Петър Сарафов

Петър Вълчов Сарафов е възрожденски български учител и общественик от Източна Македония.^[1]

Петър Сарафов
български просветен деец и общественик
Роден	15 октомври 1842 г. Гайтаниново, Османска империя
Починал	1 ноември 1915 г. (стар стил) (73 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Семейство
Баща	Вълчо Сарафов
Братя/сестри	Коста Сарафов
Деца	Кръстьо Сарафов Злата Сарафова
Петър Сарафов в Общомедия

Биография

Петър Сарафов е роден през 1842 година в Гайтаниново, тогава в Османската империя, в семейството на видния възрожденец Вълчо Сарафов. Родът му произхожда от село Осеново, Горноджумайско.^[2] Брат му Коста Сарафов е виден борец за църковна независимост. Синът му Борис Сарафов е виден деец на ВМОРО и ВМОК, а другият му син Кръстьо Сарафов е известен български актьор.^[2]

Петър Сарафов получава основното си образование в Гайтаниново, където негов преподавател е Георги Зимбилев, който пръв въвежда ланкастърския метод за обучение. След това заминава с брат си Коста в Сяр, където учат в гръцкото класно училище, като изучават география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски.^[1] Завършва с отличие^[1] и през 1861 година е гръцки учител в града.^[3] Учителства известно време в Гайтаниново (1863 – 1864, 1869), Либяхово (1864), Зърнево, Неврокоп и на други места в Източна Македония. Навсякъде заменя преподаването на гръцки език с обучение на български.

В Либяхово се жени за Сирма Карпузова, дъщеря на архимандрит Харитон Карпузов.^[4]

Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. А до Сирма е седнала сестрата на Петър – Мария Стойкова-Сарафова. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Петър Сарафов е един от инициаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Същата година сътрудничи на вестник „Македония“. Поддържа контакти със Стефан Веркович и го подпомага в неговите проучвания. На 5 март 1873 година разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник Атанас Павлов.^[5] Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годинита и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев.^[6]

В 1873 година Сарафов е сред основателите на учителското дружество „Просвещение“. Подпомага финансово дейността му със сумата от 250 гроша.^[7] Той е избран за негов касиер. Дружеството го утвърждава за учител в Мелнишко. През учебната 1873/1874 година учителства в село Дебрене, където открива българско училище. Преди годишният изпит е наклеветен от гърците и избягва в София.^[8]

След погрома на Априлското въстание от 1876 година попада в затвора. През 1879 за кратко емигрира в Пловдив. Зетят на Сарафов Велик Стойков, ковач в Гайтаниново, загива в Шипченското сражение като опълченец, а на следната година умира и сестра му Мария и Сарафов отглежда четирите им деца Янинка, Георги Стойков (1860 – 1935), Иван Стойков (1866 – 1925) и Димитър Стойков (1875 – 1958).

От 1881 година по поръчение на Българската екзархия се завръща в родния си край и заедно с помощника си Димитър Мавродиев открива закритото в 1878 година българско училище в Сяр, основано от Стефан Салгънджиев.^[9] Подпомага стабилизирането на българското образователно дело в Сярско и Драмско, където се ползва с голямо влияние.^[10] Става секретар на Сярската българска община. Заедно с Кузман Шапкарев и Христо Бучков прави постъпки за отваряне на Солунската българска гимназия и привлича първите ученици от Кукушко. През 1882 година Петър Сарафов е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от османската държавна комисия по просвета в град Солун.

Сирма и Петър Сарафови. Фото Иван Карастоянов

Между 1882 и 1884 година е назначен за екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония^[11] от архимандрит Методий Кусевич с център в Сяр.^[1] В Сяр полага големи усилия за укрепване на българщината. Обвинен в революционна дейност в края на 1884 година,^[12] заедно с тъста си архимандрит Харитон Карпузов, тогава председател на Сярската българска община и други български дейци е арестуван от властите. На 12 февруари 1885 година Екзарх Йосиф се среща с руския посланик Александър Нелидов и го моли да настоява за освобождението на Сарафов, Карпузов и още тридесет души, задържани в Сяр и предадени на военен съд в Солун.^[13] Съдът осъжда двамата на 16 години заточение в Мала Азия. Първоначално те са изпратени в Смирненския затвор, а впоследствие преместени в град Караман. Според спомените на Сарафов в Караман почти цялото население е неграмотно и много хора търсят помощта му за писане на писма и те се движили свободно из града. Тази свобода им помага в 1887 година да напуснат незабелязано града и да заминат за Цариград. От столицата, подпомогнати от българската колония, с руски параход заминават за Одеса, откъдето се прехвърлят в София. В 1888 година в столицата на Княжеството пристига и Сирма Сарафова с децата си.^[4]

В София Сарафов, който владее отлично гръцки и турски и добре арабски и персийски, постъпва на служба в Министерство на външните работи като преводач.

„Османска граматика“ на Петър Сарафов, 1906

Семейната гробница на Сарафови на Централните софийски гробища

В 1906 година Петър Сарафов става преподавател по турски език на двата специални класа във Военното училище в София.^[14] Същата година издава „Османска граматика“, а през 1907 година и „Синтаксис“.^[15][14]

Сарафов, имащ познания върху църковната музика от баща си,^[16] проучва източната музика и съставя и в 1912 година издава обемистия труд „Ръководство за практическото и теоретическо изучаване на восточната църковна музика“.^[14][17]

Умира на 1 ноември (стар стил^[14]) 1915 година в София.^[18][19][20]

Външни препратки

• „Кратка биография на Св. Йоан Кукузел или скромен принос за Изучаванието Историята на Българския народен напев“, София, 1893 г., Петър Сарафов
• "Плач на Македония; Македонский марш", публикувано в "Жалостна Книжка по Делбата на Македония. Възвание на Македония към Българския Народ: Време е да с' помири с Русия, ако иска мирен живот", София, 1895 г.
• Сарафовъ, Петъръ В. Рѫководство за практическото и теоритическо изучаване на восточната църковна музика. София, Печатница на Петъръ Глушковъ, 1912.
• „Истинският лик на Яни Сандански. Убиецът на Борис Сарафов, Иван Гарванов и Михаил Даев“, София, 1915 г.

Родословие

Вълчо Дамянов (около 1725 – неизв.)

Ангела Шемова

Коста Сарафов (1760 – неизв.)

Босилка Кюлюмова

Стойо Жостов

Иванка Жостова

Злата Сарафова

Вълчо Сарафов (1800 – 1863)

Стоян Сарафов

Петър Сарафов

Харитон Карпузов (1827 – 1899)

Коста Сарафов (1840 – 1911)

Мария Стойкова (около 1840 – 1879)

Велико Стойков (около 1835 – 1879)

Никола Сарафов

Янинка Мавродиева

Кочо Д. Мавродиев

Петър Сарафов (1842 – 1915)

Сирма Сарафова (1849 – 1927)

Вълчо Сарафов (1877 – 1901)

Ангел Сарафов (1868 – 1932)

Петко Сарафов (1870 – 1942)

Борис Сарафов (1872 – 1907)

Кипра Сарафова (около 1874 – 1962)

Кръстю Сарафов (1876 – 1952)

Злата Сарафова (1879 – ?)

Христо Фетваджиев (1889 – 1977)

Вълчо Сарафов (1880 – 1953)

Никола Сарафов (1882 – 1970)

Радан Сарафов (1908 – 1969)

Фота Сарафова (1915 – 1999)

Христина Сарафова (1941 – 1996)