Стралджа (община)

Община Стралджа се намира в Югоизточна България и е една от съставните общини на област Ямбол.

Община Стралджа 42.6, 26.683
Знаме
Общи данни
Област	Ямбол
Площ	676,29 km²
Население	13 205 души
Адм. център	Стралджа
Брой селища	22
Сайт	straldzha.bg
Управление
Кмет	Атанас Киров (Нова България, НППБ, ГЕРБ, ВМРО-БНД, Левицата!; 2015)
Общ. съвет	17 съветници
Община Стралджа в Общомедия

Топографска карта на община Стралджа.

География

Географско положение, граници, големина

Общината е разположена в североизточната част на област Ямбол. С площта си от 676,285 km² е 3-та по големина сред 5-те общините на областта, което съставлява 20,39% от територията на областта. Границите ѝ са следните:

• на юг – община Болярово;
• на югозапад – община Елхово;
• на запад – община Тунджа;
• на северозапад – община Сливен, област Сливен;
• на север – община Котел, област Сливен и община Сунгурларе, област Бургас;
• на изток – община Карнобат и община Средец, област Бургас.

Природни ресурси

Релеф

Релефът на общината е равнинен и хълмист, като територията ѝ попада в пределите на Източна Стара планина, източната част на Сливенската котловина и северната част на Тунджанската хълмиста област.

Крайната северна част на общината е заета от южните склонове на Терзийски баир, най-южно разклонение на Източна Стара планина. В него, на около 5 km североизточно от село Лозенец, на границата с община Сунгурларе се издига най-високата му точка връх Кръста 472,3 m, който е и най-високата точка на цялата община.

В централните части на община Стралджа се простира обширното Стралджанско поле, което е източно продължение на Сливенската котловина с надморска височина от 130 до 180 m.

Южно от него в пределите на общината попадат югоизточните хълмисти части на възвишението Бакаджици. На 5 km южно от село Иречеково се намира най-високата им точка връх Еньовичиния манастир 461,8 m на територията на общината.

В най-източната точка на община Стралджа, източно от село Правдино, на границата с община Средец, в коритото на Господаревска река е разположена най-ниската ѝ точка – 72 m н.в.

Води

В централната част на общината, от изток на запад, на протежение от около 28 – 30 km протича част от долното течение на река Мочурица (ляв приток на Тунджа), коритото на която е коригирано с водозащитни диги. На територията на общината река Мочурица получава най-големият си проток – река Мараш. Река Мараш води началото си от Стидовска планина (част от Източна Стара планина). Тече в източна посока в широка асиметрична долина (със стръмни десни склонове) по северното подножие на планината Гребенец (част от Стара планина). Южно от село Пъдарево (община Котел) завива на юг, навлиза в община Стралджа и образува дълбок пролом (Марашки пролом), дълъг 7 km между планината Гребенец на запад и рида Терзийски баир на изток. Северно от пътния възел „Петолъчката“ излиза от пролома и навлиза в Стралджанско поле. Тук долината ѝ е широка и плитка, коригирана с водозащитни диги. Влива отдясно в река Мочурица на 138 m н.в., при село Воденичане. Площта на водосборния r̀ басейн възлиза на 232 km², което представлява 18,15% от водосборния басейн на река Мочурица.

Поради издигнато си положение спрямо околните територии, от южната, хълмиста част на общината водят началото три по-големи реки принадлежащи към Беломорския и Черноморския водосборни басейни. На югозапад покрай селата Тамарино и Каменец протича горното течение на река Боадере (Геренска река, ляв приток на Тунджа). В най-южната част покрай селата Поляна и Александрово протича най-горното течение на Средецка река, принадлежаща към Черноморския водосборен басейн. В централната част на общината, от запад на изток покрай селата Люлин, Първенец и Правдино протича горното течение на Господаревска река (Бунарска река, Голямата река, ляв приток на Средецка река).

Населени места

Изглед от централния площад в град Стралджа през 2016 г.

Изглед от жп линията към село Зимница през 2017 г.

Изглед от жп линията към село Правдино през 2008 г.

Общината се състои от 22 населени места. Списък на населените места, подредени по азбучен ред, население и площ на землищата им:^[1]

Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)	Населено място	Пребр. на населението през 2021 г.	Площ на землището (в км2)	Забележка (старо име)
Александрово	74	37,264	Хасаноглу	Люлин	131	23,030	Ени махле
Атолово	131	10,346		Маленово	265	34,931	Паша кьой, Пашино
Богорово	46	12,017	Арпач	Недялско	183	44,422	Афтане
Воденичане	347	32,480	Дермен кьой	Палаузово	102	27,313	Авлалии
Войника	239	40,931		Поляна	142	43,464	Бургунджи кьой
Джинот	245	16,125	Чинкоджа	Правдино	72	24,272	Довруклии
Зимница	1440	45,695	Къшла кьой	Първенец	163	31,739	Башалии
Иречеково	346	47,189	Арнауткьой	Саранско	109	13,146	Саранлии
Каменец	320	31,672	Саранлъ ени кьой, Телец	Стралджа	4987	79,305
Леярово	25	17,902	Дюкмен	Тамарино	123	21,408	Тюркмени
Лозенец	629	28,703	Сеймен	Чарда	251	22,931	Суруджалии
				ОБЩО	10370	676,285	няма населени места без землища

Административно-териториални промени

• Административен правилник № 91/обн. 30.09.1883 г. – преименува с. Хасаноглу на с. Александрово;
• Указ № 462/обн. 21.12.1906 г. – преименува с. Къшла кьой на с. Зимница;
• Указ № 162/обн. 08.04.1931 г. – признава н.м. Английско село за отделно населено място – с. Атолово;
• МЗ № 2820/обн. 14.08.1934 г. – преименува с. Арпач на с. Богорово;

– преименува с. Дермен кьой на с. Воденичане;

– преименува с. Чинкоджа на с. Джинот;

– преименува с. Арнаут кьой на с. Иречеково;

– преименува с. Дюкмен на с. Леярово;

– преименува с. Сеймен на с. Лозенец;

– преименува с. Ени махле на с. Люлин;

– преименува с. Афтане на с. Недялско;

– преименува с. Авлалии на с. Палаузово;

– преименува с. Паша кьой на с. Пашино;

– преименува с. Бургунджи кьой на с. Поляна;

– преименува с. Довруклии (Доуруклии) на с. Правдино;

– преименува с. Башалии на с. Първенец;

– преименува с. Саранлии на с. Саранско;

– преименува с. Тюркмени на с. Тамарино;

– преименува с. Саранлъ ени кьой (Ени кьой) на с. Телец;

– преименува с. Суруджалии на с. Чарда;

• Указ № 360/обн. 02.08.1950 г. – преименува с. Телец на с. Каменец;
• Указ № 107/обн. 13.03.1951 г. – преименува с. Пашино на с. Маленово;
• Указ № 546/обн. 15.09.1964 г. – признава с. Стралджа за с.гр.т. Стралджа;
• Указ № 829/обн. 29.08.1969 г. – признава с.гр.т. Стралджа за гр. Стралджа;
• Указ № 3005/обн. 09.10.1987 г. – закрива община Войника и присъединява включените в състава ѝ населени места към община Стралджа;

– отделя с. Търнава и землището му от община Стралджа и го присъединява към община Тунджа;

• Указ № 257/обн. ДВ бр.57/11.07.1997 г. – отделя с. Зорница и землището му от община Стралджа, област Ямбол и го присъединява към община Средец, област Бургас;

Население

Численост на населението според преброяванията през годините:^[2]

Година на преброяване	Численост
1934	29 630
1946	32 445
1956	31 347
1965	27 391
1975	22 514
1985	18 822
1992	18 074
2001	15 828
2011	12 781
2021	10 370

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г., по населени места (подредени по численост на населението):^[3]

Населено място	Численост							Населено място	Дял (в %)
	Общо	Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили		Българи	Турци	Цигани	Други	Не се самоопределят	Не отговорили
Общо	12781	9866	241	2403	68	84	119	100,00	77,19	1,88	18,80	0,53	0,65	0,93
Стралджа	5702	4037	198	1334	12	40	81	Стралджа	70,79	3,47	23,39	0,21	0,70	1,42
Александрово	177	117	0	57	3	0	0	Александрово	66,10	0,00	32,20	1,69	0,00	0,00
Атолово	200	141	3	53	3	0	0	Атолово	70,50	1,50	26,50	1,50	0,00	0,00
Богорово	85	84	0	0			0	Богорово	98,82	0,00	0,00			0,00
Воденичане	404	337	0	55			1	Воденичане	83,41	0,00	13,61			0,24
Войника	389	362	0			24	0	Войника	93,05	0,00			6,16	0,00
Джинот	275	252	0	18			3	Джинот	91,63	0,00	6,54			1,09
Зимница	1804	1385	12	374	11	5	17	Зимница	76,77	0,66	20,73	0,60	0,27	0,94
Иречеково	455	371	0	83			0	Иречеково	81,53	0,00	18,24			0,00
Каменец	425	395	0	24	6	0	0	Каменец	92,94	0,00	5,64	1,41	0,00	0,00
Леярово	37	35	0	0			1	Леярово	94,59	0,00	0,00			2,70
Лозенец	616	276	10	327			2	Лозенец	44,80	1,62	53,08			0,32
Люлин	183	180	0	0	3	0	0	Люлин	98,36	0,00	0,00	1,63	0,00	0,00
Маленово	309	305	0	0			1	Маленово	98,70	0,00	0,00			0,32
Недялско	280	254	0	24	0	0	2	Недялско	90,71	0,00	8,57	0,00	0,00	0,71
Палаузово	142	120	8	14	0	0	0	Палаузово	84,50	5,63	9,85	0,00	0,00	0,00
Поляна	253	244	0	0			1	Поляна	96,44	0,00	0,00			0,39
Правдино	128	123	0	0			4	Правдино	96,09	0,00	0,00			3,12
Първенец	269	254		12	0		2	Първенец	94,42		4,46	0,00		0,74
Саранско	138	125	8	0	5	0	0	Саранско	90,57	5,79	0,00	3,62	0,00	0,00
Тамарино	220	184	0	25	9	0	2	Тамарино	83,63	0,00	11,36	4,09	0,00	0,90
Чарда	290	285					2	Чарда	98,27					0,68

Вероизповедания

Численост и дял на населението по вероизповедание според преброяването на населението през 2011 г.:^[4]

	Численост	Дял (в %)
Общо	12 781	100,00
Православие	7066	55,28
Католицизъм	51	0,39
Протестантство	362	2,83
Ислям	38	0,29
Друго	5	0,03
Нямат	1548	12,11
Не се самоопределят	1697	13,27
Непоказано	2014	15,75

Транспорт

През общината преминават два участъка от Железопътната мрежа на България с обща дължина 18,5 km.

• В северната част на общината, от запад на изток, на протежение от 17,9 km – участък от трасето на жп линията София – Карлово – Дъбово – Зимница – Карнобат – Бургас;
• На протежение от 0,6 km – последният участък от трасето на жп линията Пловдив – Стара Загора – Ямбол – Зимница.

През общината преминават изцяло или частично 9 пътя от Републиканската пътна мрежа на България с обща дължина 164 km:

• участък от 18,6 km от автомагистрала Тракия (от km 289,4 до km 308,0);
• участък от 6,9 km от Републикански път I-6 (от km 432,9 до km 439,8);
• участък от 19,5 km от Републикански път I-7 (от km 230,4 до km 249,9);
• участък от 13,2 km от Републикански път II-53 (от km 169,6 до km 182,8);
• началният участък от 48,2 km от Републикански път III-707 (от km 0 до km 48,2);
• участък от 16,7 km от Републикански път III-5308 (от km 9 до km 25,7);
• целият участък от 12,5 km от Републикански път III-7007;
• последният участък от 4,5 km от Републикански път III-7009 (от km 14 до km 18,5);
• началният участък от 23,9 km от Републикански път III-7072 (от km 0 до km 23,9).

Топографска карта

• Лист от карта K-35-42. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-54. Мащаб: 1 : 100 000.
• Лист от карта K-35-66. Мащаб: 1 : 100 000.