Асеновград (община)

Община Асеновград се намира в Южна България и е една от съставните общини на област Пловдив.

Община Асеновград 42.0167, 24.8667
Герб
Общи данни
Област	Пловдив
Площ	665.39 km²
Население	65 736 души
Адм. център	Асеновград
Брой селища	29
Сайт	assenovgrad.com
Управление
Кмет	Христо Грудев (ГЕРБ; 2019)
Общ. съвет	33 съветници ГЕРБ (9) БСП за България (8) ДПС (8) БДС „Радикали“ (3) Коалиция „НФСБ ,ВМРО - БНД“ (3) „ДБ – обединение“ – Да, България!, ДСБ, Зелено движение (2)
Община Асеновград в Общомедия

Топографска карта на община Асеновград.

География

Географско положение, граници, големина

Община Асеновград е разположена в южната част на област Пловдив. С площта си от 665,391 km² заема 2-ро място сред 18-те общините на областта, което съставлява 11,1% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на северозапад – община Куклен;
• на север – община Родопи и община Садово;
• на изток – община Първомай;
• на югоизток – община Черноочене, област Кърджали;
• на юг – община Баните, област Смолян;
• на югозапад – община Лъки, област Пловдив
• на запад – община Чепеларе, област Смолян и община Родопи.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е твърде разнообразен – от равнинен в северната част, през хълмист в централната, източна и югоизточна част, до средно планински в южната. Територията ѝ попада в пределите на Горнотракийската низина, Хасковската хълмиста област и крайните североизточни части на Западните Родопи.

Най-северните райони на общината попадат в южната част на Горнотракийската низинаа източните ѝ са заети от крайните югозападни части на обширната Хасковска хълмиста област, като тук надморската височина варира от 200 m на север и североизток до 400 m на юг и югозапад. Северно от село Конуш, на границата с община Садово се намира най-ниската точка на община Асеновград – 161 m н.в.

Южната и югозападната част от територията на общината се заемат от крайните северни разклонения на Западните Родопи, като в нейните предели попадат частично три орографски единици на Западните Родопи. Южно от общинския център и източно от дълбоката долина на Чепеларска река се издига рида Добростан. На североизток склоновете му стръмно се спускат към Хасковската хълмиста област, а на югоизток, в района на село Мостово, чрез висока седловина се свързва с Переликско-Преспанския дял. В пределите на община Асеновград попадат и крайните източни части на Переликско-Преспанския дял на Западните Родопи, като тази част е известна под името Синивръшки рид. Северозападно от село Бор се издига едноименният му връх с височина 1536,4 m. Южно от село Сини връх, в най-южната точка на общината, на границата с общините Лъки и Баните се извисява връх Проглед 1575,8 m, най-високата точка на община Асеновград.

Западно и северно от проломната долина на Чепеларска река в пределите на общината попадат части от друг западнородопски рид – Белочерковския рид. Най-високата му точка на територията на общината е Черни връх 1549,2 m, намиращ се североизточно от село Косово.

Води

Основна водна артерия на община Асеновград е река Асеница (Чая), която протича през нея в югозападната и западната ѝ част на протежение от около 35 km. Тя навлиза в общината южно от село Косово и се насочва на запад, като тече в дълбока проломна долина. Минава през село Нареченски бани, постепенно завива на североизток, а след село Бачково – на север. В южната част на град Асеновград реката излиза от планината и пролома, минава през центъра на града, навлиза в Горнотракийската низина и на около 4 km северно от Асеновград напуска пределите на общината. На около 3 km южно от Асеновград в нея отляво се влива река Луковица, последният ѝ по-голям приток, която протича през община Асеновград с долното си течение през много дълбока и непроходима каньоновидна долина.

В източната част на общината протичат реките Черкезица и Мечка, десни притоци на Марица. Река Черкезица води началото си от седловината свързваща ридовете Добростан и Сини връх и тече на север през общината с горното и средното си течение. Североизточно от село Избеглии навлиза в община Садово. Река Мечка извира южно от село Новаково в Синивръшкия рид и протича през общината с горното си течение. Неин основен приток (ляв) е река Чинардере (Яворица), която води началото си от северното подножие на връх Сини връх. На тези три реки и на някои от техните притоци са изградени множество микроязовири, водите на които се използват основно за напояване на обширните земеделски земи в общината. По-големите от тях са: „40-те извора“ (северозападно от село Мулдава), „Сушица“ (на река Черкезица, южно от село Долнослав), „Мечка“ (на река Мечка, югоизточно от село Леново) и „Леново“ (на река Чинардере, западно от село Леново).

През територията на общината преминава и Юговска река.

Природни забележителности

Югоизточно от Асеновград се намира местността Лале баир. Тя е едно от малкото места, където се среща балканският ендемит – родопско лале. Усойката, която има площ два хектара, е обявена за природна забележителност през 1977 г. Природни забележителности има и по туристическия маршрут, тръгващ от парка „Св. Трифон“, през местността „Корудере“, преминаващ през няколко планински заслона и една хижа („Момина сълза“) и достигащ, съответно, до историческия лагер „Гонда вода“, „Безово“ или „Добростан“. Интересен е панорамният планински път от местността „Параколово“, по върха на билото на планината през параклиса „Св. Илия“ до манастира „Св. Петка“.

На 30 km от Асеновград се намира скалният феномен Белинташ. Други природни забележителности са резерватът Червената стена в землището на село Бачково, пещерата Топчика, местността Зареница в землището на село Нареченски бани, село Косово и местността Усойката в землището на село Добростан.

Природните забележителности на община Асеновград са лесни и достъпни за туристически походи и същевременно предоставят на туристите изключително красиви и живописни гледки.

Населени места

Общината се състои от 29 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им: ^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Асеновград	45943	78,012	Станимака	Лясково	36	20,215	Лесково
Бачково	339	37,333		Мостово	31	15,800	Ер Кюприя
Бор	11	16,603		Мулдава	1317	19,881
Боянци	1518	8,891	Катърлии	Нареченски бани	554	16,021
Врата	14	1,318		Новаково	349	50,078
Горнослав	131	11,529	Горни Арбанас	Нови извор	261	13,679	Ирилер, Извор
Добростан	18	40,527	Чаушово	Орешец	42	19,999
Долнослав	299	8,219	Долни Арбанас	Патриарх Евтимово	378	23,604	Пранга, Патриарх Евтимиево
Жълт камък	75	12,285		Сини връх	5	11,597
Златовръх	454	23,258	Арапово	Стоево	541	4,936	Дурат ени махле
Избеглии	676	18,910		Тополово	2453	62,892
Козаново	544	14,696		Три могили	19	15,431	Юч тепе
Конуш	625	28,071		Узуново	10	8,771
Косово	32	28,449	Шейтаново	Червен	620	24,395	Цървен
Леново	306	29,991	Кетенлик	ОБЩО	57601	665,391	няма населени места без землища

Изглед към град Асеновград от Асеновата крепост през 2012 г.

Изглед към село Бачково през 2008 г.

Изглед от село Нареченски бани през 2013 г.

Изглед към село Косово през 2011 г.

Изглед към село Тополово през 2007 г.

Изглед към село Мулдава през 2013 г.

Изглед към село Врата от Белинташ през 2006 г.

Изглед към село Сини връх от Белинташ през 2016 г.

Изглед към село Горнослав, 2010 г.

Изглед от село Долнослав през 2011 г.

Изглед към село Мостово през 2006 г.

Изглед към село Орешец през 2007 г.

Административно-териториални промени

• Указ № 462/обн. 21 декември 1906 г.:

– преименува с. Кетенлик на с. Леново;

– преименува с. Игилер на с. Извор.

• Указ № 311/обн. 23 януари 1923 г. признава населеното място Бачковски манастир за отделно населено място – ман.с. Бачковски манастир.
• Указ № 364/обн. 31 юли 1925 г. преименува с. Тахталии (Тополово) на с. Малко Тополово.
• МЗ № 2820/обн. 14 август 1934 г.:

– преименува гр. Станимака на гр. Асеновград;

– преименува с. Катърлии на с. Боянци;

– преименува с. Горни Арбанас на с. Горнослав;

– преименува с. Чаушово на с. Добростан;

– преименува с. Долни Арбанас на с. Долнослав;

– преименува с. Арапово на с. Златовръх;

– преименува с. Шейтаново (Шейтанкьой) на с. Косово;

– преименува с. Ер Кюприя (Ер Кюпрю) на с. Мостово;

– преименува с. Пранга на с. Патриарх Евтимиево;

– преименува с. Дурат ени махле на с. Стоево.

• МЗ № 3775/обн. 7 декември 1934 г. преименува с. Юч тепе на с. Три могили.
• МЗ № 2984/обн. 7 февруари 1944 г. признава населената местност Нареченски бани (от с. Косово) за отделно населено място – с. Нареченски бани.
• През 1954 г. е заличено ман.с. Бачковски манастир и е присъединено като квартал на с. Бачково без административен акт.
• През 1956 г. е уточнено името на с. Патриарх Евтимиево на с. Патриарх Евтимово без административен акт.
• Указ № 183/обн. 14 май 1957 г. заличава с. Малко Тополово и го присъединява като квартал на с. Тополово.
• Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г.:

– осъвременява името на с. Лесково на с. Лясково;

– осъвременява името на с. Цървен на с. Червен.

• Указ № 757/обн. 8 май 1971 г. заличава с. Наречен и го присъединява като квартал на с. Нареченски бани.
• Указ № 1054/обн. 4 юни 1974 г. преименува с. Извор на с. Нови извор.
• Указ № 93/обн. 26 януари 1979 г.:

– признава населените местности Гуня, Дормуш, Кокез и Онбаши (всичките от с. Три могили) за отделно населено място – с. Бор;

– признава населените местности Врата и Кабата (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Врата;

– признава населената местност Изворово (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Изворово;

– признава населените местности Курджиево, Ряката и Чортово (от с. Мостово) за отделно населено място – с. Сини връх;

– признава населените местности Карабекир и Узуново (от с. Три могили) за отделно населено място – с. Узуново.

• Указ № 970/обн. 4 април 1986 г. заличава селата Горни Воден и Долни Воден и ги присъединява като квартали на гр. Асеновград.
• Указ № 3005/обн. 9 октомври 1987 г. – отделя селата Косово и Нареченски бани и техните землища от бившата община Хвойна и ги присъединява към община Асеновград.
• Указ № 32/обн. 14 февруари 2000 г. отделя с. Леново и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград.
• Указ № 14/обн. 30 януари 2001 г. отделя с. Жълт камък и неговото землище от община Първомай и го присъединява към община Асеновград.
• Реш. МС № 734/обн. 18 септември 2012 г. заличава с. Изворово и го присъединява като квартал на с. Бор. ^[2]

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	64034	45242	11826	633	106	451	5776	100,00	70,65	18,46	0,98	0,16	0,70	9,02
Асеновград	50846	36105	8744	199	94	420	5284	Асеновград	71,00	17,19	0,39	0,18	0,82	10,39
Бачково	360	350	0	0			9	Бачково	97,22	0,00	0,00			2,50
Бор	17	0	17	0	0	0	0	Бор	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Боянци	1501	1002	9	334			153	Боянци	66,75	0,59	22,25			10,19
Врата	29	29	0	0	0	0	0	Врата	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Горнослав	102	100	0	0	0	0	2	Горнослав	98,03	0,00	0,00	0,00	0,00	1,96
Добростан	58	58	0	0	0	0	0	Добростан	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Долнослав	304	215	0	0	0	0	89	Долнослав	70,02	0,00	0,00	0,00	0,00	29,27
Жълт камък	104	0	104	0	0	0	0	Жълт камък	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Златовръх	558	535	12	6			2	Златовръх	95,87	2,15	1,07			0,35
Избеглии	745	720	6	0			17	Избеглии	96,64	0,80	0,00			2,28
Изворово	7		6	0			0	Изворово		85,71	0,00			0,00
Козаново	642	608	7	0			25	Козаново	94,70	1,09	0,00			3,89
Конуш	729	717		0		0	9	Конуш	98,35		0,00		0,00	1,23
Косово	9	9	0	0	0	0	0	Косово	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Леново	389	341		41			2	Леново	87,66		10,53			0,51
Лясково	19	19	0	0	0	0	0	Лясково 100,00	0,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Мостово	78	77	0	0	0	0	1	Мостово	98,71	0,00	0,00	0,00	0,00	1,28
Мулдава	1360	183	1112	0			63	Мулдава	13,45	81,76	0,00			4,63
Нареченски бани	755	743	0	0	0	3	9	Нареченски бани	98,41	0,00	0,00	0,00	0,39	1,19
Новаково	441	439	0	0			0	Новаково	99,54	0,00	0,00			0,00
Нови извор	324	139	172	8	0	0	5	Нови извор	42,90	53,08	2,46	0,00	0,00	1,54
Орешец	55	54	0	0	0	0	1	Орешец	98,18	0,00	0,00	0,00	0,00	1,81
Патриарх Евтимово	412	391	4	14	0	0	3	Патриарх Евтимово	94,90	0,97	3,39	0,00	0,00	0,72
Сини връх	15	12		0	0		0	Сини връх	80,00		0,00	0,00		0,00
Стоево	646	54	578	0	0	0	14	Стоево	8,35	89,47	0,00	0,00	0,00	2,16
Тополово	2769	1679	995	12	0	17	66	Тополово	60,63	35,93	0,43	0,00	0,61	2,38
Три могили	41		40	0			0	Три могили		97,56	0,00			0,00
Узуново	11	0	11	0	0	0	0	Узуново	0,00	100,00	0,00	0,00	0,00	0,00
Червен	708	661	5	19			22	Червен	93,36	0,70	2,68			3,10

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	64 034	100,00
Православие	37 674	58,83
Католицизъм	85	0,13
Протестантство	368	0,57
Ислям	11 197	17,48
Друго	46	0,07
Нямат	572	0,89
Не се самоопределят	1 547	2,41
Непоказано	12 545	19,59

Политика

Общински съвет

Състав на общинския съвет, избиран на местните избори през годините:^{[5][6][7][8][9]}

Партия, коалиция или инициативен комитет	2003	2007	2011	2015	2019
Избирателна активност по време на изборите		57,02 %	57,03 %	56,46 %	50,63 %
Общ брой места	33	33	33	33	33
ГЕРБ		6	13	10	9
БСП за България					8
Движение за права и свободи	4	8	7	7	8
БДС „Радикали“					3
Коалиция „НФСБ, ВМРО – БНД“ (Национален фронт за спасение на България, ВМРО – Българско национално движение)					3
Коалиция „Демократична България – обединение“ (Да, България!, Демократи за силна България, Зелено движение)					2
Коалиция „БСП – АБВ, ПК „Екогласност““ (Българска социалистическа партия, Алтернатива за българско възраждане, Политически клуб „Екогласност“)				8
Реформаторски блок				3
Народен съюз				2
Зелените				2
Коалиция „Избираме Асеновград – БДЦ, НДСВ, РЗС, Движение „Демократично действие“ и Движение „Напред България““ (Български демократичен център, Национално движение за стабилност и възход, Ред, законност и справедливост, Движение „Демократично действие“, Движение „Напред България“)				1
Българска социалистическа партия	10	5	7
Съюз на демократичните сили	6	4	3
Национално движение за стабилност и възход	3		2
Атака		5	1
Коалиция „Заедно за община Асеновград – НДСВ и ДСИ“ (Национално движение „Симеон Втори“, Движение „Свободен избор“)		3
Радикалдемократическа партия в България		2
Партия на дребния и семейния бизнес	3
Съюз на свободните демократи	1
Сезгин Сабри Аптурахман – инициативен комитет	1
ВМРО – Българско национално движение	1
Али Хюсеин Мехмедкяйе – инициативен комитет	1
Фикрет Халибрям Мехмед – инициативен комитет	1
Български бизнес блок	1
Българска социалдемократическа партия	1

Транспорт

През територията на общината преминава последния участък от 5,4 km от трасето на жп линията Пловдив – Асеновград.

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 124 km:

• последният участък от 35,3 km от Републикански път II-58 (от km 25,5 до km 60,8);
• участък от 34,3 km от Републикански път II-86 (от km 20,8 до km 55,1);
• последният участък от 15,6 km от Републикански път III-667 (от km 24,9 до km 40,5);
• последният участък от 8,3 km от Републикански път III-804 (от km 13,4 до km 21,7);
• началният участък от 12,1 km от Републикански път III-5802 (от km 0 до km 12,1);
• последният участък от 4,5 km от Републикански път III-8006 (от km 10,2 до km 14,7);
• последният участък от 13,9 km от Републикански път III-8604 (от km 32,2 до km 46,1).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-62. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-63. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-74. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-75. Мащаб: 1 : 100 000.