Забърчани
From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Забърчани (на македонска литературна норма: Забрчани; на албански: Zabërçani) е село в община Долнени на Северна Македония.[1]
Remove ads
География
Разположено е в североизточния край на Прилепското поле, в южното подножие на планината Бабуна на около 4 километра източно от общинския център Долнени и на 14 километра от Прилеп.
История
В обобщен списък (иджмал дефтер) на селищата във вилаета Пирлепе, обложени с данъка джизие, от 9 април 1636 година селото е записано като Запърчан, със 7 ханета.[2]
В XIX век Забърчани е село в Прилепска каза на Османската империя. „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Запърчани е посочено два пъти – веднъж като Запришани (Zaprichani) с 26 домакинства и 128 жители българи и втори път като Запърчани (Zaprtchani) като село с 49 домакинства и 232 жители българи, но второто е объркано с Вепърчани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Запърчени е населявано от 130 жители българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Забърчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 14 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Забърчани (Zabartchani) има 80 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Запърчани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] През войната селото е окупирано от сръбски части и след Междусъюзническата война в 1913 година селото остава в Сърбия.
В 1961 година Забърчани има 243 жители. В 1994 година броят им намалява на 85 жители – всички македонци.
В 1987 година е изградена гробищната църква „Свети Атанасий“.[8]
Remove ads
Личности
- Родени в Забърчани
Апостол Диме, „укривател и водач на българските бунтовници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 7 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]- Мице Яким, „укривател и водач на българските разбойници“, арестуван през август 1903 година, осъден на 15 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
- Стойко Здравен, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[11]
- Тале (Трайчо) Огнянов, македоно-одрински опълченец, 28 (40)-годишен, работник, 4 и Нестроева рота на 4 рота битолска дружина[12]
- Яким Тодоров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, работник, 2 рота на 4 битолска дружина, носител на орден „За храброст“[13]
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads