Иван Илиев (Ново село)

Иван Илиев Танев, известен и като Айдински и Сливаров,^[1] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българската комунистическа партия.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Илиев.

---

Иван Илиев
български революционер
Роден	23 септември 1885 г. Ново село, Османска империя
Починал	9 октомври 1923 г. (38 г.) София, Царство България
Учил в	Загребски университет
Иван Илиев в Общомедия

Биография

Илиев е роден на 23 септември 1885 година в струмишкото Ново село^[2], тогава в Османската империя. На 5 години остава сирак Основно образование получава в Ново село. В прогимназията научава гръцки.^[3] Учи в сръбско училище в Солун, но след няколко месеца^[3] се прехвърля в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, където се запознава с Гоце Делчев, който го привлича към ВМОРО.^[4][3] Сближава се с гемиджиите.^[5] За революционна дейност е изключен от гимназията.^[4]

Работи като български учител в град Щип, където преподава заедно с Мише Развигоров. Уволнен е за революционна дейност от владиката Герасим Струмишки.^[3] Действа като организатор в Струмишко, а по-късно и в Петричко под името Сливаров.^[3][4] След Солунските атентати през 1903 година е арестуван от османските власти и осъден на 101 години затвор. Успява да избяга от Едикуле. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като секретар в четата на Христо Чернопеев.^[4]

След въстанието става инспектор на четите на ВМОРО в Струмишко и член на Струмишкия окръжен революционен комитет. Делегат е на Струмишкия окръжен конгрес, проведен в Огражден през лятото на 1905 година.^[6] Избран е за секретар в работното председателство на конгреса. При работата на конгреса Иван Илиев обръща внимание върху гръцката въоръжена пропаганда и върху инфилтрацията на гръцки терористи в Струмица, изпратени от централния комитет в Атина.^[7] През октомври 1905 година е делегат на Рилския конгрес на ВМОРО.^[5]

В 1906 година заминава за София, за да завърши средното си образование.^[4] Делегат е на Съвещателното събрание. В 1907 година се запознава с Димитър Благоев и Георги Кирков^[3] и под тяхно влияние става член на БРСДП.^[4] През 1906 – 1909 година е учител в село Емине, Заноге и директор на училището в Грамада.^[4] Задочно учи право в Загребския университет^[5] и след успешното дипломиране през 1909 година^[8] започва работа в Софийския окръжен съд. Участва на Първата балканска социалдемократическа конференция през 1909 година в Белград. Специализира право в Брюксел в 1911 година.^[8] В 1913 година завършва право и в София и от 1914 година работи като адвокат в Струмица, където е секретар и на местния комитет на БРСДП (т. с.).^[4]

В 1919 година напуска Струмица, която е предадена на Кралството на сърби, хървати и словенци, и работи в Горна Джумая, където е главен организатор на БКП в района и член на нейното ръководство (1920 – 1923), а от юни 1920 до есента на 1921 година е председател на Окръжния комитет. Член е на Висшия партиен съвет при Централния комитет на БКП (1921 – 1922).^[4]

След решението на ЦК на БКП за въстание участва в изработването на оперативния план за действия в града. Поради заболяване не участва в самото Септемврийско въстание.^[4] На 9 октомври 1923 година пред дома си,^[4] е намушкан с ножове от представители на дясното крило във Вътрешната македонска революционна организация.^[9]

Негов внук е Любчо Айдински (1930 - 2021), професор в Скопския университет.^[10]