Климент Спространов

Климент Ангелов Спространов е български народен представител, масон,^[1] учител, дарител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.^[2]

Климент Спространов
български просветен и обществен деец
Роден	1857 г. Охрид, Османска империя
Починал	18 март 1931 г. (74 г.) София, Царство България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Народен представител в: III ВНС
Климент Спространов в Общомедия

Биография

Климент Спространов е роден в град Охрид в 1857 година. Произлиза от известната фамилия Спространови. Баща му Ангел Спространов е участник в Охридското съзаклятие от 1880 - 1881 година, а брат му Евтим Спространов е изтъкнат писател, революционер и общественик. Завършва прогимназия в Охрид и работи там като учител. След Руско-турската война, в 1880 година емигрира в новосъздаденото Княжество България и работи като писар, учител и адвокат в Луковит. Спространов е избран за народен представител в Третото велико народно събрание, което заседава от 19 октомври 1886 до 3 август 1887 година в Търново и избира Фердинанд I за княз на България.^[2]

Около 1892 година Климент Спространов се мести в София, където става касиер в Софийската община.^[2] Там работи заедно с Димитър Джиджев, който се жени за сестрата на Климент – Аспасия.

Взима участие в Третия македонски конгрес, който се провежда в 1896 година в София, като делегат на Пловдив.^[3]

Става член на Славянското благотворително дружество в България, основано в София в 1899 година.^[2]

Климент е един от основателите на фонд „Свети Климент“ в София в 1904 година заедно с брат си Евтим, Антон Кецкаров, Георги Златарев, Стефан Дедов и други видни охридчани. Целта на фонда е да подпомага просветното дело и българските училища в Охрид. Спространов дарява 100 000 лева на фонда, чиито приходи са предназначени и за награди за съчинения на тема Македония и македонската наука. ^[4]

На 4 ноември 1930 година Климент Спространов дарява 20 000 лева на Луковитското училищно настоятелство за основаване на фонд на негово име и на името на покойната му съпруга Иванка Спространова, от чиито приходи ежегодно да се дава награда от 400 лева на ученик или ученичка от основните училища с отличен успех, а останалите лихви да се харчат за учебници и учебни помагала за бедни ученици в същите училища. Дарението е прието и така Спространов става първият благодетел на Луковит. Провъзгласен от Луковитската община за почетен гражданин и улица в града е наречена на негово име и на името на съпругата му.^[2]

Спространов основава още два дарителски фонда: „Климент Спространов“ при Македонския научен институт, чийто капитал е 100 000 лева, и „Цветанка Спространова“ за изграждане дом за училищна трапезария в родния му Охрид, чийто капитал към декември 1929 година е 17 500 лева.^[2][5]

„Учителската организация и началата върху, които трябва да почива тя“ на Климент Спространов

Климент Спространов умира на 18 март 1931 година в София.^[2][6]

Родословие

Момир (1700 – ?)

Стоян Момиров (1744 – 1815)

Мария Траянова (1784 – 1858)

Наум Спространов (1780 – 1850)

Йоан Спространов (1804 – 1874)

Ташула Холболова (1810 – 1874)

Христо Спространов (1829 – 1920)

Ангел Спространов (1831 – 1927)

Петър Спространов (1834 – 1916)

Ставре Спространов (1840 – 1930)

Наум Спространов (1851 – 1887)

Климент Спространов (1857 – 1931)

Евтим Спространов (1868 – 1931)

Георги Спространов (1881 – 1925)

Екатерина Размова (1870 – 1957)

Григор Спространов (1870 – 1947)

Анастас Спространов (1878 – 1938)

Димитър Спространов (1882 – 1958)

Тома Спространов (1885 – 1955)

Димитър Спространов (1897 – 1967)

Васил Спространов (1900 – 1970)

Павлина Спространова (1912 – ?)

Георги Спространов (1915 – 1968)

Тома Спространов (р. 1941)