Кавички

препинателен знак From Wikipedia, the free encyclopedia

Remove ads

Кавичките („ “) са препинателен знак, чиято основна функция е разграничаването на чуждата реч или неизвестните, странични спрямо контекста, названия на обекти. Те са двоен знак; поставят се от двете страни на думата или израза, към който се отнасят.

Бързи факти Разделяне на думи, Обща типография ...
Remove ads

Употреба

Кавички се употребяват в следните ситуации:

Непознати думи и изрази, както и термини, които разясняват в рамките на същото изречение, могат или да се поставят в кавички, или да се изписват с друг шрифт или в курсив.

Не се поставят двойни отварящи или затварящи кавички, ако се натрупват, когато текстът в кавички съдържа в началото или края си друг текст в кавички, например собствено име или цитат в друг цитат:

Война и мир“ е явление в световната литература“, четем в рецензията на романа.
Григор Димитров заяви: „Готов съм за „Ролан Гарос“.
улици „Алеи Възраждане“ и „Алея Роза“ (Русе).

Не се използват кавички при:

В друго стихотворение обаче се казва, че нощите са не само време за неусетно гаснене.

При изписване на името на радио няма единно мнение за използването на кавички. Официалният правописен речник БЕРОН на Института за български език при БАН регламентира поставянето на собственото име в кавички: радио „Романтика“.[1] Според служба „Езикови справки и консултации“, поддържана от Секцията за съвременен български език, не се поставят кавички: Радио Ватикана.[3] Съгласно информация, проверена според източника в официални издания на ИБЕ при БАН, които са меродавни, собственото име трябва да е в кавички: Радио „Стара Загора“.[6]

Remove ads

История

Кавичките се появяват (в писмените текстове) в Европа най-напред около 1450 г., но и след това е трябвало да минат още няколко столетия, докато се наложат. Те са наследник на т.нар. diplé (от гр. „двоен“ съобразно двете черти на знака >), с чиято помощ най-напред в полето на античните гръцки ръкописи е било отбелязвано началото на новите абзаци, а от VII в., макар и не особено последователно, в средновековните ръкописи – цитатите от Библията (други ръкописни знаци, употребявани със същата цел, са били: V, Y, 7 или s). Като препинателни знаци за (отварящи и затварящи) кавички в пунктуацията на българския език е възприет немският тип символи: напр. кавички – Anführungszeichen (т.е.: ...); за разлика от френския: «guillemets», възприет също в руския (т.е.: «...»); и от английския: quotes (т.е.: ...).

Remove ads

В логиката

В символните езици на модерната логика кавичките се използват за образуване на имена на поставените в тях изрази, т.е. за образуване на „знаци за знаци“. Съответно поставените в кавички изрази се „споменават“ (mention), а не се „употребяват“ (use), а изреченията, в които се случва това, принадлежат към метаезика, а не към обектния език, част от който е въпросният израз. (Напр. „Сократ е собствено име“ е метаезиково изречение, за разлика от обектноезиковото „Сократ е древногръцки философ“.)

Кодови таблици

В уникод знакът има код U+201E (Alt + 0132). В уникод знакът има код U+201C (Alt + 0147).

Литература

Източници

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads