Иван Филипов (резбар)

Иван Филипов е български резбар, представител на Дебърската художествена школа.

Вижте пояснителната страница за други личности с името Иван Филипов.

---

Иван Филипов
български резбар
Роден	1834 г. Осой, Османска империя
Починал	1919 г. (85 г.)

Слънце над царските двери от иконостаса на „Рождество Богородично“ в Цариброд

Царските двери от иконостаса на „Рождество Богородично“ в Цариброд

Биография

Иван Филипов е роден в дебърското село Осой, Западна Македония в 1834 година в семейството на майстора резбар Филип Аврамов от рода Филипови.^[1] Във Варна тайфата на Иван Филипов изработва великолепния иконостас на катедралния храм „Успение Богородично“.^[2] Във Варна Филиповци не работят по свой проект, а по проект на архитект Никола Лазаров. В този иконостас за пръв път в новата българската резба се вмъква плетеницата и така е нарушена дългогодишна традиция иконостасите да имат предимно растителни и животински мотиви.^[3]

Иван подпомогнат от племенника си Иван Йосифов и сина си Филип Иванов ръководи изрязването на иконостаса в църквата „Рождество Богородично“ в Цариброд, в „Света Троица“ в царибродското село Лукавица и в „Свети Георги“ в Ямбол (1897).^[3] Сред най-старите резбарски работи на Иван Филипов в София е иконостасът на гробищната църква „Успение Богородично“, който е пренесен там по-късно, а е бил направен за разрушената през 1891 година софийска църква „Света Богородица Пречиста“.^[4] С брат си изработват разпятие за иконостаса на църквата „Въведение Богородично“ в Стара Загора за 1635 гроша, а на следната 1891 година за 1360 гроша правят и двете странични иконостасчета, на които са поставени иконите на Въведение Богородично и Свети Мина.^[5]

Подпомага издаването на „Сборник от старонародни песни и обичаи в Дебърско и Кичевско (Западна Македония)“ на Васил Икономов в 1893 година, като набира 25 абонати, предимно от Ямбол. ^[6]

Умира в 1919 година.^[1]

Асен Василиев пише за него:

„

Умението и духът на големия художник се чувстват в творбите на Иван Филипов, който изрязва иконостаса на църквата „Св. Георги“ в Ямбол. Той до известна степен достига изкуството на баща си и създава най-сложния от иконостасите на Филиповци в България. И тук умението при стилизацията на мотивите и съчетанието им чудесно се съгласуват с необикновената сръчност при изрязването им. Елементите в композициите са почти изключително растителни и са дадени по омайващ начин.[7]

“

Родословие

Дичо

Аврам Дичов (около 1780 – XIX век)

Васил Аврамов (1812 – 1903)

Филип Аврамов (1814 – 1900)

Данаил Василев

Стефан Василев (1840 – 1910)

Аврам Василев (1846 – 1910)

Иван Филипов (1834 – 1919)

Дичо Филипов

Йосиф Филипов (1848 – 1913)

Атанас Филипов (1852 – 1925)

Нестор Филипов (1864 – 1917)

Филип Иванов (1875 – 1940)

Петър Йосифов (1883 – 1948)

Иван Йосифов

Гале Йосифов

Никола Йосифов

Тома Йосифов

Евгений Атанасов

Андрей Атанасов

Димитър Несторов

Русе Несторов

Коста Филипов (1894 – 1948)

Методи Филипов (17 април 1896 – 1958)

Димитър Николов

Йосиф Николов