Каракьой
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Кара̀кьой (на гръцки: Κατάφυτο, Катафито, катаревуса: Κατάφυτον, Катафитон, до 1927 година Καρά Κιόι, Каракьой[1]) е село в Република Гърция, дем Неврокоп, област Източна Македония и Тракия.
Тази статия е за селото в Гърция. За квартала на Истанбул вижте Галата (Истанбул).
Remove ads
География
Селото е разположено на 760 m надморска височина[2] в котловина между планините Славянка (Орвилос) от север и Черна гора (Мавро Вуно) от юг в историко-географската област Мървашко. Отстои на 16 километра западно от демовия център Зърнево (Като Неврокопи).
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името на селото е производно от турското kara köy, в превод черно село, което е свързано с цвета на местната почва. За произхода на името съществува следната легенда: в продължения на столетия българите не допускали в селото да се заселват турци и всички опити завършвали трагично за турците, заради което те нарекли накрая селото черно. Жителските имена са кара̀кьо̀йченин, кара̀кьо̀йченка, кара̀кьо̀йчене.[3]
В Османската империя
През XIX век Каракьой е голямо чисто българско село, числящо се към Неврокопската кааза на Серския санджак. Старото име на селото е Манастир, Голям Манастир или Манастирище. Това име се среща в турски документи от XVII и XVIII век.[4]
До западането на железодобивната индустрия в Мървашко в края на XIX век, селото е от най-развитите рударски селища в областта и най-голям доставчик на руда (магнетитов пясък).[4] Голяма част от селото се занимава изключително с промиване на магнетитов пясък. Плавенето (промиването) на рудата става главно през пролетта, есента и зимата, когато има повече вода в промивниците – наречени за̀дми. Задмите са по течението на Каракьойската река. В селото имало 8 самокова и 4 – 5 пехци. Каракьой е и известно кузнарско село, като почти във всяка къща има кузня (железарска работилница). Селото е специализирано в правенето на клинци за подкови и заедно със съседното Ловча снабдява целия Солунски вилает.[5]
След замирането на железодобива в средата на XIX век, жителите на Каракьой се отправят на юг към Света гора и околните планини като въглищари, но през зимата се връщат в Каракьой.[5]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Каракьой (Karakeuy), Мелнишка епархия, живеят 1000 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Манастирджик каракьой (Monastirdjik karakeuī) е посочено като село със 190 домакинства с 650 жители българи.[7] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Кара-Кіой (Монастирджикъ) като село със 190 български къщи.[8]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Кара-кьой, село на Ю. от града 7 часа път. Положено е всред една камениста върла местност, която се образува от клоновете на Черна гора. Най-изобилно растат орехи и лешници по Черна гора. В църквата „Св. Богородица“ четат смесено; прекрасно училищно здание до църквата с един учител и 65 ученика, които се учат гръцки и български. Къщи 300, българе.[9] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година населението на селото брои общо 1400 души, всички българи-християни.[10]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Каракьой има 2000 българи екзархисти. Там функционира българско начално училище с 2 учители и 75 ученици.[11]
В рапорт до Иларион Неврокопски от 1909 година пише за селото:
| „ | С. Кара-Кьой... е разположено в полите на Черна гора и Алиботуш. През него минава тесен проход – Просека, за Демир Хисар. Има 294 къщи с 1300 души население. Селяните се занимават със земеделие и скотовъдство. Мнозина от българите отиват да работят в Солунско, Гюмюрджинско, Гевгелийско и пр. Черквата е съградена 1865 г. и се казва „Успение на Пресвета Богородица“. Тя е голямо, хубаво, масивно здание. Вътре е хубаво украсена и има голям двор, в който е и училището. Училището е също хубаво, голямо и старо здание, съградено през 1874 – 5 г... Между селяните има разпри. Едните са клубисти, а другите санданисти. Последните са по-малко, но тероризират другите. Санданистите нападаха хора на клубистите през Коледните празници. И двата са се давали на съд. Черковно-училищните приходи са в безпорядък. Съществува анархия в селско-общинските работи.[12] | “ |
При избухването на Балканската война в 1912 година 33 души от Каракьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[13] Селото е освободено от части на българската армия.
В Гърция
През войната селото е освободено от части на българската армия, но след Междусъюзническата война Каракьой попада в Гърция. Според гръцката статистика, през 1913 година в Каракьой (Καρά Κίοϊ) живеят 1153 души.[14]
След Първата световна война голяма част от население на селото се изселва в България – в Неврокоп и района, Кричим, Баня, Разложко и други. На тяхно място се заселват 30 – 40 гръцки колонисти от Мала Азия.[5] От 1915 до 1924 година кмет на селото е Никола Бакъров.[15]
Останалото в селото българско население е подложено на терор и през лятото на 1924 година се случва така наречения Каракьойски инцидент.
| „ | На 24 юли 1924 г. по нареждане на офицера Дуксакис е взривена бомба в центъра на с. Търлис. Никой не пострадва, но два дни по-късно това става повод в с. Каракьой да арестуват 13 души, към които на мястото на „атентата“ са включени още 14. Групата е поведена към с. Горно Броди за дознание. Неясно защо я насочват по черен път и до едно изворче, под предлог за малка почивка, нещастниците се оказват лека мишена под бълващи смърт дула. В настъпилата паника 10-има все пак успяват да избягат, но трима от тях са ранени тежко.
Не е възможно този случай да се прикрие. Пред специална комисия от ОН гърците постфактум обвиняват жертвите, че членували във ВМРО (какъв грях!) и подпомагали българските чети. Дуксакис все пак е порицан, дори осъден – 15 дни условно.[16] |
“ |
Вследствие на инцидента 1168 души от селото бягат в България и в селото остават само десетина семейства от български произход. На мястото на изселилите се властите заселват гърци бежанци.[17]
Към 1928 година Каракьой е смесено местно-бежанско село със 124 семейства и 408 души бежанци.[18]
Селото пострадва силно и от Гражданската война (1946 - 1949), а от 60-те години започва миграция към големите градове.[17]
Населението произвежда тютюн, картофи, жито и други земеделски продукти, като се занимава и със скотовъдство.[17]
Remove ads
Личности
- Родени в Каракьой
Велик Караджов (1874 – 1949), деец на българската емиграция в Северна Америка[23] свещеник в „Св. св. Кирил и Методий“ в Торонто- Георги Димитров, български зограф
- Георги Ковачев (1896 – 1923), български политик
- Георги Минев (? – 1942), български духовник
- Димитър Йосифов, български резбар
- Димитър Илиев, български резбар
- Димитър Неделчев, български зограф
- Иван Андонов Левенов (1870 – след 1943), български революционер
- Илия Ангелов, македоно-одрински опълченец, 3 рота на 5 одринска дружина, щаб на 3 бригада[24]
- Илия Атанасов Гомов (1879 - 1931), български революционер и просветен деец
- Илия Йосифов (1878 – 1942), български резбар и строител
- Йосиф Йосифов (1840 – 1910), български революционер и резбар
- Костадин Иванов Левенов (1912 – 1944), български комунистически деец, секретар на ГК на БКП Разлог
- Мина Марков, български зограф
- Михаил Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, четата на Георги Каролеев[25]
- Никола Икономов (1876 – ?), български адвокат,[26] в 1907 година влиза с изпит в новооткритото юридическо училище Хукук мектеби в Солун[27]
- Петър Манолев, (1915 – 2013) български летец, полковник, 18 бойни задачи и 8 въздушни боя с американската авиация, три въздушни победи в защитата на София, на 17 април 1944 г. сваля американска четиримоторна летяща крепост Б-17, кавалер на военния орден „За храброст“.
- Серги Георгиев (1820 - 1890), български зограф
- Сотир Илиев Сораджиев (1921 – ?), в 1925 година семейството му емигрира в Абланица, Неврокопско, участник във войната срещу Нацистка Германия, член на БКП от 1945 г., секретар на партийната организация в селото, оперативен сътрудник на МВР в Слащенския район на Неврокопска околия (1945 – 1954), оставя спомени[28]
- Стефан Караджов (1869 – ?), завършил филология в Йена[29]
- Свързани с Каракьой
- Димитър Димитров (1908 – 1975), български археолог, академик
- Марко Минов, български зограф
- Милош Яковлев (? – 1892), български зограф
- Мино Яковлев (около 1820 - 1903), български зограф
- Теофил Минов (1860-1911), български зограф
Remove ads
Външни препратки
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads