Драгоманци
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Драгоманци (на гръцки: Άψαλος, Апсалос, до 1926 година Δραγουμάνιτσα или Δραγομανίτσα, Драгуманица/Драгоманица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
Тази статия е за мъгленското село в Гърция. За кумановското в Северна Македония вижте Драгоманце.

Remove ads
География
Селото е разположено на 150 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 15 km северно от град Воден (Едеса) и на 11 km южно от демовия център Съботско (Аридеа).[2][3] Селото е в началото на Драгоманския пролом, през който река Строница (Умин дол) излиза от Мъглен.[4]
История
Праистория и Античност
В околностите на Драгоманци е локализирано античниото селище Апсалос,[2] един от трите града в Алмопия заедно с Орма и Европос, споменати от Клавдий Птолемей във II век. Праисторически и антични селища са разкрити в местностите Комвос, Грами, Тумба и Върбен. Смята се, че в античността селищата около Драгоманци са сателити на крепостта над Почеп (Маргарита).[5]
В Османската империя
Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгоманци (Dragomantzi) е посочено като село във Воденска каза с 340 къщи и 915 жители мюсюлмани и 280 българи.[7]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Драгоманци е българо-мохамеданско селище с мъжко население 424 души и 120 домакинства.[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драгоманци живеят 220 българи християни и 1000 българи мохамедани.[9] Българите християни постепенно се преселват във Воден.[10]
Християнското население на Драгоманци е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгоманци (Dragomantzi) има 120 българи екзархисти.[11]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото като чисто българско мохамеданско с 1280 жители.[10]
В Гърция
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Като чисто мюсюлманско село е регистрирано в преборяванията от 1913 и 1920 година.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Драгоманце има 260 къщи турци и 10 къщи цигани мохамедани.[12]
В 1924 година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт - Хаджи Осман, Никомидийско, Акдаг Маден, Анкарско, и Булгар Маден, в Южна Турция, Тракия - от Ексамили на Галиполския полуостров, и Мала Азия - от Смирненско.[2] В 1926 година е преименувано на Апсалос.[10] В 1928 година селото е бежанско с 299 семейства и 1210 жители бежанци.[13] В 1945 година са заселени и власи от Епир.[2]
Селото произвежда големи количества десертно грозде, тютюн, жито, като добре развито е и скотовъдството.[10]
В 1981 година селото има 1277 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-влашко, като и понтийският език и влашкият в него са запазени на средно ниво.[14]
Remove ads
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads