Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега

железопътна линия в България From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Железопътна линия Червен бряг – Златна Панега е единична, неелектрифицирана, отклонение на главна линия № 2.

Бързи факти Информация, Тип ...
Remove ads

История

От 1925 до 1934 г. е строена с бавни темпове като теснолинейна (760 мм). Дължината на линията е 65,6 km. По нея между гарите Дерманци и Брестница се намира и единственият тунел с дължина около 100 метра. Изградените части от линията са около 40 % от целия проект, след което строителството е спряно и по-късно преустановено окончателно.

Вече, през 19631965 г., след голяма реконструкция на стрелковата гърловина и изхода от гара Червен бряг, страна „Хумата“, е построена като нормална линия само до Златна Панега, а дължината ѝ е около 33 km.

Построена е основно за създаване на връзка на новопостроения циментов завод в село Златна Панега (втори по големина в България) с железопътната мрежа. Проектирането на линията е извършено от „Червен бряг – Тетевен Транс проект" през 1962 г. по задание на държавното стопанско обединение „Циментова промишленост“. Проучени са два варианта, единият от които предвижда връзка с централната железопътна линия София – Варна в гара Червен бряг, а другият – чрез гара Роман. Приема се по-изгодният първи вариант, който има и по-добри технико-икономически показатели, въпреки че е с по-голяма дължина.

Въпреки благоприятната възможност като профил за продължение строежа на железния път до Тетевен това не е направено. Пусната е в експлоатация на 7 ноември 1965 г. Линията е построена с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 11 ‰.

Повече информация Червен бряг – Златна Панега ...
Remove ads

В днешни дни

Участъкът се обслужва от магистрални локомотиви серия 06.00 на депо Мездра и маневрени серия 55.00. Със заповед на Министерски съвет пътническото движение по линията е преустановено през 2002 г., а от 2009 е закрита и гара Златна Панега. Цялата линия е преобразувана на „Маневрен район на гара Червен бряг“ със съответните индустриални железопътни клонове в Луковит и Златна Панега.

Вижте също

Литература

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads