Добростан

Добростан е село в Южна България. То се намира в община Асеновград, област Пловдив. До 14 август 1934 г. селото се казва Чаушово.

Добростан
Сградата на кметството
Добростан 41.905399, 24.926005 Добростан
Общи данни
Население	23 души[1] (15 март 2024 г.) 0,571 души/km²
Землище	40,527 km²
Надм. височина	1230 m
Пощ. код	4256
Тел. код	03328
МПС код	РВ
ЕКАТТЕ	21676
Администрация
Държава	България
Област	Пловдив
Община    – кмет	Асеновград Христо Грудев (ГЕРБ; 2019)
Добростан в Общомедия

География

Село Добростан се намира в планински район, на около 26 километра югоизточно от Асеновград и на 4 km от село Орешец.

Около селото се намират над 10 върха: Долни Пазлак – 1251 m, Пожарик – 1292 m, Св. Арахангел – 1218 m, Св. Спас – 1382 m, Св. Христ – 1431 m, Св. Елена – 1425 m, Червената стена – 1500 m, Коритарска чука – 1500 m, Стария бунар – 1517 m, Анкина скала – 1395 m, Катраница – 1354 m и др.

Културни и природни забележителности

• На 3 km се намира хижа „Марциганица“ (1412 m н.в.).
• В района има много пещери: „Топчика“ с дьлжина 727 m, „Иванова дупка“ – 695 m, „Хралупата“ – 311 m, „Ямата“ – 183 m, „Бисерна“ – 123 m, „Олимпийската“ – 98 m, „Хайдушка пещера“, „Ледницата“ и др.
• В близост са местностите Белинташ и Кръстова гора, както и биосферният резерват Червената стена, защитена зона Добростан – BG0002073.
• Църквата „Света Богородица“ в селото първоначално е строена като християнски храм. По-късно е превърната в джамия, пристроено е минаре. Легендата гласи, че то е било ударено от мълния, след което мюсюлманите връщат храма на християните, които ремонтират минарето и го превръщат в камбанария.
• В района на селото има 6 параклиса - „Свети Илия“, „Света Неделя“, „Свети Никола“, „Свети Спас (Възнесение Господне)“, „Свети Трифон“ и „Свети апостоли Петър и Павел“^[2].
• За пещерата „Ахметьова дупка“ („Добростански бисер“) има легенда, която гласи: „По време на турското владичество, Ахмед ага местният турски гавазин събирал данъци от околните села. В едно от селата поискал да му сготвят нещо вкусно и местните му сготвили свинско със зеле. Ахмед ага си облизал пръстите – толкова му харесало. Отивайки в съседното село поискал да му сготвят същото и като разбрал, че са го гощавали със свинско побеснял и решил да запали селото. Тръгвайки по обратния път местни момчета юнаци го причакали и го убили, а тялото пуснали в пещерата...“.

В пещерата е открит човешки скелет със счупен крак, но в никакъв случай не може да се каже дали е на Ахмет ага.

Редовни събития

• Всяка година около Петровден в селото става голям събор.

• 
  Бившето минаре, сега вече камбанария.
• 
  Народното основно училище преди да се срине.
• 
  Затворена чешма в селото.