Железопътна линия Свищов – Левски – Троян
железопътна линия в България From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Железопътната линия Свищов – Левски – Троян е железопътна линия с междурелсие 1435 mm, разположена в централна Северна България, област Велико Търново, област Плевен и област Ловеч.
Remove ads
Участък Свищов – Левски
Решението за създаване на нормална железопътна линия, която да свърже пристанище Свищов с линията София – Горна Оряховица – Варна, е регламентирано със Закона за разширение на мрежата на Българските държавни железници от 26 февруари 1897 г. Законът задължава българското правителство да построи и свърже тази линия с „централната“ при гарите Градище, Левски или Каменец.
Привържениците на това решение изказват мнение, че икономическите интереси на страната налагат на линията да се даде предимство пред железопътната линия Русе – Търново.
Със съдействието на австрийското параходство по долното течение на р. Дунав през втората половина на XIX век град Свищов става най-важното пристанище в Северна България. По това време то е разполагало с много магазини и хамбари, каквито не е имало дори в българските морски пристанища. Корекциите на река Дунав при „Железни врата“ дават тласък в развитието на корабоплаването и създават условия за возене на тежки и обемисти товари и пшеница нагоре по течението на реката. Извозването на зърнените храни и други товари по централната железопътна линия до пристанище Варна се смята за неефективно, тъй като от Княжество България до Германия по Дунав се стига за 10 – 12 дни, а през Варна до пристанище Хамбург – за около един месец.
През 1906 г. се сключва договор за построяване на линията Левски – Свищов чрез Общостроително предприятие. Договорът е съставен в два екземпляра на български и френски език и е одобрен от Министерския съвет. Строителството започва през същата година и на 9 август 1909 г. линията се предава в експлоатация. Тя е дълга 47,8 km, с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.
Remove ads
Участък Ореш – Белене (линия 24.1, 24А)
Железопътното отклонение Ореш (Бендер) – Белене се строи през Първата световна война за нуждите на военната понтонна дружина, разположена в Белене от Управлението на железопътните съобщения. Предадено е за експлоатация в БДЖ на 11 юли 1921 г. Построено е с минимален радиус на кривите 300 m, максимален наклон 12 ‰, дължината му е 12,550 km и с релси втора употреба тип „ЦСВ“. През 1970 г. те са заменени с тип 49 kg/m с дължина 25,00 m.
В средата на 80-те години са правени разработки за строеж на хидротехнически комплекс (ХТК) на река Дунав, в равнината между Никопол и Белене. Предвиждано е преграждане на реката със стена с шлюзове, а върху стената да има път и железопътна връзка с Румъния. За тази цел, на няколко километра преди гара Белене е поставена стрелка и е построена железопътна линия в посока към ХТК. След закриването на проекта тази линия е демонтирана през 90-те години.
От гара Ореш започва и железопътно отклонение в посока на спряната от строеж АЕЦ „Белене“ с дължина около 10 km.
От 2000 г. в участъка Ореш – Белене е спряно пътническото движение, гара Белене е закрита за редовно товарно движение и е оперативен пост на гара Ореш.
Remove ads
Левски – Троян (линия 25)
Тя е продължение на линията Свищов – Левски със замисъл в бъдеще да се свърже чрез тунел под Стара планина с Подбалканската железопътна линия, откъдето в посока юг се свързва с Пловдив. Така тя би свързала трите главни артерии на железопътната мрежа, с което ще се получи нова удобна железопътна връзка между Северна и Южна България.
Чрез трудова повинност под ръководството на строителен комитет и със средства на населението на местните селища започва строежът на частта Левски – Ловеч през 1921 г. Обектът е завършен успешно и евтино при извънредно опростена и икономична строителна организация под ръководството само на един технически ръководител-техник, заплащан от строителния отдел при Главната дирекция на железниците и пристанищата през 1927 г. Дължината е 47,200 km с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Трасето следва основно течението на река Осъм.
Участъкът Ловеч – Троян е проучен за първи път през 1896 г. като част от железопътната линия Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен. След завършването на железопътната линия Левски – Ловеч се правят нови технически проучвания за нейното продължаване. Изготвят се нови проекти и през септември 1929 г. започва строителството, при което работата напредва бавно до 1934 г., след което е строежът е спрян.
Вече след 9 септември 1944 г. населението на Троянския край отново повдига въпроса за завършване на линията. Това е изразено в проведен референдум, в който 99 % от гласовете са за приключване на строителството. Местните хора поемат задължението да осигурят 40 % от общата стойност на линията в труд, материали и пари. През 1946 г. се извършва трасиране, а през месец май 1947 г. започва и строежът ѝ като местна линия. В първите 15 km линията е прокарана през много труден скален терен, което е наложило изграждането на 4 тунела с обща дължина от около 1000 m, няколко високи подпорни стени, много мостове и водостоци. В останалата си част е в сравнително по-лек терен по долината на река Осъм. През 1948 г. е обявена за национален строителен обект. В построяването ѝ вземат участие 12 000 младежи-бригадири от цялата страна, които са на издръжка на местното население. Над 30 000 души мъже и жени от тогавашната Троянска и Ловешка околия изработват 62 000 м3 земни работи, извадена скална маса и чакъл 25 000 m3, подготвят и превозват 51 000 траверси. Въпреки сложния терен на трасето участъкът е завършен в много кратък срок и е открит на 10 октомври 1948 г.
Общата дължина на линията от Левски до Троян е 77,200 km, минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰.
Продължението на тази линия от Троян на юг до гара Христо Даново на Подбалканската железопътна линия изисква построяването на тунел с дължина 12,860 m, отдавна проучен и с благоприятни геоложки и инженерно-строителни параметри.
За построяването на отсечката Левски – Ловеч са дарени средства от:
- Георги Семерджиев – адвокат и народен представител – 5000 лв.;
- Косто Донев – фабрикант – 3000 лв.;
- проф. Стефан Ватев – 3000 лв.;
- зап. подполк. Косто Петров – 2000 лв.;
- Стефан Ив. Кушев – главен представител на дружество „Балкан“ – 2000 лв.;
- Данка Ил. Белковска – 1000 лв.;
- д-р Димо Сяров – публицист и писател – 1000 лв.;
- Евдокия Рачо Димчева – 1000 лв.;
- минен инж. Павел Петров – 1000 лв.;
- Петър Василев – техник – 1000 лв.;
- Петър Тодоров – министър на финансите – 1000 лв.;
- проф. Беню Цонев – 500 лв.;
- инж. Трифон Трифонов – инспектор в строителен отдел – 500 лв.;
- проф. д-р Тошко Петров – 500 лв.;
- Косто Добрев – производител на естествени цветя – 500 лв.;
- инж. Гено Василев – 500 лв.;
- Тошко Костов – притежател на частно търговско училище – 500 лв.;
- Илия Д. Конаков – юрисконсулт при БНБ – 500 лв.;
- проф. Анастас Иширков – 500 лв.;
- ген. Никифор Никифоров – 500 лв.;
- проф. д-р Михаил Минев – 500 лв.;
- Александрина Н. Лазарова – 500 лв.;
- полк. Иван Ватев – интендант в двореца – 500 лв.;
- Христо Кирчев – търговец и индустриалец – 500 лв.;
- инж. арх. Георги Ненов – инспектор по благоустройството – 500 лв.;
- инж. Гено Джамбазов – началник отдел при благоустройството – 500 лв.;
- Стефан Пейков – редактор на списание „Икономия и домакинство“ – 500 лв.;
- Петър Манев – началник отдел при централното управление на БНБ – 500 лв.;
- Александър Цачев – директор на кожарска фабрика – 500 лв.;
- Иван Цочев – търговец – 500 лв.;
- Лукан Луканов – член на Висшия административен съд – 500 лв.;
- ген. Владимир Лазаров – началник на Софийския гарнизон – 500 лв.;
- Дочо Банков – представителство търговия и комисионна – 500 лв.;
- Христо Гр. Узунов – главен счетоводител във Военното министерство – 500 лв.;
- Иван Урумов – ботаник – 500 лв.;
- проф. д-р Параскев Стоянов – 500 лв.;
- Тодор Йочев – юрист в банка „България“ – 500 лв.;
- Найден Патев – адвокат – 500 лв.;
- Косто Колев – администратор в БНБ – 500 лв.;
- Никола Рачев – адвокат и народен представител – 500 лв.;
- Бочо Джамбазов – главен касиер в БНБ – 500 лв.;
- д-р Димитър Тошков – зъболекар – 500 лв.;
- Стоян Бочев – директор на застрахователно дружество „България“ – 500 лв.;
- Бенко Тошков – адвокат – 500 лв.;
- полк. Анастас Вачев – началник на оперативните служби при Щаба на армията и Военното министерство – 500 лв.;
- подполк. Борис Бръняков – преподавател във Военното училище – 500 лв.;
- полк. Стефан Кокилев – началник отдел в артилерийската инспекция при Военното министерство – 500 лв.;
- Георги (Геро) Ванчев – кмет на Скопие – 300 лв.;
- Георги Ст. Пинтев – началник техническо бюро при Главната дирекция на железниците – 300 лв.;
- Стефан Луканов – началник отдел при Дирекцията на трудовата поземлена собственост – 300 лв.;
- майор Сирко Станчев – началник на секция в Щаба на армията при Военното министерство и адютант на царя – 300 лв.;
- Васил Банков – галантерист на магазин „Алтън Ловеч“ – 200 лв.;
- Георги Станчев – търговец – 200 лв.;
- Никола Добрев – главен инспектор в Министерство на правосъдието – 200 лв.;
- Марин Радков – адвокат – 200 лв.;
- Рачо Венков – адвокат – 200 лв.;
- Христо Луканов – поборник пенсионер – 200 лв.;
- инж. Кънчо Атанасов – инженер в Софийското окръжно инженерство – 100 лв.;
- Данаил Краев – юрист и инспектор в Министерство на търговията – 100 лв.[1]
Remove ads
Технически съоръжения по железопътната линия
Гари
Мостове
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
Тунели
Remove ads
Вижте също
Източници
Литература
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads