Николай Станишев

български юрист и историк From Wikipedia, the free encyclopedia

Николай Станишев
Remove ads

Николай (Никола) Христов Станишев е български юрист, историк, преводач и литератор.[1]

Бързи факти Роден, Починал ...
Thumb
Семейната гробница на Станишеви на Централните софийски гробища
Remove ads

Биография

Роден е на 27 октомври 1897 година в София. Баща му Христо Станишев, който е от Кукуш, е български строителен инженер и член на ръководството на Върховния македоно-одрински комитет. Майка му Евка (Евтимия) Попстефанова е родена във Велес в семейството на Никола Попстефанов и завършва с II випуск Солунската девическа гимназия през 1888 година.[2][3]

Николай Станишев завършва семестриално философия в Мюнхенския университет и право в Софийския. Владее руски, английски, френски, немски и ползва свободно италиански и испански.

Участва в Първата световна война от септември 1916 година до октомври 1918 година като запасен подпоручик-артилерист. При Савяк на 29 септември 1918 година се отличава с пленяването на гръцка батарея и получава военен кръст за военна заслуга V степен. През 1941 година е произведен поручик, служи на турската граница в батарея от Сливенския гарнизон.[4]

Работи в столицата като юрисконсулт. Станишев е един от основателите на интелектуалния кръг „Българска орда“ (1938 – 1944) и негов подпредседател. В книгата си „Кратка история на българите“ (1942), Станишев твърди, че прабългарите са провели етническо прочистване на заетата от тях територия на Балканите, като са изселили или унищожили славяните от земите, които са заселили. Тази теза обслужва конкретната геополитическа обстановка по времето на Втората световна война, когато България е съюзник на Третия райх.

След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистическа власт в България, в 1949 година е изселен от София в село Дивдядово, Шуменско. През 1963 година по Закона за реабилитацията се завръща в София. Превежда стихове и проза от различни езици, но под различни имена. Едва в „Антология на френски поети“ участва с преводи със собственото си име. Самият той е автор на много стихове.

Женен е за Цецилия Точкова, дъщеря на Димитър Точков. Имат син Христо Станишев и дъщеря Милка[4] Станишева-Шварц (1933 - 2017).[5]

Умира на 8 август 1980 година в София.

Remove ads

Библиография

  • „Кратка история на българите. От най-стари времена до днес“ (1942, 1992, 1994)
  • „Летопис за Крумиш – кан ювиги на българите 811 – част І (1972)
  • „Летопис за Крумиш – кан ювиги на българите 811 – 814 – част ІІ“ (1972),
  • „Цар Борис І Кръстител – част І и част ІІ“
  • „Златен и кървав залез (Падането на Първото Българско Царство) – част І и ІІ (1968)
  • „Симеон – част І, ІІ и ІІІ“ (1972), „Цар Симеон Велики“ (1999).
Remove ads

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Станиш Хаджихристов
(1779  1852)
 
Бина
(1784  1829)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Дона Тютюнджиева
(1817  1906)
 
Георги Станишев
(1816  1891)
 
 
 
 
 
 
 
Арап Нако Станишев
(1823  1886)
 
Султана Траянова
(1821  1905)
 
Марча (Мария) Тенчова
(1825  1906)
 
Тенчо Георгиев
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ката Шишкова
(1808  1899)
 
Иван Шишков
(1806   ?)
 
 
 
Костадин Станишев – Лянте
(1831  1870)
 
Вина Станишева
(1830  1878)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Димитър Станишев
(1852  1940)
 
Рушка Станишева
(1857  1929)
 
Димитър Г. Станишев
 
Елена Станишева
(1860  ?)
 
Иван Янов
(1853  1927)
 
София Влахова
(1845  1925)
 
Янаки Влахов
(1842  1923)
 
Христо Станишев
(1863  1952)
 
Евтимия Станишева
(1873  1936)
 
Станиш Арапнаков
(1858  1919)
 
Тина
(1856  1935)
 
Димо Ковачев
(1856  1895)
 
Рушка Измирлиева
 
Иван Измирлиев
(1856  1913)
 
Дино Шишков
 
Тина Дельохаджиева
 
Христо Дельохаджиев
(?  1913)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Туше Делииванов
(1869  1950)
 
Божия Делииванова
 
Никола Янев
(1888  1921)
 
Милка Кръстева
 
Мара Василева
(1895  1980)
 
Григор Василев
(1883  1942)
 
Никола Станишев
(1886  1950)
 
Цветана Мирска
(1890  1950)
 
Петър Мирски
 
Иван Станишев
(1893  1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Гоце Шишков
(четник на Чернопеев)
 
Станиш Дельохаджиев
(1893  1915)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Олга Кръстева
(р. 1928)
 
Весела Василева
(1919  1944)
 
Ангелина Огнянова
(1917  2005)
 
Карл Огнянов
(1912  1987)
 
 
 
Кръстьо Мирски
(1920  1978)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads