Консервативна партия

Консервативната партия е българска дясноцентристка либерална^[1] политическа партия, съществувала от 1879 г. до около 1902 г.^[2] С нея са свързани вестниците „Витоша“, „Български глас“ и „Отечество“.

Вижте пояснителната страница за други значения на Консервативна партия.

---

Консервативна партия
Основана	1879 г.
Разформирована	1902 г.
Вестник	„Витоша“ „Български глас“ „Отечество“
Идеология	Класически либерализъм[1]

История

Консервативната партия сформира първите две правителства на България, но не успява да спечели парламентарни избори. Тя подкрепя преврата от 1881 г. и Режима на пълномощията, след края на който е напълно компрометирана и се разпада.

Още през 1882 г. групата около Марко Балабанов се присъединява към умереното крило на Либералната партия, водено от Драган Цанков, което по-късно се превръща в Прогресивнолибералната партия. След политическата криза от 1886 – 1887 някои представители на партията, като Димитър Греков и Григор Начович, се присъединяват към Народнолибералната партия на Стефан Стамболов. Останалите лидери на Консервативната партия се включват в образуваната през 1894 г. от Константин Стоилов Народна партия, която включва и дейци на източнорумелийската Народна партия.

Участия в избори

Парламентарни

година	избори	гласове	%	резултат
1879	Народно събрание	48 270	17,7%	30 / 170
1880	Народно събрание	88 260	30,8%	53 / 162
1881	Велико Народно събрание	–	–	154 / 307
1882	Народно събрание	–	–	47 / 47
1884	Народно събрание	–	–	71 / 171
1887	Народно събрание	–	–	32 / 292
1899	Народно събрание	–	–	1 / 169
1901	Народно събрание	–	–	2 / 164
1902	Народно събрание	–	–	2 / 189

Участия в правителства

Правителство на Тодор Бурмов (17 юли/(5 юли датите по ст. стил)^[3]) 1879 – 6 декември/(24 ноември) 1879) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Марко Балабанов
• министерство на вътрешните работи – Тодор Бурмов
• министерство на народното просвещение – Тодор Бурмов, Георги Атанасович
• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Димитър Греков

Първо правителство на Климент Търновски (6 декември/(24 ноември) 1879 – 7 април/(26 март) 1880) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Григор Начович
• министерство на вътрешните работи – Димитър Греков, Тодор Икономов
• министерство на народното просвещение – Климент Търновски
• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Димитър Греков

Правителство на Казимир Ернрот (9 май/(27 април) 1881 – 13 юли/(1 юли) 1881) – самостоятелно

• министерство на народното просвещение – Михаил Сарафов, Константин Иречек
• министерство на финансите – Георги Желязкович

Правителство без министър-председател (13 юли/(1 юли) 1881 – 5 юли/(23 юни) 1882) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Константин Стоилов, Георги Вълкович
• министерство на вътрешните работи – Григор Начович
• министерство на народното просвещение – Константин Иречек
• министерство на финансите – Георги Желязкович

Правителство на Леонид Соболев (5 юли/(23 юни) 1882 – 19 септември/(7 септември) 1883) – самостоятелно

• министерство на външните работи и изповеданията – Георги Вълкович, Константин Стоилов
• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Димитър Греков
• министерство на обществените сгради, земеделието и търговията – Георги Вълкович, Григор Начович

Второ правителство на Драган Цанков (19 септември/(7 септември) 1883 – 12 януари/(31 декември) 1884) – коалиция с умерените либерали

• министерство на финансите – Григор Начович
• министерство на правосъдието – Константин Стоилов

Трето правителство на Драган Цанков (12 януари/(1 януари) 1884 – 11 юли/(29 юни) 1884) – коалиция с умерените либерали

• министерство на финансите – Григор Начович
• Министерство на външните дела и изповеданията – Марко Балабанов
• Министерство на общините, сградите, земеделието и търговията – Тодор Икономов
• Министерство на народното просвещение – Димитър Моллов

Видни дейци

• Марко Балабанов (1837 – 1921)
• Тодор Бурмов (1834 – 1906)
• Георги Вълкович (1833 – 1892)
• Димитър Греков (1847 – 1901)
• Тодор Икономов (1835 – 1892)
• Климент Търновски (1841 – 1901)
• Григор Начович (1845 – 1920)
• Константин Стоилов (1853 – 1901)
• Иван Хаджиенов (1843 – 1923)