Котел (община)

община в област Сливен From Wikipedia, the free encyclopedia

Котел (община)
Remove ads

Община Котел е разположена в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Сливен.

Бързи факти Общи данни, Област ...
Thumb
Топографска карта на община Котел.
Remove ads

География

Географско положение, граници, големина

Общината заема североизточната част на област Сливен. С площта си от 858,082 km2 е на 3-то място сред 4-те общини на областта, което съставлява 24,21% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

Релеф, води, природни забележителности

Релеф

Релефът на общината е хълмист, ниско и средно планински. Територията ѝ условно попада в две физикогеографски области на България – Източна Стара планина и Източния Предбалкан.

Към Старопланинската физикогеографска област в община Котел попадат 5 орографски единици: Близо 2/3 от територията на общината се заема от западната, най-висока част на Котленска планина, разположена между долините на реките Голяма Камчия на север и Луда Камчия на юг, а на изток и запад планината излиза извън пределите ѝ. На около 5 km югозападно от град Котел се издига връх Разбойна 1128 m в рида Разбойна, най-високата точка на Котленска планина и на цялата община. Южно от долината на река Луда Камчия в пределите на община Котел попадат малка част от Сливенска планина (в землището на с. Нейково) с връх Дебела могила 922,5 m и западната част на Стидовска планина с връх Ушите 1010,4 m, разположен южно от село Градец. Крайния югоизточен район на общината се заема от части на други две ниски планини принадлежащи към Източна Стара планина – планината Гребенец с връх Мандрата 863,7 m, разположен северозападно от село Седларево, на границата с община Сливен и Терзийски баир с височина около 400 m, южно от село Пъдарево.

В крайния северен район на общината, разположен северно от долината на река Голяма Камчия се простират южните разклонения на Лиса планина (част от Източния Предбалкан). Нейният най-висок връх Големия Сакар 1053,6 m се издига западно от село Остра могила.

На североизток и югоизток релефът на общината е хълмист, като тук попадат части от две полета. На североизток, по долината на река Голяма Камчия на територията на общината се вклинява югозападната част на хълмистата историко-географска област Герлово. На югоизток, по долината на река Мочурица, между Стидовска планина на север и Гребенец и Терзийски баир на юг се вклинява западната, най-висока част на Сунгурларското поле. Тук североизточно от село Пъдарево, в коритото на река Мочурица се намира най-ниската точка на общината – 199 m н.в.

Води

В южната част на община Котел, по билото на Сливенска и Стидовска планина преминава участък от главния вододел на България. По този начин около 90% от територията ѝ принадлежат към Черноморския водосборен басейн, а останалите 10% – към Беломорския водосборен басейн.

Към Черноморския водосборен басейн на територията на общината протичат три реки. В северната част преминава най-горното течение на река Голяма Камчия (Тича, лява съставяща на река Камчия). Тя извира от Лиса планина и до село Тича тече на изток в дълбока и залесена долина. След селото завива на североизток, долината ѝ се разширява, навлиза в югозападната част на хълмистата историко-географска област Герлово и напуска пределите на общината. В южната част преминава участък от горното течение на река Луда Камчия (дясна съставяща на река Камчия). Тя води началото си от община Сливен, минава през землището на село Нейково, отново навлиза в Община Сливен и югозападно от село Градец се завръща в община Котел. Минава през село Градец, където в нея отляво се влива Котленска река (25 km, изцяло протича през общината) с десния си приток Нейковска река и с няколко забележителни меандра източно от селото напуска пределите на общината и навлиза в община Сунгурларе. Тук при село Дъбовица (община Сунгурларе) в нея отляво се влива Медвенска река, горното и средното течение на която е на територията на община Котел. В най-западната част на общината през селата Кипилово и Боринци протича река Карадере, десен приток на Стара река, която е десен приток на Янтра и, която от своя страна е десен приток на Дунав.

Крайните югоизточни части на общината принадлежат към Беломорския водосборен басейн. Тук от запад на изток през най-западната и най-висока част на Сунгурларското поле протича най-горното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа) и горното течение на десния ѝ приток река Мараш.

Населени места

Thumb
Изглед към село Градец през 2008 г.
Thumb
Изглед към село Жеравна през 2015 г.
Thumb
Изглед към град Котел през 1932 г.
Thumb
Изглед към село Медвен през 2007 г.
Thumb
Изглед към село Пъдарево през 2008 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:[1]

Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)Населено мястоПребр. на населението през 2021 г.Площ на землището (в км2)Забележка (старо име)
Боринци12122,786КерсенликНейково18876,205
Братан165,224Сър аланОрлово1686,315Вайслар
Градец295046,099Остра могила11618,561Сютчилер
Дъбова56,877Емрен кьойПъдарево54121,454Куруджиево
Жеравна33652,989Седларево3516,662
Катунище3815,058Соколарци3925,225Дуванджилар
Кипилово42283,573Стрелци32031,414Туркоклии
Котел4879131,519Тича79652,871
Малко село4836,981КючуклерТопузево763,859Топузлар
Медвен13679,224Филаретово4427,758Хамзалар
Мокрен78078,701Кьопеклии, АврамовЯбланово269428,727Алванар
Remove ads

Административно-териториални промени

  • през 1881 г. – заличени са к. Баглари без административен акт поради изселване;
  • през 1893 г. – заличено е с. Ираклии (Ераклии) без административен акт поради изселване;
  • МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува м. Кара юкуш (Кара укуш) на м. Върлище;
– преименува м. Араръ махле на м. Камена;
– преименува м. Ичме дере на м. Пивки дол;
– преименува м. Кухчелари на м. Птичари;
– преименува с. Куруджиево на с. Пъдарево;
  • МЗ № 3775/обн. 07.12.1934 г. – преименува м. Керсенлик на м. Боринци;
– преименува с. Сър алан на с. Братан;
– преименува м. Емрен кьой (Имрен кьой) на м. Дъбова;
– преименува с. Кючуклер на с. Малко село;
– преименува м. Чукур алан на м. Низка поляна;
– преименува м. Ени махле (Нова махала) на м. Новоселище;
– преименува с. Вайслар на с. Орлово;
– преименува с. Сютчилер (Сиюбджилер, Сюджилер, Събджилер, Сьобжилер) на с. Остра могила;
– преименува с. Ени махле на с. Радинка;
– преименува с. Дуванджилар на с. Соколарци;
– преименува с. Туркоклии на с. Стрелци;
– преименува с. Топузлар на с. Топузево;
– преименува с. Хамзалар на с. Филаретово;
– преименува с. Алванар на с. Ябланово;
  • Указ № 334/обн. 13.07.1951 г. – преименува с. Кьопеклии (Мокрен) на с. Аврамов;
  • през 1965 г. – осъвременено е името на м. Камена на м. Каменна без административен акт;
– осъвременено е името на м. Низка поляна на м. Ниска поляна без административен акт;
  • Указ № 57/обн. 05.02.1965 г. – признава м. Боринци за с. Боринци;
  • Указ № 881/обн. 30.11.1965 г. – заличава махалите Новоселище и Пивки дол поради изселване;
  • Указ № 2294/обн. 26.12.1978 г. – признава м. Дъбова за с. Дъбова;
  • Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Блатец и присъединява селата Аврамов, Пъдарево и Седларево заедно с техните землища към община Котел;
  • На основание §7 (т.3) от Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ДВ, бр. 63/1995 г.) всички махали, колиби, гари, минни и промишлени селища придобиват статут на села;
  • Указ № 115/обн. 08.05.1992 г. – възстановява старото име на с. Аврамов на с. Мокрен;
  • Реш. МС 0739/обн. 13.09.2005 г. – заличава с. Радинка поради изселване;
  • Реш. МС № 849/обн. 9 януари 2007 г. – заличава с. Върлище и го присъединява като квартал на с. Боринци;
– заличава с. Птичари и го присъединява като квартал на с. Кипилово;
– заличава селата Каменна и Ниска поляна и ги присъединява като квартали на с. Стрелци.
Remove ads

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:[2]

Година на
преброяване
Численост
193421 473
194623 482
195624 937
196526 996
197527 469
198526 379
199223 944
200121 645
201119 391
202115 919

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):[3]

Повече информация Населено място, Численост ...

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:[4]

ЧисленостДял (в %)
Общо19 391100.00
Православие688735.51
Католицизъм670.34
Протестантство12246.31
Ислям436122.48
Друго70.03
Нямат12356.36
Не се самоопределят10545.43
Непоказано455623.49
Remove ads

Транспорт

През общината преминават частично 7 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 114,3 km:

Remove ads

Топографски карти

Източници

Литература

Външни препратки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads