Костенец (село)

Ко̀стенец е село в Югозападна България, община Костенец, Софийска област. С население 3570 души по настоящ адрес (15.03.2017 г.) с. Костенец е сред големите села в България.^[2]

Вижте пояснителната страница за други значения на Костенец.

Бързи факти Общи данни, Население ...

село Костенец
Изглед към село Костенец
село Костенец 42.2628, 23.8269 село Костенец
Общи данни
Население	3138 души^[1] (31 декември 2024 г.) 28,7 души/km²
Землище	109,381 km²
Надм. височина	689 m
Пощ. код	2042
Тел. код	07144
МПС код	СО
ЕКАТТЕ	38916
Администрация
Държава	България
Област	София
Община – кмет	Костенец Йордан Ангелов (ГЕРБ; 2019)
Кметство – кмет	Ивайло Стоев (ГЕРБ; 2023)
Костенец в Общомедия

Remove ads

География

Селото се намира в подножието на Рила, на 74 km югоизточно от София, на около 6 km южно от град Костенец и на 35 km източно от Боровец. Надморската височина варира от 650 m в северната до 725 m в южната част. Непосредствената близост до паневропейски транспортен коридор 8 с железопътната линия София – Пловдив, както и автомагистрала Тракия, са добри предпоставки за развитието на туризма. Характерни за района са хипертермалните минерални извори с температура 46 – 73 °C и дебит около 12 l/s. Те са слабо радиоктивни и съдържат натрий, флуор, хидрокарбонати и сулфати.

Remove ads

История

Предполага се, че местността първоначално е заселена от тракийското племе беси около 2 века пр. н. е. Населеното място е първото на територията на днешната община Костенец. При направените археологически проучвания на хълма „Горна черква“ на запад от селото са намерени останки от стара крепост. Разкрити са и очертания на християнска трикорабна базилика от V век.^[3] Намерени са стари кюпове за вода и храна, римски, византийски и старобългарски монети.

Името Костенец е възникнало по-късно. Според преданието то идва от костите, с които е било осеяно полето след многобройните битки. След построяването на крепостта в Костенец римляните прокарали път от крепостта Гиген на Дунав до Солун. Открити са останки от стар калдъръмен път от курорта Вили Костенец, водещ към Помоченица, за който не е установено кога е бил построен. На около 13 km от село Костенец на 17 август 986 г. е станала известната битка между войските на цар Самуил и тези на византийския император Василий Втори. Местното население нарича мястото на битката Царево падало.

В миналото традиционни занаяти в Костенец са арабаджийството (кираджийството) и ножарството. През 1882 година е създадено Арабаджийско дружество, а през 1885 година – еснафско сдружение на шивачи и кожухари. През 1899 година е основано читалище „Просвета“.^[4]

Remove ads

Забележителности

Заради лековитите минерални извори до югозападния край на селото местността Вили Костенец (летовище Костенец) е обявена за национален балнеологичен курорт. Разположен е на 835 m н.в. Изпълнява национални програми за рехабилитация и отдих.

На около 3 km югозападно от село Костенец на Стара река, в югозападния край на летовище Костенец се намира Костенският водопад, описан от Иван Вазов в стихосбирката „Какво пее планината“ и пътеписа „Костенец – пътни бележки“.

На 500 m северно от летовище Костенец е местността Черковището, а южно на 1 km – местността Пленщица.

Църква „Св. Архангел Михаил“ (1857 г.)
Интериорът на църквата „Св. Архангел Михаил“
Стенописи от ХІХ век в църквата „Св. Арх. Михаил“
Вила „Ренесанс“, 1935 г.
Костенски водопад
Църква „Успение Богородично“

Редовни събития

Празник на църквата „Св. Успение Богородично“ в курорта „Вили Костенец“, честван всяка година на 15 август.

Също така редовно събитие е големият събор на Гергьовден. Той се свиква в местността Кръстите. Според стара легенда там били покръстени костенчани.

Личности

Константин Костенечки, български средновековен книжовник, роден 1380 г. в село Костенец
Пантелеймон II Рилски (1819–1887), български духовник, игумен на Рилския манастир
Генерал-лейтенант НИКОЛА ГЕОРГИЕВ СТОЙЧЕВ - роден 1891 г. Царство България - Командващ 2-ра Българска армия - Пловдив до 13.09.1944 г. - убит от Червената БКП сган на 1.Февруари.1945 г.
Генерал-майор АНГЕЛ ГЕОРГИЕВ ДОЦЕВ - роден 1895 г. Царство България - Командир на 11-та пехотна дивизия и 6-та пехотна Бдинска дивизия до 1946 г. . Уволнен от Червената БКП сган през 1946 г. Преследван от Комунистическата Държавна Сигурност - ДС , място и дата на смъртта - неизвестни .
Симеон Петковски (р. 1935), генерал - комунист - агент ДС ВКР " Пешев " !
Иван Янков (р. 1925), български офицер, генерал-майор - шумкарин - комунист !

Remove ads