Златният Орфей

From Wikipedia, the free encyclopedia

Златният Орфей
Remove ads

„Златният Орфей“ е международен фестивал за поп музика, провеждан в периода 1965 – 1999 г. Възниква като конкурс „Песни за българското Черноморие“. Събитието се излъчва в системата на Международната организация за радио и телевизия - Интервизия от 1967 г. с гледаемост от близо 200 млн. зрители. [1]

Бързи факти Информация, Място ...

Отначало се провежда в „Бар-вариете“ на курортния комплекс Слънчев бряг от 1965 до 1968 г., някои от фестивалните вечери през 1969 г. са в новопостроения Летен театър, а от 1970 г. изцяло в Летния театър на Слънчев бряг.

От 1967 г. носи името „Златният Орфей“. Програмата му включва:

  • Международен конкурс за вокални изпълнители и
  • Конкурс за нови български поп песни.

Спомага за популяризирането на българската поп песен зад граница, тъй като по регламента на Международния конкурс за изпълнители участниците изпълняват по 2 песни, като едната задължително е от български автор.

Първият директор на фестивала е Генко Генов. През 1974 г. е обвинен в злоупотреби и шпионаж и е осъден на 20 години затвор. След 7 години е освободен, а е реабилитиран политически и граждански с решение на парламента от 29 март 1990 г. Отново е назначен за директор през 1992 г.

През 1974 г. директор на фестивала става Георги Ганев, от 1980 г. е Иван Зафиров, а от 1984 г. – Дечо Таралежков. След смъртта на Генко Генов (30 септември 1993 г.) ръководството на фестивала се поема от неговата вдовица Дариана Генова чрез фондация „Златният Орфей“.

За голямата популярност на „Златния Орфей“ в страната спомагат редица фактори: неговото провеждане се излъчва директно по Националната телевизия и периодът на провеждането му се превръща в празник на популярната музика; организаторите полагат максимални усилия за визуалното въздействие чрез модерен дизайн на сцената и залата; канени са и взимат участие под формата на самостоятелни рецитали редица международно известни имена от жанра; изпълненията са на живо, със забележителното участие на Естрадно-симфоничния оркестър на Комитета за телевизия и радио под диригентството на Вили Казасян; култовия оркестър „Балкантон“ под диригентството на Димитър Ганев; като беквокал са използвани най-популярните в България вокални групи: „До-ре-ми-фа“, „Студио В“, „Тоника“, „Тоника СВ“, „Трик“ и др.

Remove ads

Голяма награда за българска песен

С Голямата награда „Златният Орфей“ са удостоени:

Първа награда за българска песен

  • 1965 г. – „Калиакра“, м. Ангел Заберски, т. Слава Семирова и Емилия Захариева, изп. Мими Николова
  • 1966 г. – „Делфините“, м. Димитър Вълчев, т. Димитър Керелезов, изп. Йорданка Христова
  • 1967 г. – „Крадци на бисери“, м. Димитър Вълчев, т. Вили Чаушев, изп. Маргарита Димитрова
  • 1968 г. – „Гротеска“, м. Александър Йосифов, т. Димитър Точев, изп. Коста Карагеоргиев
  • 1968 г. – „Бяла тишина“, м. Борис Карадимчев, т. Богомил Гудев, изп. Георги Минчев и „Щурците
  • 1969 г. – „Закъснели срещи“, м. Петър Ступел, т. Петър Караангов, изп. Мария Нейкова и Михаил Белчев
  • 1970 г. – „Една българска роза“, м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев, изп. Паша Христова
  • 1971 г. – не е присъдена Първа награда
  • 1972 г. – „Птицата“, м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова
  • 1973 г. – не е присъдена Първа награда
  • 1974 г. – „Наше лято“, м. Тончо Русев, т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова
  • 1974 г. – „Трева“, м. Александър Йосифов, т. Павел Матев, изп. Емил Димитров
  • 1975 г. – „Безсъница“, м. Емил Георгиев, т. Матей Шопкин, изп. Йорданка Христова
  • 1975 г. – „Закъсняла серенада“, м. Найден Андреев, т. Недялко Йорданов, изп. Бисер Киров
  • 1975 г. – „Жена“, м. Димитър Вълчев, т. Найден Вълчев, изп. Йорданка Христова и Бисер Киров
  • 1976 г. – „Ладо ле“, м. Стефан Димитров, т. Захари Петров, изп. „Тоника
  • 1977 г. – „Остани“, м. Георги Костов, т. Милчо Спасов, изп. Лили Иванова
  • 1978 г. – „Бяло крило“, м. Ангел Заберски, т. Орлин Орлинов, изп. Маргарита Радинска
  • 1979 г. – „Предутрин“, м. Любомир Денев, т. Георги Константинов, изп. Васил Найденов
  • 1980 г. – „Градините на любовта“, м. Георги Костов, т. Кръстьо Станишев, изп. Емил Димитров
  • 1981 г. – конкурсът не се провежда, Голяма награда за цялостно творчество на Тончо Русев
  • 1982 г. – „Чудо“, м. Бенцион Елиезер, т. Дамян Дамянов, изп. Лили Иванова
  • 1983 г. – не се провежда
  • 1984 г. – „Моя любов“, м. Стефан Димитров, т. Михаил Белчев, изп. „Домино
  • 1985 г. – не се провежда
  • 1986 г. – „Дори и насън“, м. Мария Ганева, т. Иван Тенев, изп. Маргарита Хранова
  • 1987 г. – не се провежда
  • 1988 г. – „Отчаяние няма“, м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, изп. Георги Христов
  • 1989 г. – не се провежда
  • 1990 г. – „Молба“, м. Стефан Маринов, т. Михаил Белчев, изп. Надежда Радева и „Дилижанс“
  • 1990 г. – „Жена“, м. Валди Тотев, т. Александър Петров, изп. Валди Тотев
  • 1991 г. – не се провежда
  • 1992 г. – „Аз и ти, без него“, м. Зорница Попова, т. Йордан Янков, изп. Георги Христов
  • 1993 г. – „Обич-блян“, м. Деян Неделчев, т. Венета Балева, изп. Деян и Бойко Неделчеви, Росица Ганева, Николай Томов, Искрен Пецов, Мария Попова, Ивелина Дончева, Блага Генова, Илиян Прасков, дует „Андалусия“, Кристина Бояджиева[2]
  • 1994 г. – „Къде си ти?“, м. Хайгашод Агасян, т. Милош Зяпков, изп. Деян Неделчев
  • 1995 г. – „Нямаше как да ви кажа“, м. и т. „Спринт“, изп. „Спринт
  • 1996 г. – „Забрави за мен“, м. и т. Огнян Георгиев, изп. Маргарита Хранова и Асен Гаргов
  • 1997 г. – „Любов раздвоена“, м. и т. Огнян Георгиев, изп. Маргарита Хранова и Искра Радева
  • 1998 г. – „С приятели е по-добре“, м. Александър Кипров, Данаил Драганов и Чочо Владовски, т. Михаил Белчев, изп. „Ритон“, Михаил Белчев и Чочо Владовски
  • 1999 г. – „Полюси“, м. и т. Александър Александров, изп. Орлин Горанов и Васил Петров

Голяма награда за изпълнител

Голямата награда „Златният Орфей“ е присъдена на:

Remove ads

Лауреати на международния конкурс

Първа награда

Първа награда е присъдена на:

  • 1967 г. – Швейцария Арлет Зола
  • 1968 г. – Финландия Марион Рунг
  • 1969 г. – България Емилия Маркова
  • 1970 г. – България Бисер Киров
  • 1971 г. – Нидерландия Бен Крамер, Куба Омара Портуондо
  • 1972 г. – Съюз на съветските социалистически републики Светлана Резанова, Полша Зджислава Сошницка
  • 1973 г. – Съюз на съветските социалистически републики София Ротару, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Франки Стивънс
  • 1974 г. – Съюз на съветските социалистически републики Сергей Захаров, Куба Нерейда Наранхо
  • 1975 г. – Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Карл Уейн, Полша Богдана Загурска
  • 1976 г. – Нидерландия Ли Тауърс, Полша Ева Шнежанка
  • 1977 г. – Малта Енцо Гузман, Испания Бети Мисиего
  • 1978 г. – Германска демократична република Регина Тос, Финландия Грегер
  • 1979 г. – Унгария Шаролта Залатнай, Гърция Марина
  • 1980 г. – Съюз на съветските социалистически републики Валери Леонтиев, Полша Ханна Банашак
  • 1981 г. – България Васил Найденов, Нидерландия Деби
  • 1982 г. – („Златен Орфей“) България Нели Рангелова
  • 1983 г. – не се провежда
  • 1984 г. – Съединени американски щати Деби Кембъл, Нидерландия Коко Йорк
  • 1985 г. – не се провежда
  • 1986 г. – Унгария Миклош Варга
  • 1987 г. – не се провежда
  • 1988 г. – Съюз на съветските социалистически републики Тамара Гвердцители
  • 1989 г. – не се провежда
  • 1990 г. – Полша Мечислав Шчешняк
  • 1991 г. – не се провежда
  • 1992 г. – ?
  • 1993 г. – не се присъжда

Втора награда

Втора награда е присъдена на:

  • 1967 г. – Съюз на съветските социалистически републики Виктор Вуячич, Белгия Тония
  • 1968 г. – Белгия Калинка
  • 1969 г. – Съюз на съветските социалистически републики Юрий Богатиков
  • 1970 г. – Съединени американски щати Илейн Делмар
  • 1971 г. – България Борис Гуджунов, Аруба Юсън
  • 1972 г. – България Маргарита Хранова, Испания Маркос
  • 1973 г. – Турция Айла Алган, Югославия Миро Унгар
  • 1974 г. – Югославия Зоран Миливоевич, Румъния Анджела Симиля
  • 1975 г. – България Стефка Оникян, Гърция Ксанти Пераки
  • 1976 г. – Съюз на съветските социалистически републики Евгений Мартинов, България Росица Борджиева
  • 1977 г. – Унгария Петер Мате, Югославия Драган Миялковски
  • 1978 г. – България Елеонора Станчева, Гърция Беси Аргираки
  • 1979 г. – Съюз на съветските социалистически републики Алберт Асадулин, Германска демократична република Уве Йенсен
  • 1980 г. – Гърция Саня, Финландия Паула Койвуниеми
  • 1981 г. – Съюз на съветските социалистически републики Татяна Кочергина, Дания Деби Камерън
  • 1982 г. – („Сребърен Орфей“) Нидерландия Джо Бърн
  • 1983 г. – не се провежда
  • 1984 г. – България Елена Николова, Унгария Лайош Тури
  • 1985 г. – не се провежда
  • 1986 г. – Куба Албита Родригес
  • 1987 г. – не се провежда
  • 1988 г. – Румъния Адриан Даминеску
  • 1989 г. – не се провежда
  • 1990 г. – България Емилия Кирова
  • 1991 г. – не се провежда
  • 1992 г. – Русия Филип Киркоров
  • 1993 г. – не се присъжда

Трета награда

Трета награда е присъдена на:

  • 1967 г. – Югославия Лиляна Петрович, Полша Катажина Бовери
  • 1968 г. – Съюз на съветските социалистически републики Йосиф Кобзон, България Маргарита Димитрова
  • 1969 г. – Шотландия Изабел Бонд
  • 1970 г. – Турция Есин Афшар
  • 1971 г. – Испания Хайме Морей, Унгария Кати Ковач
  • 1972 г. – Съюз на съветските социалистически републики Лев Лешченко, Белгия Мари Роз
  • 1973 г. – България Доника Венкова, Люксембург Мари Кристи
  • 1974 г. – Германска демократична република Крис Дьорк, България Цветан Панков
  • 1975 г. – Германска демократична република Ханс-Юрген Байер, Турция Шенай
  • 1976 г. – Гърция Янис Петропулос, Турция Айдън Тансел
  • 1977 г. – Италия Паоло Менголи, Канада Сузан Стивънс
  • 1978 г. – Съюз на съветските социалистически републики Мансур Ташматов, Шри Ланка Франк Холдер
  • 1979 г. – Перу Гладис Меркадо, Ирландия Пат Макгийгън
  • 1980 г. – България Борис Гуджунов, Нидерландия Люси Стеймъл
  • 1981 г. – България Тодор Памуков, Гърция Йоргос Геролиматос
  • 1982 г. – („Бронзов Орфей“) България Маргарита Хранова
  • 1983 г. – не се провежда
  • 1984 г. – Куба Мария Де Хесус, Гърция Янис Димитрас
  • 1985 г. – не се провежда
  • 1986 г. – Полша Беата Моляк
  • 1987 г. – не се провежда
  • 1988 г. – не се присъжда
  • 1989 г. – не се провежда
  • 1990 г. – Съюз на съветските социалистически републики Анна Резникова
  • 1991 г. – не се провежда
  • 1992 г. – не се присъжда
  • 1993 г. – не се присъжда

Специална награда

Специална награда е присъдена на:

  • 1967 г. – Франция Клод Вейси, Полша Ян Левандовски
  • 1968 г. – не е присъдена
  • 1969 г. – не е присъдена
  • 1970 г. – Белгия Лизе Марке, Норвегия Анита Хегерланд, Съюз на съветските социалистически републики Виталий Самоленко
  • 1971 г. – България Паша Христова, Румъния Дан Спътару, Чехословакия Марцела Лайферова, Съюз на съветските социалистически републики Волдемар Куслап
  • 1972 г. – Германска демократична република Регина Тос, Куба Лурдес Хил, Съединени американски щати Бети Дорси
  • 1973 г. – Чили Глория Симонети, Чехословакия Хелена Вондрачкова, Полша Мариля Родович
  • 1974 г. – Гърция Фрини, Шри Ланка Франк Холдер
  • 1975 г. – Унгария Клари Катона, България Петър Чернев, Белгия Серж Давиняк, Португалия Пауло де Каравальо
  • 1976 г. – Малта Енцо Гузман, Япония Чируйо Кано, Португалия Пако Бандейра, България Росица Ганева, Канада Жули Арел
  • 1977 г. – Съюз на съветските социалистически републики Роза Римбаева, Малта Енцо Гузман, Унгария Петер Мате, България Кичка Бодурова, Филипини Руби Манила, Финландия Кису
  • 1978 г. – Германска демократична република Регина Тос, Шри Ланка Франк Холдер, Съединени американски щати Джаки Съливън, България Иван Бубанов, Нидерландия Ариан Брас
  • 1979 г. – България Надежда Енева, Перу Гладис Меркадо, Люксембург Дани
  • 1980 г. – Куба Фернандо Санчес, Австрия Марти Брем, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия Джеки
  • 1981 г. – Турция Суна Йълдъзоглу, Япония Харуми Накаджима, Люксембург Сами Кларк
  • 1982 г. – Турция Атила Атасой, Куба Мигел Чавес, Виетнам Нгуен Тхе Хоа, Гърция Янис Василиу
  • 1983 г. – не се провежда
  • 1984 г. – Югославия Снежана Наумовска, Унгария Лайош Тури, Португалия Клементе
  • 1985 г. – не се провежда
  • 1986 г. – не се присъжда
  • 1987 г. – не се провежда
  • 1988 г. – не се присъжда
  • 1989 г. – не се провежда
  • 1990 г. – ?
  • 1991 г. – не се провежда
  • 1992 г. – не се присъжда
  • 1993 г. – не се присъжда
Remove ads

Почетни гости

Като почетни гости в годините са се представяли:

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads