Кормища
селище в Гърция From Wikipedia, the free encyclopedia
Remove ads
Кормища (на гръцки: Κορμίστα, Кормиста) е село в Република Гърция, намиращо се в дем Амфиполи, област Централна Македония.
Remove ads
География
Селото е разположено в югозападната част на Драмското поле, в северното подножие на Кушница, под манастира „Света Богородица Икосифиниса“.[1]
История
Етимология
Според Йордан Н. Иванов името е патроним по изчезналото лично име Корьмо.[2]
Средновековие
В хрисовул от XI век на император Алексий Комнин (1081 - 1118) се говори за почтения манастир около Кормища, посветен на Светите Безсребреници. Селото се споменава в периода 1265 - 1361 година с формите Κορομίστα, Κορεμίστου, Κορεμίστα, Γορεμίστα και Κορεμίτζα.[3]
В Османската империя
Селото е споменато в грамота от 1351 година (въ Корьмиштехъ).[2]
В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Зъхна от 1659 – 1660 година селото е отбелязано като Коромища, със 161 джизие ханета (домакинства).[4] На базата на личните имена в поменик в Кушнишкия манастир, в който са записани и жители на Кормиста от началото на XVIII век, Стою Шишков и Йордан Попгеоргиев смятат, че по това време селото все още е българско. Срещат се имена като Стоиу, Райку, Асану и др.[5]
В XIX век селото има три махали – турска Конак и две гръцки – Рая и Метохи.[1] Гръцка статистика от 1866 година показва Кромиста (Κρομίστα) като село с 200 жители турци.[6] Църквата „Свети Илия“ е трикорабна базилика от XIX век.[7]
Александър Синве ("Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique"), който се основава на гръцки данни, в 1878 година споменава Кормища два пъти: веднъж като Кромиста (Kromista) в Правищката епархия с 660 жители гърци и втори път като Кормиста (Kormista) в Драмската епархия с 600 жители гърци.[8]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 Кормища (Kormischta) е посочено като село със 135 домакинства и 100 жители мюсюлмани и 340 гърци.[9] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Коромиста (Коромишта) като село със 110 гръцки и 40 турски къщи.[10]
Георги Стрезов в 1891 година определя Кормища като гръцко село и пише:
„ | Зъхненско има най-плодородна почва; селата по долината на Анджиска и покрай Пърнар дават най-мното и най-добро качество памук, който специално се обработва в селата Лъковик, Кюпкьой, Витачища и Кормища.[11] | “ |
Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“), населението на Кормища брои 250 турци, 600 гърци и 50 власи.[12] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Курмища (Kourmichta) има 650 жители гърци.[13]
В Гърция
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. В него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Кормища е смесено местно-бежанско село със 115 бежански семейства и 456 души.[14]
Remove ads
Личности
- Свързани с Кормища
Бележки
Wikiwand - on
Seamless Wikipedia browsing. On steroids.
Remove ads