Елово (Нередска планина)

Елово или Елеово (на гръцки: Ελάτεια, Елатия) е бивше село в Република Гърция, на територията на дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Тази статия е за бившето село в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Елово. За селото в дем Суровичево вижте Лехово (дем Суровичево).

---

Елово Ελάτεια
— село —
Църквата „Свети Георги“
Елово 40.675111, 21.440399 Елово Елово
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Нередска планина
Надм. височина	1182 m

География

Селото е било разположено на Которската (Белкаменската, Менската) река в Нередската планина, на 16 километра южно от демовия център Лерин.

История

Етимология

Името на селото е от ела.^[1]

В Османската империя

Във втората половина на XV век селото е дервентджийско и попада в Леринска нахия.^[2] В XIX век Елово е арванитско село в Леринска каза на Османската империя. Подобно на намиращото е под него Бел камен е основано от албанци християни, преселници от Епир и на практика е махала на Бел камен.^[3] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Елово е показано два пъти – веднъж като Елево (Elévo), село в Леринска каза с 50 домакинства и 135 жители българи и втори път като Елово (Elovo), село в Костурска каза с 40 домакинства и 130 жители албанци.^[4]

В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Елово живеят 40 арнаути християни. Селото е чифлик и населението му постоянно се изселва към Лерин, Бел камен и Негован.^[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Елово е чисто влашко село в Леринската каза на Битолския санджак с 30 къщи.^[6]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Елово (Elovo) има 48 албанци.^[7]

При избухването на Балканска война в 1912 година един човек от Елово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[8]

В Гърция

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Елово има 6 къщи арнаути християни.^[9] През Втората световна война селото пострадва от окупационните власти. След сражение между германски части и гръцка паравоенна чета селото е опожарено.^[10]

По време на Гражданската война селото е напуснато от жителите си, които се заселват в Бел камен.^[11]

От селото оцелява само църквата „Свети Георги“.^[12]

Преброявания

• 1913 – 125 души
• 1920 – 52 души
• 1940 – 125 души

Личности

Родени в Елово

• Димитър Касев (Касов, 1892 – 5 декември 1912), опълченец от Македоно-одринското опълчение, Костурска съединена чета^[13][14]