Исперих (община)

община в област Разград From Wikipedia, the free encyclopedia

Исперих (община)
Remove ads

Община Исперих е разположена в Североизточна България и е една от съставните общини на област Разград. Административен център е град Исперих.

Бързи факти Общи данни, Област ...
Thumb
Топографска карта на община Исперих.
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Разград. С площта си от 402,244 km2 заема 3-то място сред 7-те общини на областта, което съставлява 16,55% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Природни ресурси

Релеф

Община Исперих се намира в централната част на Източната Дунавска равнина. Релефът ѝ е равнинен и слабо хълмист, с дълбоко всечени долини и суходолия, като надморската височина варира от 200 до 300 m и се понижава от юг на север. Цялата територия на общината попада в северната част на Лудогорското плато и тук южно от село Малко Йонково, на границата с община Самуил се намира най-високата ѝ точка – 348,4 m. Западно от село Райнино, в суходолието на река Царацар е най-ниската ѝ точка – 136 m н.в.

Води

Община Исперих е бедна на повърхностно течащи води. През нея от юг на север епизодично (през пролетта и при поройни дъждове) протичат водите на две реки Царацар и Сенковец, чиито суходолия достигат до река Дунав и те официално се смятат за нейни десни притоци. Река Царацар (Крапинец, 108 km) води началото си от община Самуил. Тя навлиза в община Исперих югозападно от село Бърдоква и тече на север в дълбока каньоновидна долина, всечена в аптските варовици на Лудогорското плато. Преминава последователно покрай селата Лудогорци, Голям Поровец и Малък Поровец. След мюсюлманското светилище Демир баба теке частично протича по границата с община Завет и западно от село Райнино напуска пределите на общината. В този си участък протичащ през общината реката почти през цялата година има постоянно течаща вода, което е изключение за повечето реки в Лудогорието. На територията на община Исперих в нея отляво се вливат двата ѝ най-големи притока: реките Война и Чаирлък. Река Война (Лудня, 35 Km) също води началото си от община Самуил. Югоизточно от село Малко Йонково навлиза в пределите на община Исперих и до бившето село Воден долината ѝ е широка. След това тя става каньоновидна и при село Малък Поровец се влива отляво в Царацар. Река Чаирлък (Текедере, 35 km) навлиза в община Исперих от към община Разград западно от село Йонково. Тя протича в дълбока каньоновидна долина и при мюсюлманското светилище Демир баба теке се влива отлява в Царацар.

В източната част на общината протича река Сенковец (102 km). Тя навлиза на територията ѝ източно от село Бърдоква и протича в дълбоко всечена в аптските варовици долина. Минава южно от град Исперих и западно от село Китанчево, където окончателно пресъхва. От там нататък долината ѝ представлява суходолие, в което епизодично протичат води. Североизточно от село Конево напуска пределите на общината. В нея отдясно, североизточно от село Лъвино се влива най-големият ѝ приток река Ясенковец.

В община Исперих има изградени няколко микроязовира, водите на които се използват основно за напояване. По-големи от тях са: „Исперих“ (на река Сенковец), „Малък Поровец 1“ (на река Война), „Мръсен гьол“ (източно от село Свещари) и др.

Населени места

Thumb
Изглед от центъра на град Исперих през 2010 г.

Общината се състои от 24 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Белинци37912,910АкчеларЛудогорци61416,608Дурач
Бърдоква2728,736Калъч Шерман, БърдовкаЛъвино88221,083Арслан
Вазово88920,843Ески БалабанларМалко Йонково340-в з-щето на с. Йонково
Голям Поровец51722,228Голяма КокарджаМалък Поровец31225,558Малка Кокарджа
Делчево38312,195ВархатларПеченица2167,031Осман махле
Драгомъж3107,305ИсинлерПодайва163523,327
Духовец51319,713НасъфчаларРайнино26223,027Кьосе абди
Исперих742435,735КеманларСвещари589122,459Мумджилар
Йонково63130,594Юнуз абдалСредоселци2626,778Орта махале
Китанчево123421,926КъдърСтаро селище27718,983Ески махале
Конево8118,595Ат кьойТодорово68514,848Юклии, Тодорево
Къпиновци2104,242Кабулар махлеЯким Груево22117,520Салдън
ОБЩО19138402,2441 населено място е без землище
Remove ads

Административно-териториални промени

  • Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Демир баба теке на с. Димитрово;
  • Указ 19/обн. 20.10.1913 г. – признава н.м. Хаджи Камбер махле (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Камбер махле;
– признава н.м. Хаджи Абдул махлеси (от с. Старичене) за отделно населено място – м. Хаджи Абдул махлеси;
  • Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – преименува с. Къдър на с. Китанчево;
– преименува с. Юклии на с. Тодорево;
  • през 1934 г. – преименувана е м. Хаджи Абдул махлеси на м. Омур без административен акт;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Калъч Шерман на с. Бърдовка;
– преименува с. Голяма Кокарджа на с. Голям Поровец;
  • МЗ № 3072/обн. 11.09.1934 г. – преименува с. Кеманлар на с. Исперих;
– преименува с. Мумджилар на с. Свещари;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува с. Акчелар на с. Белинци;
– преименува с. Ески Балабанлар на с. Вазово;
– преименува с. Ферхатлар на с. Делчево;
– преименува с. Хюсеинлер на с. Драгомъж;
– преименува с. Насъфчилар (Нусуфчилар) на с. Духовец;
– преименува с. Юнуз абдал на с. Йонково;
– преименува м. Кабулар махле на м. Къпиновци;
– преименува с. Арслан на с. Лъвино;
– преименува м. Хаджи Камбер махле на м. Матовци;
– преименува с. Малка Кокарджа на с. Малък Поровец;
– преименува м. Осман махле на м. Печеница;
– преименува м. Апаз махле на м. Славщица;
– преименува м. Орта махле на м. Средоселци;
– преименува м. Ески махле на м. Старо селище;
– преименува с. Салладън на с. Яким Груево;
  • МЗ № 1380/обн. 01.06.1939 г. – признава м. Матовци за с. Матовци;
  • МЗ № 2191/обн. 27.06.1942 г. – преименува с. Ова Шерман на с. Волно;
– преименува с. Ат кьой (Ат) на с. Конево;
– преименува с. Кьосе абди на с. Райнино;
– преименува с. Омурджа на с. Старичене;
  • Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Димитрово на с. Сборяново;
  • Указ № 317/обн. 13.12.1955 г. – заличава с. Драгомъж и го присъединява като квартал на с. Малък Поровец;
– заличава с. Матовци и го присъединява като квартал на с. Китанчево;
  • Указ № 582/обн. 29.12.1959 г. – заличава м. Омур и с. Старичене и ги присъединява като квартали на с. Тодорово;
  • Указ № 38/обн. 02.02.1960 г. – признава с. Исперих за гр. Исперих;
  • Указ № 960/обн. 4 януари 1966 г. – отстранява грешката в името на с. Бърдовка на с. Бърдоква;
– отстранява грешката в името на с. Тодорево на с. Тодорово;
  • Указ № 463/обн. 02.07.1965 г. – заличава селата Волно и Сборяново поради изселване;
– заличава м. Славщица и я присъединява като квартал на с. Тодорово;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Къпиновци за с. Къпиновци;
– признава м. Печеница за с. Печеница;
– признава м. Средоселци за с. Средоселци;
– признава м. Старо селище за с. Старо селище;
  • Указ № 409/обн. 27.03.1981 г. – преименува с. Дурач на с. Лудогорци;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – отделя с. Иван Шишманово и неговото землище от община Исперих и го присъединява към община Завет;
  • Указ № 250/обн. 22.08.1991 г. – отдела кв. Драгомъж от с. Малък Поровец и го възстановява като отделно населено място – с. Драгомъж;
  • Указ № 69/обн. 20.03.2007 г. – признава н.м. Малка махала (от с. Йонково) за отделно населено място – с. Малко Йонково.
Remove ads

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[2]

Повече информация Населено място, Численост ...

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[3]

ЧисленостДял (в %)
Общо22 692100,00
Православие487221,47
Католицизъм290,12
Протестантство200,08
Ислям12 23253,90
Друго80,03
Нямат2090,92
Не се самоопределят8963,94
Непоказано442619,50
Remove ads

Транспорт

През общината от юг на север, а след общинския център на североизток преминава участък от 24,7 km от трасето на жп линията СамуилСилистра.

През общината преминават частично или изцяло 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 115,1 km:

Remove ads

Топографска карта

Източници

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads