Железопътна линия Волуяк – Банкя
железопътна линия в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Железопътна линия Волуяк – Банкя е единична, електрифицирана, междурелсие 1435 mm, отклонение от главна линия № 1.
Remove ads
История
Линията е построена от Управлението на железопътните съобщения (УЖПС) по нареждане на Щаба на действащата армия (ЩДА). По това време името на гара Волуяк е Божурище и през лятото на 1917 г. от нея до аеропланното училище при с. Божурище е построен железопътен клон с дължина от около 3,3 km, за превозване на строителните материали и тежките стоманени покривни конструкции на изгражданите хангари.Още преди да започне използването на този клон, ЩДА нарежда на УЖПС да продължи линията до с. Банкя, за по-бърза връзка, с оглед отбраната на София и улесняване превозът на ранени или болни войници, докарани в санитарни влакове от фронта.
За линията до Банкя са използвани около 2,2 km от клона за аеропланното училище. Със стрелка на открит път и голяма лява крива линията се отделя от него и се насочва по новото си трасе. Клонът към аеропланното училище остава с дължина 1,1 км. Целият участък Волуяк – Банкя (10,9 km) е открит за експлоатация на 5 август 1918 г., още преди да бъде завършен напълно. С довършителните работи, за обслужване на с. Божурище и летището е направена нова спирка „Аеропланно училище“ (km 10+880 от гара София), която по-късно е преименувана на „Божурище“, а дотогавашната гара Божурище – на гара Волуяк.
Remove ads
Експлоатация
До средата на 60-те години на миналия век, гара Банкя е открита и за товаро-разтоварна дейност. През нея се е извършвало почти цялото снабдяване на Банкя с продоволствени стоки, строителни материали и горива. Тези товарни влакове са се обслужвали основно с локомотиви серия 28.00.
Между София и Банкя се осъществява и голямо движение на пътници - голяма част от населението на Банкя работи в София, а софиянци масово използват минералните бани там. За това пъническите влакове София – Банкя – София са били 6 – 8 чифта на ден. Композициите са били 5 или 6 четириосни пътнически вагона, возени от парни локомотиви серии 10.00 и 11.00.
След 1966 г. влаковете започват да се обслужват с дизелови локомотиви серия 51, като зимно време към състава се е прикачвал двуосен вагон-отоплител. От 1969 г. пътническото движение се поема от ДМВ серия 18, а след електрификацията на линията – от ЕМВ серия 32.
След 2007 – 2008 г. линията се обслужва с ЕМВ от сериите 30 и 31, като понастоящем пътническото движение се поддържа с 4 чифта влакове дневно.
Remove ads
Технически съоръжения по железопътната линия
Гари и разделни постове
Мостове
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads