Николай Станишев

Николай (Никола) Христов Станишев е български юрист, историк, преводач и литератор.^[1]

Николай Станишев
български историк
Роден	27 октомври 1897 г. София, Княжество България
Починал	8 август 1980 г. (82 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Софийски университет
Научна дейност
Област	история
Семейство
Баща	Христо Станишев

Семейната гробница на Станишеви на Централните софийски гробища

Биография

Роден е на 27 октомври 1897 година в София. Баща му Христо Станишев, който е от Кукуш, е български строителен инженер и член на ръководството на Върховния македоно-одрински комитет. Майка му Евка (Евтимия) Попстефанова е родена във Велес в семейството на Никола Попстефанов и завършва с II випуск Солунската девическа гимназия през 1888 година.^[2][3]

Николай Станишев завършва семестриално философия в Мюнхенския университет и право в Софийския. Владее руски, английски, френски, немски и ползва свободно италиански и испански.

Участва в Първата световна война от септември 1916 година до октомври 1918 година като запасен подпоручик-артилерист. При Савяк на 29 септември 1918 година се отличава с пленяването на гръцка батарея и получава военен кръст за военна заслуга V степен. През 1941 година е произведен поручик, служи на турската граница в батарея от Сливенския гарнизон.^[4]

Работи в столицата като юрисконсулт. Станишев е един от основателите на интелектуалния кръг „Българска орда“ (1938 – 1944) и негов подпредседател. В книгата си „Кратка история на българите“ (1942), Станишев твърди, че прабългарите са провели етническо прочистване на заетата от тях територия на Балканите, като са изселили или унищожили славяните от земите, които са заселили. Тази теза обслужва конкретната геополитическа обстановка по времето на Втората световна война, когато България е съюзник на Третия райх.

След Деветосептемврийския преврат и установяването на комунистическа власт в България, в 1949 година е изселен от София в село Дивдядово, Шуменско. През 1963 година по Закона за реабилитацията се завръща в София. Превежда стихове и проза от различни езици, но под различни имена. Едва в „Антология на френски поети“ участва с преводи със собственото си име. Самият той е автор на много стихове.

Женен е за Цецилия Точкова, дъщеря на Димитър Точков. Имат син Христо Станишев и дъщеря Милка^[4] Станишева-Шварц (1933 - 2017).^[5]

Умира на 8 август 1980 година в София.

Библиография

• „Кратка история на българите. От най-стари времена до днес“ (1942, 1992, 1994)
• „Летопис за Крумиш – кан ювиги на българите 811 – част І (1972)
• „Летопис за Крумиш – кан ювиги на българите 811 – 814 – част ІІ“ (1972),
• „Цар Борис І Кръстител – част І и част ІІ“
• „Златен и кървав залез (Падането на Първото Българско Царство) – част І и ІІ (1968)
• „Симеон – част І, ІІ и ІІІ“ (1972), „Цар Симеон Велики“ (1999).

Родословие

Станиш Хаджихристов (1779 – 1852)

Бина (1784 – 1829)

Дона Тютюнджиева (1817 – 1906)

Георги Станишев (1816 – 1891)

Арап Нако Станишев (1823 – 1886)

Султана Траянова (1821 – 1905)

Марча (Мария) Тенчова (1825 – 1906)

Тенчо Георгиев

Ката Шишкова (1808 – 1899)

Иван Шишков (1806 –  ?)

Костадин Станишев – Лянте (1831 – 1870)

Вина Станишева (1830 – 1878)

Димитър Станишев (1852 – 1940)

Рушка Станишева (1857 – 1929)

Димитър Г. Станишев

Елена Станишева (1860 – ?)

Иван Янов (1853 – 1927)

София Влахова (1845 – 1925)

Янаки Влахов (1842 – 1923)

Христо Станишев (1863 – 1952)

Евтимия Станишева (1873 – 1936)

Станиш Арапнаков (1858 – 1919)

Тина (1856 – 1935)

Димо Ковачев (1856 – 1895)

Рушка Измирлиева

Иван Измирлиев (1856 – 1913)

Дино Шишков

Тина Дельохаджиева

Христо Дельохаджиев (? – 1913)

Туше Делииванов (1869 – 1950)

Божия Делииванова

Никола Янев (1888 – 1921)

Милка Кръстева

Мара Василева (1895 – 1980)

Григор Василев (1883 – 1942)

Никола Станишев (1886 – 1950)

Цветана Мирска (1890 – 1950)

Петър Мирски

Иван Станишев (1893 – 1915)

Гоце Шишков (четник на Чернопеев)

Станиш Дельохаджиев (1893 – 1915)

Олга Кръстева (р. 1928)

Весела Василева (1919 – 1944)

Ангелина Огнянова (1917 – 2005)

Карл Огнянов (1912 – 1987)

Кръстьо Мирски (1920 – 1978)