Кайляри
град в област Македония, Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Кайляри[2] (на гръцки: Πτολεμαϊδα, Птолемаида, катаревуса: Πτολεμαϊς, Птолемаис, до 1927 година Καϊλάρια, Кайлария,[3] на турски: Kayılar) е град в Северна Гърция, Егейска Македония, център на дем Еордея в област Западна Македония.
Remove ads
География
Кайляри е разположен на 600 m надморска височина,[4] на 28 km северно от град Кожани (Козани) в центъра на котловината Саръгьол между планините Вич (Вици) от северозапад, Синяк (Синяцико) от югозапад и Каракамен (Вермио) от изток.[5]
История
В Османската империя
Кайляри в XIX век е гръцко градче в Османската империя. С разширяването на Саръгьолското блато, центърът на казата Джума запада и седалището на казата е преместено в Кайляри.[4]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Кайляри е посочен като селище в Каза Джумали с 200 домакинства и 450 жители мюсюлмани.[6]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Кайляри:
| „ | Център на кааза Джумали е градчето Кайляр, разделено на две махали – горна и долна. В горната живеят само мюсюлмани, а в долната живеят и няколко християнски семейства дюкянджии, собственици на пекарни и ханове. В долната махала са и представителите на властта – мюдюр и кадия. В градчето има 3 джамии, 1 училище, 4 – 5 хана и 3 чешми с лоша вода. В средите става пазар. В градчето има 50 мохамедански и 5 цигано-християнски къщи. 130 нуфузи. Данъкът им е 1380 пиастри... Жителите се занимават със земеделие и скотовъдство с изключение на няколко семейства, собственици на чифлици.[7] | “ |
Към 1900 година Кайляри е чисто турски град с 3000 жители (Васил Кънчов, „Македония. Етнография и статистика“).[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кайляри е чисто гръцки град, център на каза на Серфидженския санджак с 430 къщи.[9]
Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кайляр (Καϊλάρ) живеят 4000 турци.[10]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Кайляри е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]
В Гърция
През войната градът е окупиран от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Населението на градчето се увеличава от приток на гръцка администрация и бежанско турско население, търсещо сигурност в града по време на Балканската война.[4] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Каялар (Кајалар) има 1500 къщи турци.[12]
Турското му население се изселва след Лозанския мир в 1923 година и на негово място са заселени понтийски гърци, бежанци от Мала Азия, както и хора с български етнически произход от околните села. В 1927 година градът е прекръстен на името на пълководеца на Александър Македонски Птолемей I Сотер.[13][14] В 1928 година градът е със смесено местно-бежанско население с 1373 бежански семейства и 5818 жители бежанци.[15]
В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Кайляри живеят 1000 жители, бежанци от Мала Азия и Понт, както и местно население, дошло от Влашка Блаца, Клисура и други райони на Западна Македония.<[16]
След Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), поради откриването на големи находища на въглища,[4] тук са изградени големи топлоелектрически централи.[17]
Remove ads
Побратимени градове
Личности
От Кайляри са политиците Темистоклис Мумулидис (р. 1957), Димитриос Димитриадис (р. 1961) и Рахил Макри (р. 1973).
Външни препратки
- ((el)) Сайт за Кайляри Архив на оригинала от 2006-06-13 в Wayback Machine.
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads