Кипра Сарафова

Кипра Петрова Сарафова, по мъж Хаджигеоргиева, е българска учителка от Македония.

Кипра Сарафова
българска учителка
Родена	около 1874 г. Либяхово, Османска империя
Починала	1962 г. (88 г.)

Биография

Родена е около 1874 година в неврокопското село Либяхово, тогава в Османската империя, днес Илинден, България. Баща ѝ Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо ѝ Коста Сарафов и дядо ѝ архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско; и тримата са дейци на Българската екзархия. Нейни братя са българският лекар и офицер Ангел Сарафов, строителният инженер Никола Сарафов, известният български актьор Кръстьо Сарафов и революционерът Борис Сарафов, а сестра ѝ Злата става лекарка и деятелка на македонската емиграция в България, председателка на Македонския женски съюз.^[1][2]

Учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Сярско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Сярско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка Царевна Миладинова; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Сярско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката Елена Стателова, а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; Елена Атанасова от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво надясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова от Ортакъой; Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво прислужникът и гавазин от Дойран

Кипра Сарафова и сестра ѝ Екатерина (първородното дете в семейството) са от първите ученички, постъпили в Солунската българска девическа гимназия.^[3][4] Екатерина, макар и съвсем млада, учителства за кратко в Неврокоп; умира едва 16-годишна.^[4] През 1888 година семейство Сарафови се преселва в София.^[5]

Завършва Института за приложни изкуства във Виена (Австрия),^[1][5][6] след което се за­връща в България и работи като гимназиална учителка. Около 1894 година е преподава­телка в Одрин. Жени се за Иван Хаджигеорги­ев, който умира през 1902 година на 27 години, малко след раждането на единственото им дете Златка. След смъртта му Кипра с детето живее при брат си Борис Сарафов, а след убийството му – при брат си Никола Сарафов.^[5]

Учителка е по немски език в софийското училище „Свети Седмочисленици“ в продължение на много години, до пенсионирането си.^[5]

Умира в 1962 година.^[5]

Родословие

Вълчо Дамянов (около 1725 – неизв.)

Ангела Шемова

Коста Сарафов (1760 – неизв.)

Босилка Кюлюмова

Стойо Жостов

Иванка Жостова

Злата Сарафова

Вълчо Сарафов (1800 – 1863)

Стоян Сарафов

Петър Сарафов

Харитон Карпузов (1827 – 1899)

Коста Сарафов (1840 – 1911)

Мария Стойкова (около 1840 – 1879)

Велико Стойков (около 1835 – 1879)

Никола Сарафов

Янинка Мавродиева

Кочо Д. Мавродиев

Петър Сарафов (1842 – 1915)

Сирма Сарафова (1849 – 1927)

Вълчо Сарафов (1877 – 1901)

Ангел Сарафов (1868 – 1932)

Петко Сарафов (1870 – 1942)

Борис Сарафов (1872 – 1907)

Кипра Сарафова (около 1874 – 1962)

Кръстю Сарафов (1876 – 1952)

Злата Сарафова (1879 – ?)

Христо Фетваджиев (1889 – 1977)

Вълчо Сарафов (1880 – 1953)

Никола Сарафов (1882 – 1970)

Радан Сарафов (1908 – 1969)

Фота Сарафова (1915 – 1999)

Иван Сарафов (1907 – ?)

Христина Сарафова (1941 – 1996)