Елшан

Елшан или Елшен (на гръцки: Καρπερή, Карпери, до 1927 година Έλσιανη, Елсяни^[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, дем Долна Джумая (Ираклия), област Централна Македония с 1099 жители (2001).

Тази статия е за селото в Гърция. За селото в Северна Македония вижте Елшани.

---

Елшан Καρπερή
— село —
Елшан 41.132222, 23.304444 Елшан Елшан
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Долна Джумая
Географска област	Сярско поле
Надм. височина	24 m
Население	580 души (2021 г.)

География

Селото е разположено южно от Долна Джумая (Ираклия), близо до десния бряг на Струма.

История

Етимология

Според Йордан Н. Иванов името е жителско име от първоначалното *Елшане от местното име *Елша < елша.^[2]

В Османската империя

През XIX век и началото на XX век Елшан е село в Сярската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873, Елшан (Elschan) е посочено като село със 165 домакинства със 70 жители мюсюлмани и 430 жители българи.^[3]

В 1891 година Георги Стрезов определя селото като част от Овакол и пише:

„

Елшан, полско село 4 часа на запад от Сяр. Най-плодородна почва; произвежда всичките видове произведения и тютюн. На З от Елшан е „Коприва кьопруси“, мост на Струма. Пътят минува през блатисти места, та мъчно се пътува зимно време. В църквата „Св. Петка“ се чете гръцки. 70 къщи само българе. Гръцко училище.[4]

“

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Елшенъ) брои 1400 жители, всички българи християни.^[5]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото (Elchen) има 248 българи екзархисти и 1512 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира гръцко начално училище с 1 учител и 30 ученици.^[6]

На 5 март 1905 година четата на Георги Радев влиза в Елшан и обгражда гъркоманските лидери, начело с Васил Челебиев (Василиос Целебонис) и при започналата престрелка загива Хараламби Диамандиев (Хараламбос Диамандис) и е ранен Петър Андонов (Петрос Антониу) от Кумли.^[7]

По-късно селото приема върховенството на Екзархията, но през февруари 1907 година отново става патриаршистко. Вестник „Акрополис“ от 3 март 1907 година пише:

„

Село Елшани, на три часа път от Сяр, крепост на българските чети в Сярската равнина, много по-важно от Караджакьой пак се върна под Патриаршията, благодарение на действията на патриотите, чиято енергия се увенча с пълна сполука... Владиката прие и заедно с Мелнишкия владика, нарочно дошъл за това, ще отиде да благослови селото.[8]

“

През лятото на 1908 година след Хуриета със заявление подписано от 95 души, селото иска да премине под ведомството на Българската екзархия. Това предизвиква тревога в гръцкия комитет в Сяр и той изпраща в селото капитан Стерьос Влахвеис, който пристига в Елшан в неделя, 23 август, с петима андарти и заплашва с убийство водачите на българското движение. Търси лидера на българската партия Димитър Авальов, който обаче успява да избяга в Сяр.^[9][10]

При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Елшан са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[11]

В Гърция

Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година, Елшан е смесено местно-бежанско село с 8 бежански семейства с 249 души бежанци.^[12]

От 1967 до 1984 година е построена църквата „Свети Георги“.^[13]

Прекръстени с официален указ местности в община Елшан на 6 юли 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Ашлик[14]	Άσλήκη	Пинасмено	Πεινασμένον[15]	местност на ЮЗ от Елшан, по десния бряг на Струма[14]
Кирим	Κιρίμ	Трапези	Τραπέζι[16]
Али паша[17]	Άλή Πασά	Ктима	Κτήμα[16]	местност на ЮИ от Елшан и на С от Чучулигово[17]
Келешка[17]	Κελέσκα	Форсарика	Φωρσάρικα[16]	местност на ЮЗ от Елшан, по десния бряг на Струма[17]
Караагач	Καραγάτσι	Фтелия	Φτελιά[16]	от турското karaağaç, „бряст“[18]
Камински	Καμίνσκι	Камини	Καμίνι[16]
Кайнама[17][19]	Καϊναμάς	Термотопос	Θερμοτοπος[16]	ниви и и ливади[19] на С от Елшан;[17] отглаголно съществително от турското kaynamak, „вря, кипя“[19]
Моловка	Μολόφκα	Молоха	Μολόχα[16]

Личности

Родени в Елшан

• Георги Ил. Гегов, български революционер, деец на ВМОРО, загинал преди 1918 г.^[20]
• Иван Ангелов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, Четвърта рота на Пета одринска дружина, ранен, носител на орден „За храброст“ IV степен^[21]
• Иван Попстоянов, македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина^[22]
• Коста Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.^[20]
• Нашко Елшански (? – 1924), български революционер, деец на ВМРО
• Никос Илиадис (1953 – 2012), гръцки политик
• Ставро Цветков (1912 – ?), гръцки комунист, става комунист в 1933 година, войник на ДАГ^[23]
• Христос Антониу (р. 1954), гръцки политик