Катраница (дем Еордея)

Катраница (на гръцки: Πύργοι, Пирги, до 1928 година Κατράνιτσα, Катраница,^[1]на турски: Katransa, Катранса) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея, област Западна Македония.

Тази статия е за селото в Егейска Македония, Гърция. За селото в България вижте Катраница (област Смолян).

---

Катраница Πύργοι
— село —
Катраница от хълма Свети Константин.
Катраница 40.669722, 21.833889 Катраница Катраница
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Каракамен
Надм. височина	700 m
Население	745 души (2021 г.)
Пощенски код	500 06
Телефонен код	2463
Катраница в Общомедия

География

Селото е разположено на 700 m надморска височина,^[2] в малка котловина в северните поли на Негуш планина (Вермио), недалеч от Островското езеро (Вегоритида) в долината на Бела река^[3] (Аспропотамос).

История

Античност

Македонската гробница край Катраница

В околностите на Катраница има следи от праисторически селища. Край Катраница е открита древна македонска гробница, сходна с тези открити във Вергина.^[4]

Средновековие

В Средновековието съществува укрепен град, чийто останки са в близост до селото на хълма Град (Γκρατ, Γκραντ). Градът има две крепости и е разположен на важния път Виа Егнация. В средновековния град има запазен каменен мост - Гелин мост (Γκελιν Μοστ, Γκέλιμος), който го свързва с Долно Граматиково. Според легендата мостът е кръстен на младо туркинче, дъщеря на собственика на селото, която минавала с кон по моста и се навела да погледне водата, но загубила баланс и се удавила в реката. Друг каменен мост Сандре мост (Σάνδρεμος) е разположен на северозапад от замъка на пътя към Нов град (Вегора). На 4 km от Катраница са руините на средновековната базилика Чаршия църква (Τσιάρσια Τσάρκβα).^[5]

В Османската империя

В османската епоха Катраница е процъфтяващо селище, наричано Кючюк Стамбул (Малък Истанбул). В 1635 година ктитор на атонската Велика Лавра става йеромонах Данаил, подписан в ктиторския надпис като „българин от Катраница“.^[6] В XVIII век от 1762 година след ислямизацията на Нъте начело с мъгленския епископ Йоан или Йоаникий (1759) Катраница за кратко е епископско седалище преди митрополията да се премести в Лерин.^[7] В селото са запазени катедралната църква „Свети Димитър“ от 1726, функционирала като училище, и „Света Параскева“ от около 1700 година. И в двете църкви има запазени ценни стенописи. а В края на XIX век Катраница е смесено българо-турско село. Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822), че Катрандза е населявана от „турци и българи, които са най-невежи“.^[8]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Катаница (Katanitza), Мъгленска епархия, живеят 1680 гърци.^[9] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Катраница (Catanitza) е посочено като селище в каза Водина с 500 домакинства, като жителите му са 1930 българи и 520 помаци.^[10]

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Катраница като българско село.^[11] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Катраница живеят 940 българи и 1100 турци.^[12]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Катраница е смесено село българи, гърци, власи и турци в Кайлярската каза на Серфидженския санджак с 310 къщи.^[13]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Катранца (Κατράντσα), Кайлярска каза, живеят 1350 гърци славофони и 200 турци.^[14]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото живеят 1600 българи патриаршисти.^[15]

В Гърция

През 1912 година по време на Балканската война в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 Катраница попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Катраница има 250 къщи славяни християни и 250 къщи турци.^[16] През 20-те години жителите му турци се изселват по силата на Лозанския мир и на тяхно място са заселени гърци бежанци от Цариград, Трапезунд и Севастия. В 1928 година селото е смесено българо-бежанско и има 139 бежански семейства с 510 души.^[17] В същата 1928 селото е прекръстено на Пирги, в превод кули, заради осмислянето на името му от гръцки като Кастраниса (Καστράνισσα), от кастро, замък.^[18] Според Тодор Симовски жителите на селото са наполовина потомци на местни жители и наполовина потомци на бежанци.^[2]

Селото пострадва силно от германските окупационни войски по време на Втората световна война. На 24 април 1944 година германски части заедно с гръцки колаборационистки милиции на полковник Георгиос Пулос отново запалват Катраница и убиват 318 от жителите му, като повечето са изгорени живи в църквата „Свети Димитър“.^[19][20][2]

След края на войната 120 души от Катраница са арестувани за участие в българската паравоенна организация Охрана, а 750 са преследвани от властите.

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и със скотовъдство.^[2]

Старият платан в центъра на Катраница

Прекръстени с официален указ местности в община Катраница на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Лум[21]	Λούμ Λόφος	Скопос	Σκοπός[22]	връх на ЮЗ от Катраница (916,1 m)[21]
Пиргалти[21]	Πύργαλτι	Пиргос	Πύργος[22]	връх в Каракамен на ЮИ от Катраница (903 m)[21]
Мучара[21]	Μουτσάρα	Вурла	Βούρλα[22]	местност в Каракамен на ЮИ от Катраница[21]
Кестене Оваси[21]	Κεστενε Όβασί	Кастания	Καστανιά[22]	местност на Ю от Катраница[21]
Гуласка[21]	Γκουλάσκα	Космадес	Κοσμάδες[22]	връх на ЮЗ от Катраница[21]
Прижила[21]	Πριζιλα	Алони	Άλώνι[22]	местност на З от Катраница[21]
Рудина[21]	Ρούντινα	Омали	Όμαλή[22]	връх на СЗ от Катраница (704 m)[21]
Кьоселер Оваси[21]	Κισελερ Όβασί	Перасма	Πέρασμα[22]	местност на ЮЗ от Катраница и на СИ от Кьоселер[21]
Стримнитка[21]	Στρίμνιτκα	Мандри	Μανδρί[22]	река на И от Катраница, ляв приток на Град[21]
Елища[21]	Έλίστα	Кинотафио	Κοινοτάφιο[22]	връх в Каракамен на И от Катраница (1478 m)[21]
Търбожина[21]	Τέρποζίνα	Лекани	Λεκάνη[22]	местност в Каракамен на СИ от Катраница[21][21]
Град[21]	Γκράτ	Кастро	Κάστρο[22]	останки от средновековна крепост в Каракамен на СИ от Катраница[21]
Курбан[21]	Κούρμπαν	Тригоно	Τρίγωνο[22]	връх в Каракамен на И от Катраница (835 m)[21]
Лабар чука[21]	Λάμπαρ Τσούκα	Каминия	Καμίνια[22]	възвишение на С от Катраница[21]
Пещерица[3]	Πανταρνιτσα	Калива	Καλύβα[22]	връх на СЗ от Катраница (706 m)[21]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	2094[2]	2180[2]	1490[2]	1882[2]	978[2]	1080[2]	847[2]	817[2]	855[2]	886	768	745

Личности

Родени в Катраница

• Атанас Караматов, сръбски австрийски търговец
• Вангел Чарка (1917 – 1948), гръцки комунист, роден в бедно семейство, в 1942 година става член на КПГ и в същата година влиза в ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, загива като войник на ДАГ при Коница заедно със съселянина си Жоро Нонда^[23]
• Георги Самара (1915 – 1947), гръцки комунист, роден в бедно семейство, учи два гимназиални класа, но не успява да продължи поради липса на пари, член на КПГ от 1942 година, войник на ЕЛАС, след Споразумението от Варкиза е преследван и става нелегален, един от първите, които се присъединяват към ДАГ, загива през май 1947 година при Люмница^[24]
• Димитри Николуш Хаджиташков (? – 30 март 1942), арестуван и умрял в затвора в Ливадия, тъй като синът му е деец на ЕЛАС, участник в нападението над кмета на Кърмища през октомври 1941 година^[25]
• Димитрие Караматов (около 1734 – 1789), сръбски австрийски търговец
• Димитър Сугарев (1778 – 1822), гръцки революционер
• Мени Стамбули (? – 1944), гръцки комунист, деец на ЕПОН, убит от германците; загиват и сестра му и братята му^[26]
• Петър Ичко (около 1775 – 1808), османски и сръбски дипломат от български произход
• Лазар Панча (? – 24 март 1831), белградски търговец от български произход и ктитор на градската катерала „Свети Марко“
• Филипос Капетанопулос (? – 1904), гръцки революционер
• Христос Манос (1737 – ?), гръцки търговец

Свързани с Катраница

• Григор Нушев (1876 – 1965), български и сръбски просветен деец, по произход от Катраница

Външни препратки

• ((el)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2007-12-18 в Wayback Machine.
• ((en)) Страница за Катраница Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.
• Разказ за клането в Катраница в 1944