Константин Костенечки

Константин Костенечки, в Поморавието известен и като Константин Философ, е средновековен български книжовник и историк, виден представител на Търновската книжовна школа.

Константин Костенечки
български духовник и книжовник
Роден	1380 г. Костенец, Османска империя
Починал	1431 г. (51 г.) вероятно Белград
Литература
Жанрове	житие, трактат, пътепис
Направление	Търновска книжовна школа
Известни творби	„Житие на сръбския деспот Стефан Лазаревич“ (1431) „Сказание о писменах“
Повлиян	Евтимий Търновски

Биография

Предполага се, че Константин Костенечки е роден около 1380 година в Костенец.^[1] Учи в Бачковския манастир при Андрей (Андроник), ученик и последовател на патриарх Евтимий Търновски и продължител на традициите на Търновската книжовна школа.^[2] По време на обучението си посещава манастирите в Атон, Константинопол и Светите земи. След замонашването си е на служба при митрополита на Филипопол и става свидетел на превземането и разграбването на града от Муса Челеби през 1410 година.^[2]

Към 1410 година Константин Костенечки се установява в Сърбия при деспота Стефан Лазаревич.^[1] Константин Костенечки намира убежище и е добре приет в двора на сръбския властел, където е назначен за учител. Като ръководител на манастира Манасия, той става основоположник на Ресавската книжовна школа, в която развива и защитава принципите на българската средновековна литература в Моравската област, опитвайки се да наложи и среднобългарската книжовна норма за официална в деспотството на Лазаревич. Костенечки е един от радетелите на Евтимиевата правописна и езикова реформа.

Заради своята ерудираност и житейски опит, Константин Костенечки получава още приживе признанието Философ - име с което е известен в Сърбия и до днес. Участва в редица дипломатически мисии до различни източни владетели, сред които са Тамерлан, Баязид I и Мехмед I.

След смъртта на Стефан Лазаревич през 1427 година, и последвалото предаване на крепостта Белград на унгарците, Константин напуска града и се заселва при владетеля Углеш, където умира. Кога точно е починал, не е известно, но се смята, че е било след 1431 година.

Творчество

Едни от най-известните му творби са житието на сръбския деспот Стефан Лазаревич (1431) и Сказание о писменах.

Житието представлява биография на покровителя на Константин Костенечки - Стефан Лазаревич. Това най-значимо негово произведение е пълно с исторически подробности, както и с географски сведения. По сравнителния метод, житието (биографията) се доближава до съвременните исторически съчинения, като бележи единствен опит в това направление през онова време.

Константин Костенечки освен създавайки я, дава ѝ огромен принос за развитието на Ресавската книжовна школа, като поема защитата на голямото културно литературно дело на Евтимий Търновски. От произведенията личи начетеността на автора Костенечки и широкото ползване на класическите за онова време византийски източници. Тези качества му дават прозвището „Философ“.

Едноеровият ресавски правопис става норма за българските преписвачи в Западна и Средна България през XVI-XVIII в., и особено за книжовниците от Етрополския манастир.

С творчеството си Константин Костенечки оказва дълготрайно влияние върху по-сетнешната южнославянска литература и обучение. В своите творби често цитира класически философи и автори, с което допринася за въвеждането на класически, най-вече древногръцки елементи в южнославянската философия и литература. Със своите произведения за Стефан Лазаревич, Константин Костенечки е смятан за един от основоположниците на ранния ренесанс в Моравско, който заради османското нахлуване така и не се доразвива.

„Сказание о писменах“ или „Сказание за буквите“ представлява граматически трактат, писан през първото или второто десетилетие на 15 век. Съчинението е познато в обширна и кратка редакция. В него се разглеждат въпроси, свързани със сръбския правопис, обучението на децата, произхода на Кирило-Методиевия език и състоянието на морала в Сърбия.

„Пътуване до Палестина“ е компилативно-преводно произведение, също причислявано към книжовното наследство на Костенечки. Това е първият пътепис в старобългарската литература.

Памет

На Константин Костенечки е наречена улица в квартал „7-и – 11-и километър“ в София (Карта).