Добролища
селище в Гърция, Западна Македония From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Добро̀лища или понякога Добро̀лище (произношение в местния говор Добро̀лишча, на гръцки: Καλοχώρι, Калохори, катаревуса: Καλοχώριον, Калохорион, до 1926 година Δοβρόλιστα, Довролиста[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, дем Костур, област Западна Македония.
Тази статия е за селото в Костурско. За селото в Кукушко вижте Добровища.
Remove ads
География
Селото е разположено на 17 километра югозападно от демовия център Костур, в Костурската котловина, на левия бряг на река Бистрица, която тук се нарича Белица. Към землището на Добролища е присъединено и това на днес изоставеното село Чърчища (Царциста). Добролища на север граничи с Четирок (Месопотамия), на юг с Желегоже (Пендаврисо), на изток с Тиквени (Колокинту) и на запад с Ошени (Ини).[3] Южно от селото, между него и Желегоже (Пендаврисо) е поклонническият център „Свети Спиридон“.[4]
Remove ads
История
Етимология
Според академик Иван Дуриданов името е патроним на -ишти < -itji, който произхожда от личното име Доброл, сравнимо с фамилното име Добролов.[5]
В Османската империя
В XV век в Добролища са отбелязани поименно 140 глави на домакинства.[7]
Семейства от Добролища, заедно със слимничани и омотчани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.[8]
В края на XIX век Добролища е смесено българо-мюсюлманско село. Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Довролиса (Dovrolista) живеят 600 гърци.[9] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Добролища има 270 жители българи християни и 160 българи мохамедани или турци.[10]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Добромища е смесено българо-влашко-турско село в Костурската каза на Корчанския санджак със 70 къщи.[11]
В началото на XX век цялото население на Добролища е под върховенството на Цариградската патриаршия, но след Илинденското въстание в началото на 1904 година минава под върховенството на Българската екзархия.[12] Същата година турските власти не допускат учителя А. Наумов от Апоскеп да отвори българско училище в селото[13] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Добролище има 328 българи екзархисти и 32 власи.[14]
Гръцка статистика от 1905 година не отразява промените и представя селото като гръцко с 500 жители.[15] В 1906 година селото пострадва от гръцки андартски нападения на капитан Николаос Платанияс (Лахтарас).[16][17]
На 30 октомври 1906 година в Добролища е обграден от турците войводата Никола Добролитски заедно с четирима свои четници и след целодневно сражение се самоубива.[18][19][20][21] С него загиват и Петър Георгиев Езерски, Васил Настев и Търпо - двамата власи, а Дамян Сидов успява да се изплъзне и се спасява. Тъй като загиват много турци, османците убиват четирима първенци, запалват 12 къщи и арестуват много хора от селото.[18]
Според Георгиос Панайотидис, учител в Цотилската гимназия, в 1910 година в Довролиста (Δοβρόλιστα) има 65 семейства, от които 40 християнски. От християните 20 „са се завърнали в православието“, тоест под върховенството на Вселенската патриаршия.[22]
Според Георги Константинов Бистрицки Добролища преди Балканската война има 50 български и 30 турски къщи,[23] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[24]
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Добролища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[25]
На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Добролища е обозначено като българско селище.[26]
В Гърция
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Добролища (Добролишта) има 30 къщи славяни християни и 40 къщи турци.[27] През 20-те години мюсюлманското население на Добролища се изселва в Турция и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, които в 1928 година са 145 души[28][1] или според други данни 40 семейства и 139 души.[29]
В 1926 година името на селото е преведено като Калохорион, в превод добро село.
През Втората световна война Добролища е в италианската окупационна зона и в селото е създадено подразделение на Централния македонобългарски комитет, начело със семейство Добролитски и чета на българската паравоенна организация Охрана. Селото пострадва от италианските наказателни отряди.[31]
На 4 май 1945 година селото е ограбено от гръцката чета на Андон Аманатидис, много жени и мъже са малтретирани.[32] По време на Гръцката гражданска война Добролища дава 22 убити, а 42 се изселват в социалистическите страни.[1] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци. В селото има 9 политически убийства.[33]
В селото традиционно се произвежда жито, тютюн и леща.[1]
Remove ads
Личности
- Родени в Добролища
Апостол Калиманов, български революционер, деец на Македонобългарския комитет[37]
Вангел Мирковски (1915 – 1949), гръцки комунист, член на КПГ от 1934 година; участва в борбата срещу диктатурата на Метаксас; в 1939 година е арестуван и заточен на остров Анафи; освободен е в 1941 година; включва се в борбата срещу италианските окупатори, като ръководител на петчленна въоръжена група; през ноември 1941 година е отново арестуван от италианската полиция и е осъден на 3 години затвор; в 1943 година след освобождаването се включва в редовете на ЕЛАС; командир е на въоръжен отряд; от 1946 година се включва в редиците на ДАГ. загива през февруари 1949 година в битката за Лерин[38]- Васил Бружо, български революционер, деец на ВМОРО[39]
- Васил Христовски (1913-1948), гръцки партизанин и деец на СНОФ и НОФ
- Зисо Дельов(ски) (? - 1981), гръцки комунист
- Зисо Калиманов (Ζήσης Καλλιμάνης, ? – 1943), гръцки комунист, затворен в Акронавлия, освободен през юни 1941 година, след като се обявява за българин, убит е от италиански патрул в Пелеканос[40]
- Илия Тепов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[41]
- Илия Толев (Тольов), македоно-одрински опълченец, Костурска чета[42]
- Лазар Поплазаров, гръцки комунист
- Митре Калиманов, гръцки комунист, брат на Паскал Калиманов, през Втората световна война води чета на Охрана, а след това се присъединява към СНОФ[40]
- Никола Добролитски (1876 – 30 октомври 1906), български революционер
- Паскал Калиманов – Добролитски (1906 - 50-те години), един от ръководителите на Централния македонобългарски комитет в годините на Втората световна война
- Петър Иванов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов – Германчето[43]
Ристо Поплазаров (1933 — 1984), историк от Социалистическа република Македония- Стасо Чанаков – Добролитски, деец на ВМОРО[44]
- Стеряна Вангелова (1924 - 2005), участничка в Гръцката гражданска война
- Ташко Георгиев, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов – Германчето[45]
- Тодор Влахов (1913 – 1946), гръцки комунист, от 1935 година е член на ГКП; през 1935 – 1936 година е в ръководството на местния комунистически комитет; арестуван през 1939 година и заточен на остров Анафи; по време на Втората световна война е един от първите участници в комунистическите въоръжени групи в Костур, за което през ноември 1941 година е арестуван от италианските окупационни власти и е осъден е на три години затвор във Волос; след освобождаването си през 1943 година се включва в редиците на ЕЛАС; след Споразумението от Варкиза отново е преследван, умира в 1946 годна след тежко боледуване[46]
- Тодор Калиманов, български селски първенец[40]
- Търпо Калиманов (? – 1943), гръцки комунист, от 1928 година член на ГКП; като търговец обикаля селата на Хрупишщенския и Нестрамския район и легално разпространява комунистическите идеи; в 1938 година е арестуван и затворен в Акронавлия, а по-късно изпратен на Пилос, откъдето избягва през лятото на 1941 година; включва се в нелегалната дейност срещу немската и италианската окупация като организационен работник в родния си край; убит от италиански карабинер през февруари 1943 година в село Ератира (Селица)[47]
- Христо Вангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Христов – Германчето[48]
- Щерьо Калиманов – Добролитски, български революционер от Охрана
- Починали в Добролища
- Никола Добролитски (1879 – 30 октомври 1906), български революционер
- Други
- Ягнула Куновска (р. 1943), северномакедонска юристка и писателка, по произход от добролищката фамилия Добролитски
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads