятели, историци, етнографи, краеведи и екскурзоводи от град Копривщица, работили преди и след учредяването на „Дирекцията на музеите“, при учредяването на „Общия копривщенски музей“. Наред с посрещане и обслужване на многото посетители се извършва и събирателска, научно-изследователска, популяризаторска, издателска дейност, както и значителна работа по привеждане в съвременен вид на музейната и архивна материални бази.^[10]

Музейните уредници работят по опазването на автентичния вид на съответните сгради на къщите музеи и прилежащите им стопански постройки, превърнати в офис помещения, изложбени зали и фондохранилища. Само през 2015 г. сътрудниците на дирекцията са посрещнали повече от 200 000 български и 28 000 чужди граждани, гости на музейния град.^[11][12]

В свое изследване краеведа Светлана Мухова, уредник на къща музей „Георги Бенковски“, утвърждава, че Копривщица и околностите и са един от най-важните средногорски хайдушки центрове. Според нея повечето от биографиите на споменаваните прочути копривщенски хайдути почиват и са само имена, достигнали до съвременността, въпреки оскъдната изворова база от различни легенди и предания. Тези сказания са издирени и съхранени от местни музейни работници и други краеведи. Събирани доста време те почиват на думите на стари хора, предаващи паметта на своите предшественици.^[13]

През юли 2017 г., по случай 200-годишния юбилей на копривщенската църква „Успение на Пресвета Богородица“ (15 август, храмов празник) с участието на български учени, гости от Русия, музейни работници от „Дирекция на музеите“, общественици и родственици на исторически дейци от местната църковна общност се подготвя провеждането на посветена на годишнината научна конференция. Организацията на този научен форум, както и някои реставрационни мероприятия, подпомагащи подготовката на храма за всенародното тържество по отбелязване на юбилея, е сред последните значими приноси на Искра Шипева-Пухова (1958 – 2017).^[14]

Музейните специалисти на Дирекцията са ангажирани през 2022 г. със събиране на фотографски материал от различни области в града, свързани с издаването на книга албум „Копривщица в снимки“.^[15]

Инициатори на учредяването на „Общ копривщенски музей“

• Филип Палавеев, учител, един инициаторите на учредяването на „Общ копривщенски музей“ към местното читалище. Участва в подбирането и подреждането на читалищната музейна експозиция, която по-късно е преместена в родната къща на Тодор Каблешков.^[16]
• Петко Будинов, краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“ и негов първи уредник^[17][18]
• Нейко Азманов, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“^[16]
• Евтимий Сапунджиев, професор, доктор архимандрит и краевед, участвал в учредяването на „Общ копривщенски музей“^[16]
• Анна Каменова, краевед и поетеса, участвала в учредяването на „Общ копривщенски музей“^[16]

Директори на дирекцията

• Петко Теофилов, 1956 – 1971 г. (последният копривщенски възрожденец)^[19]
• Димитър Пиронков, 1972 – 1987 г.^[19]
• Янко Доросиев,^[19]
• Искра Шипева, 1987 – 2017 г. (с прекъсвания)^[20]
• Кунка Неделева, 2018 – 2024 г.^[21]
• Райна Матеева-Пачева, от 2024 г.^[22]
• Тодор Тумангелов, 1971 – 1972 г. (временно изпълняващ длъжността)^[19]
• Румяна Савова-Кесякова (временно изпълняващ длъжността)^[21]
• Екатерина Златарева-Кунчева (временно изпълняващ длъжността)^[21]
• Елена Желязкова (временно изпълняващ длъжността)^[21]
• Катя Мрънкова (временно изпълняващ длъжността)^[21]

Музейни уредници и екскурзоводи

• Александър Божинов, (на обществени начала)
• Андон Брайков,^[21]
• Бойка Георгиева,^[21]
• Валери Калонкин,^[21]
• Георги Белстойнев,^[21]
• Галина Захариева,^[21]
• Делка Гугова,^[21]
• Дойчо Иванов, 2003 – 2019^[21]
• Донка Кривиралчева,^[23]
• Кети Тумангелова,^[23]
• Мая Атанасова,^[21]
• Мария Караниколова,^[23]
• Малинка Карабобалиева,^[21]
• Нешка Тороманова,^[21]
• Райна Каблешкова,^[21]
• Славимир Генчев, 1977 – 1980 г. (поета с китарата)^[24]
• Светлана Мухова,^[21]
• Тодор Вълчев,^[21]

Други музейни деятели

• Иван Шабанов, съосновател на Музей на картофите в Клисура и Музей на солта в Поморие

Вижте също

• Петко Теофилов
• Димитър Пиронков
• Паметници на културата в Копривщица
• Национална литературна награда „Димчо Дебелянов“