Железопътна линия Калотина – Станянци

Железопътна линия 11 е неелектрифицирана, неудвоена железопътна линия от националната железопътна мрежа, междурелсие 1435 mm, намираща се в западна България. Отклонение от Първа главна железопътна линия.

Железопътна линия 11
Информация
Тип	нормално междурелсие 1435 mm
Статус	закрита за пътническо движение
Крайни гари	Калотина – Станянци
Започва от	Калотина
Свързани линии	Железопътна линия 1
Станции	9
Номер линия	11
Пусната	1966 г.
Собственик	НКЖИ
Дължина	15,445 km
Брой линии	единична
Междурелсие	1435 mm
Електрификация	не
Работна скорост	50 km/h
Максимален наклон	16 ‰

Пълната ѝ дължина е 14,445 km. Трасето на линията започва от Калотина и в по-голямата си част следва долината на река Нишава.

История

Строителството на железопътната линия Калотина – Станянци започва през 1963 г. и е финансирано от тогавашното Министерство на енергетиката и горивата. Линията е построена основно за извозване на каменните въглища, добивани от мините в района на Станянци. Построен е с максимални наклони на вертикалните криви от 16 ‰ и минимални радиуси на хоризонталните криви 250 m. По линията са построени три тунела с обща дължина 177 метра и девет стоманобетонни моста, всеки с по три отвора и дължина от 34,5 до 38,8 m. Участъкът е открит за редовна експлоатация през 1966 г. Линията е включена в системата на БДЖ и се използва за товарни и пътнически превози.

Подвижен състав

Първоначално товарните влакове се обслужват от парни локомотиви серия 10. От 1970 г. се ползват серия 15 и дизелови локомотиви серия 06. След 1973 г. товарните влакове се обслужват само с дизелови локомотиви серия 06. В началото на експлоатацията, наред с товарните влакове се движат и 3 чифта пътнически влакове, съставени от парен локомотив серия 15 и 2-а второкласни пътнически вагона. От 1969 г. пътническите влакове започват да се обслужват с ДМВ серия 18. Впоследствие започва употребата на различни серии пътнически вагони (в това число и двуетажни) и дизелови локомотиви най-често от серия 04. До 2000 г. пътническите влакове са били обслужвани само от дизелови локомотиви серия 04. На 1 октомври 2002 г. пътническите влакове в участъка са спрени, а обслужването на товарните влакове продължава с дизелови локомотиви серии 06, 55 и 07. Около 95 % от добиваните в мина „Станянци“ въглища се транспортират за ТЕЦ Бобов дол.

Технически съоръжения

Калотина – Станянци
Легенда
(Линия 1) (София) 0+000 Калотина (Линия 1) Калотина-запад 1+300 сп. „Калотина“ 2+900 сп. „Балан“ 4+700 Беренде извор 6+800 Беренде 9+900 Чепърлянци 10+800 Разбоище 14+300 Връдловци 15+994 Станянци

Гари

име на гарата	приемно-отправни коловози (ПОК)			осигурителна инсталация
	брой ПОК	максимална полезна дължина	минимална полезна дължина
Калотина	2	424	224	ЕМЦ
Станянци	3	382	198	РУКЗ

Мостове

намира се на km	дължина, m	изграден от	намира се над
4+350	50,00	стоманобетон	река
6+621	54,00	стоманобетон	река и път
6+816	48,00	стоманобетон	река и път
8+934	52,00	стоманобетон	река
9+668	50,00	стоманобетон	река
10+605	48,00	стоманобетон	река
10+905	49,00	стоманобетон	река
11+050	55,00	стоманобетон	река
11+350	57,00	стоманобетон	река
12+700	19,00	стоманобетон	река
14+080	15,60	стоманобетон	река

Тунели

тунел №	от km	до km	дължина, m	построен
1	1+600	1+700	100,00	1966
2	6+725	6+775	50,00	1966
3	7+820	7+850	30,00	1966

Литература

• Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
• Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.