Загорицко знаме

Загорицкото центрово знаме е българско бойно знаме на четата от село Загоричани, Костурско, на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, участвало в Илинденско-Преображенското въстание през лятото на 1903 година.

Загорицко знаме
Детайли
Притежател	Вътрешна македоно-одринска революционна организация
Утвърдено	1903 г.
Използване	Илинденско-Преображенско въстание (1903)
Загорицко знаме в Общомедия

История

Андон Шалев със знамето на Загорицката чета в 1943 година

Знамето на четата от Загоричани, според Коста Църнушанов, е ушито от учителката Маслина Грънчарова, която зааедно с Елена Янакиева е авторка и на Дъмбенското знаме.^[1][2]

След избухването на въстанието на 20 юли 1903 година знамето е използвано от Загорицката центрова чета, начело с Никола Марковски.^[3] Първи знаменосец на знамето е Георги (Гогата) Попхристов от Куманичево. Попхристов загива в сражението при Кайнако на 14 август 1903 година^[4] и знамето е поето от Иван Колокотронов,^[5] който го спасява да не попадне в турски ръце.^[6] Знамето е продупчено от три куршума и десният долен ъгъл е скъсън.^[7]

При разгрома на въстанието то е спасено от Андон Шалев, който го отнася в София.^[8] Знамето е публикувано за пръв път в 1929 година в списание „Илюстрация Илинден“, в което пише: „Всрѣдъ тия знамена се развѣваше и бойното знаме на село Загоричени. И то, наредъ съ тѣхъ, участвува въ всички походи на четитѣ, видѣ подвизитѣ имъ и сподѣли участьта имъ. Сега то, извехтяло, но не остарѣло, съ разкѫсано отъ вражескитѣ куршуми и гранати одеяние, почива, сдиплено, въ Илинденския домъ въ София, красейки саркофага съ мощитѣ на Гоце Делчевъ. И чака деня, за да се развѣе отново въ родното си село и въ родния си край“.^[9]

Дълги години то е поставено над тленните останки на Гоце Делчев в Македонския културен дом, но понастоящем е загубено.^[10][11] Най-вероятно в 1941 година е отнесено обратно в Загоричани, където е посрещнато тържествено от местните българи, обаче по спомени на местни жители е изгорено през 1948 година със съхраняващата го там Доца Маркова от гръцката полиция.^[12]

Описание

Размерът на знамето е по-малък от 1 × 1 m.^[4] Според Иван Иванов знамето е било направено от зелен копринен план, кантиран от всички страни с бяло-зелено-червен ширит.^[10] Според Манол Розово „Загорицкото [знаме е] с по-тъмночервен фон“.^[4] Знамето завършва с четири бели пискюла. В четите ъгъла има апликирани бели полумесеци. В средата на знамето е изобразен изправен коронован лъв, държащ в предната си дясна лапа сабя, а в лявата пушка. Над него е извезан надпис „Свобода или смърт“, в долния край на знамето „20 юли 1903 г. Загоричени“, а в четирите ъгъла бели полумесеци. Изображението е сходно с някои български революционни знамена от втората половина на XIX век.^[10]