Петър Сарафов

български просветен деец From Wikipedia, the free encyclopedia

Петър Сарафов
Remove ads

Петър Вълчов Сарафов е възрожденски български учител и общественик от Източна Македония.[1]

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Петър Сарафов е роден през 1842 година в Гайтаниново, тогава в Османската империя, в семейството на видния възрожденец Вълчо Сарафов. Родът му произхожда от село Осеново, Горноджумайско.[2] Брат му Коста Сарафов е виден борец за църковна независимост. Синът му Борис Сарафов е виден деец на ВМОРО и ВМОК, а другият му син Кръстьо Сарафов е известен български актьор.[2]

Петър Сарафов получава основното си образование в Гайтаниново, където негов преподавател е Георги Зимбилев, който пръв въвежда ланкастърския метод за обучение. След това заминава с брат си Коста в Сяр, където учат в гръцкото класно училище, като изучават география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски.[1] Завършва с отличие[1] и през 1861 година е гръцки учител в града.[3] Учителства известно време в Гайтаниново (1863 – 1864, 1869), Либяхово (1864), Зърнево, Неврокоп и на други места в Източна Македония. Навсякъде заменя преподаването на гръцки език с обучение на български.

В Либяхово се жени за Сирма Карпузова, дъщеря на архимандрит Харитон Карпузов.[4]

Thumb
Семейството на Сирма и Петър Сарафови (седнали). До Петър е синът му полковник доктор Ангел Сарафов. А до Сирма е седнала сестрата на Петър – Мария Стойкова-Сарафова. Прави са инженер Петко Сарафов, Кръстьо Сарафов и Борис Сарафов.

Петър Сарафов е един от инициаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия. Същата година сътрудничи на вестник „Македония“. Поддържа контакти със Стефан Веркович и го подпомага в неговите проучвания. На 5 март 1873 година разкрива първото българско училище в Мелник в дома на свещеник Атанас Павлов.[5] Училището е посещавано от деца от града и от околните села. Наклеветен от гърци пред властите, Сарафов не успява да довърши годинита и е принуден да напусне Мелник, като на негово място учител става Иван Козарев.[6]

В 1873 година Сарафов е сред основателите на учителското дружество „Просвещение“. Подпомага финансово дейността му със сумата от 250 гроша.[7] Той е избран за негов касиер. Дружеството го утвърждава за учител в Мелнишко. През учебната 1873/1874 година учителства в село Дебрене, където открива българско училище. Преди годишният изпит е наклеветен от гърците и избягва в София.[8]

След погрома на Априлското въстание от 1876 година попада в затвора. През 1879 за кратко емигрира в Пловдив. Зетят на Сарафов Велик Стойков, ковач в Гайтаниново, загива в Шипченското сражение като опълченец, а на следната година умира и сестра му Мария и Сарафов отглежда четирите им деца Янинка, Георги Стойков (1860 – 1935), Иван Стойков (1866 – 1925) и Димитър Стойков (1875 – 1958).

От 1881 година по поръчение на Българската екзархия се завръща в родния си край и заедно с помощника си Димитър Мавродиев открива закритото в 1878 година българско училище в Сяр, основано от Стефан Салгънджиев.[9] Подпомага стабилизирането на българското образователно дело в Сярско и Драмско, където се ползва с голямо влияние.[10] Става секретар на Сярската българска община. Заедно с Кузман Шапкарев и Христо Бучков прави постъпки за отваряне на Солунската българска гимназия и привлича първите ученици от Кукушко. През 1882 година Петър Сарафов е сред първите трима български учители в Македония, които получават учителска правоспособност от османската държавна комисия по просвета в град Солун.

Thumb
Сирма и Петър Сарафови. Фото Иван Карастоянов

Между 1882 и 1884 година е назначен за екзархийски инспектор на всички български училища в Източна Македония[11] от архимандрит Методий Кусевич с център в Сяр.[1] В Сяр полага големи усилия за укрепване на българщината. Обвинен в революционна дейност в края на 1884 година,[12] заедно с тъста си архимандрит Харитон Карпузов, тогава председател на Сярската българска община и други български дейци е арестуван от властите. На 12 февруари 1885 година Екзарх Йосиф се среща с руския посланик Александър Нелидов и го моли да настоява за освобождението на Сарафов, Карпузов и още тридесет души, задържани в Сяр и предадени на военен съд в Солун.[13] Съдът осъжда двамата на 16 години заточение в Мала Азия. Първоначално те са изпратени в Смирненския затвор, а впоследствие преместени в град Караман. Според спомените на Сарафов в Караман почти цялото население е неграмотно и много хора търсят помощта му за писане на писма и те се движили свободно из града. Тази свобода им помага в 1887 година да напуснат незабелязано града и да заминат за Цариград. От столицата, подпомогнати от българската колония, с руски параход заминават за Одеса, откъдето се прехвърлят в София. В 1888 година в столицата на Княжеството пристига и Сирма Сарафова с децата си.[4]

В София Сарафов, който владее отлично гръцки и турски и добре арабски и персийски, постъпва на служба в Министерство на външните работи като преводач.

Thumb
„Османска граматика“ на Петър Сарафов, 1906
Thumb
Семейната гробница на Сарафови на Централните софийски гробища

В 1906 година Петър Сарафов става преподавател по турски език на двата специални класа във Военното училище в София.[14] Същата година издава „Османска граматика“, а през 1907 година и „Синтаксис“.[15][14]

Сарафов, имащ познания върху църковната музика от баща си,[16] проучва източната музика и съставя и в 1912 година издава обемистия труд „Ръководство за практическото и теоретическо изучаване на восточната църковна музика“.[14][17]

Умира на 1 ноември (стар стил[14]) 1915 година в София.[18][19][20]

Remove ads

Външни препратки

Remove ads

Родословие

 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Дамянов
(около 1725  неизв.)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Ангела Шемова
 
Коста Сарафов
(1760  неизв.)
 
Босилка Кюлюмова
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Стойо Жостов
 
Иванка Жостова
 
Злата Сарафова
 
Вълчо Сарафов
(1800  1863)
 
Стоян Сарафов
 
Петър Сарафов
 
 
 
 
 
Харитон Карпузов
(1827  1899)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Коста Сарафов
(1840  1911)
 
Мария Стойкова
(около 1840  1879)
 
Велико Стойков
(около 1835  1879)
 
Никола Сарафов
 
Янинка Мавродиева
 
Кочо Д. Мавродиев
 
Петър Сарафов
(1842  1915)
 
Сирма Сарафова
(1849  1927)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Вълчо Сарафов
(1877  1901)
 
Ангел Сарафов
(1868  1932)
 
Петко Сарафов
(1870  1942)
 
Борис Сарафов
(1872  1907)
 
Кипра Сарафова
(около 1874  1962)
 
Кръстю Сарафов
(1876  1952)
 
Злата Сарафова
(1879  ?)
 
Христо Фетваджиев
(1889  1977)
 
Вълчо Сарафов
(1880  1953)
 
Никола Сарафов
(1882  1970)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Радан Сарафов
(1908  1969)
 
Фота Сарафова
(1915  1999)
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
 
Христина Сарафова
(1941  1996)
 
 
 
Remove ads

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads