Илия Попстефанов

Илия Николов Попстефанов е български търговец и общественик от Македония.

Илия Попстефанов
български търговец и общественик
Роден	1866 г. Велес, Османска империя
Починал	1936 г. (70 г.)
Семейство
Баща	Никола Попстефанов

Биография

Роден е в 1866 година^[1] в големия македонски град Велес, тогава в Османската империя. Потомък е на два известни български рода: Хаджизафирови и Попстефанови. Баща му Никола Попстефанов в 1877 година мести търговската си къща във вилаетския център Солун, където става и известен общественик.^[2]

Илия Попстефанов също като баща си се занимава с търговия и е ангажиран с обществените проблеми. През 90-те години на XIX век той е един от по-младото поколение, заедно с Христо Татарчев, Ангел Хаджимишев, П. Дамянов, Петко Сарафов и други, около които се групира интелигенцията и еснафът. По думите на Христо Татарчев при изборите за членове на Солунската българска община през 1897 – 1899 година (спечелени от партията, предвождана от него и Даме Груев), зад избраните почетните старци Тодор Хаджимишев, Никола Попстефанов, Саздо Дерменджиев стоят всъщност синовете им и други от младите. Новата община според него развива трескава дейност – огражда гробищата, строи там църква, купува място в квартала Пирги за училище и църква.^[3][1]

Успешно развива търговията си и в проучването на Атанас Шопов от 1897 година за най-заможните българи в Солун (търговци с капитал между 1000 и 30 000 турски лири) името му е сред първите осем.^[4]

Илия Попстефанов е член на българската община в града. След Солунските атентати през април 1903 година попада в затвора, но е освободен след пет месеца благодарение на застъпничеството на руската легация в България и солунското руско генерално консулство, подтиквани от Христо Станишев. След това със семейството си се преселва да живее в България.^[1]

На 15 май 1913 година от името на Солунското благотворително братство подписва Меморандума от сдружената македонска емиграция, с който се заявава българщината на населението в Македония.^[5]

Умира в 1936 година.^[1]

Родословие

поп Гено (1738 – 1807)

Кръсте Попгенов (1778 – 1839)

Стоя (1810 – 1872)

Стефан (Тео) Попкръстев (1804 – 1868)

Никола Попстефанов (1837 – 1895)

Мария Хаджизафирова (1841 – 1910)

Роксандра Богданова (1871 – ?)

Илия Попстефанов (1866 – 1936)

Евтимия Станишева (1873 – 1936)

Христо Станишев (1863 – 1952)

Никола Стефанов (1891 – 1915)

Борис Светлинов (1896 – 1954)

Николай Станишев (1897 – 1980)

Невена Стефанова (1923 – 2012)