Коце Ципушев

Константин (Коце) Димитров Ципушев с псевдоним Дойчин^[1] е български учител и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.^[2]

Коце Ципушев
български революционер
Роден	17 април 1877 г. Радовиш, Османска империя
Починал	11 януари 1968 г. (90 г.) София, Народна република България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Учил в	Солунска българска мъжка гимназия
Семейство
Баща	Димитър Ципушев
Братя/сестри	Христо Ципушев
Съпруга	Екатерина Ципушева
Коце Ципушев в Общомедия

Биография

Коце Ципушев е роден в Радовиш на 17 април 1877 година в семейството на търговеца Димитър Ципушев. Завършва прогимназия в родния си град, след което през 1895 година продължава обучението си в българската гимназия „Св. св. Кирил и Методий“ в Солун.

В спомените си Ципушев пише:

„

Прѣзъ лятото на 1895 [в двата ръкописни варианта е посочена 1896], следъ завършването на 5-тия класъ, се завърнахъ на почивка въ Радовишъ. Тази ваканция бѣ решителна за по-нататъшния ми животъ, тъй като учительтъ Димитъръ Шатоевъ ме посвети в тайнитѣ на Вѫтрешната Македоно-Одринска Революционна Организация. Отъ този мигъ азъ влѣзохъ въ редицитѣ на българскитѣ македонски борци.[3]

“

В Солун става член на тайния ученически кръжок, който е помощна единица на ВМОРО под ръководството на Даме Груев. Завършва гимназията в 1899 година с четиринадесетия випуск.^[4] Жени се за Екатерина Александрова, сестра на Тодор Александров, като кум му е Гоце Делчев, а Даме Груев е кръстник на децата му.^[5]

През 1899 година постъпва във Висшето училище в София, като студент по химия. От 1900 до 1902 година продължава образованието си в Женевския университет, където учи заедно със Симеон Радев. След приключване на следването си в 1902 година^[6] се завръща като учител в родния си край, където продължава революционната си дейност. Ръководител е на революционния комитет в Кочани. В началото на 1903 година заминава за Костур, където е учител в българското училище.^[7] В Костур е част от Костурското градско началство на ВМОРО.^[8] Арестуван е от властите. В османските документи пише, българин, православен, обвинен в „извършване на писарската длъжност в преписката с българската бунтовническа организация“. Осъден е от Наказателния апелативен съд на 5 години каторга и лежи в Битолския затвор. Амнистиран е с общата амнистия от 12 април 1904 година.^[9]

В 1905 година е назначен за учител в Битоля, но властите не му позволяват да заеме мястото.^[10] През март 1906 година властите отново го затварят за четири месеца в Куршумли хан в Скопие.

През 1911/1912 година преподава в Скопското българско педагогическо училище.^[11]

В 1913 година след Междусъюзническата война е принуден да се пресели в София. От 1914 година е председател на Окръжната постоянна комисия на новоосвободения Струмишки окръг. Ръководи революционния пункт в Струмица според директивите на Тодор Александров. След Валандовската акция в 1915 година е извикан за обяснение лично от министър-председателя Васил Радославов.^[12]

Гимназисти посрещат Коце Ципушев при завръщането му в Македония през 1941 година

След края на Първата световна война на 6 ноември 1918 година е арестуван от английските окупационни войски, предаден на сръбските власти, които след мъчения го осъждат на смърт, заменена по-късно с 20-годишна присъда.^[13] Излиза от затвора в 1937 година.

Гробът на Ципушев в Централните софийски гробища

Завръща се в Македония след присъединяването ѝ от България през 1941 г. От 1942 година е подпредседател на Радовишкото дружество на Илинденската организация.^[14] Кмет е на Подареш между 23 май 1942 и 9 септември 1944 година.^[15] През 1943 година в София публикува спомените си под заглавие „19 години в сръбските затвори. Спомени“. Предговорът към изданието, озаглавен „Един корав българин“, е написан от Симеон Радев. Книгата по-късно е системно унищожавана от комунистическите власти. След 1944 година е принуден да се върне отново в София. Предложено му е от новите власти да сътрудничи при македонизацията на населението в Пиринско, но той категорично отказва. Умира в София на 11 януари 1968 година.^[16][17]

Революционерът Кирил Ципушев е негов племенник, а Благой Ципушев – внук.

Памет

На Коце Ципушев е наречена улица в квартал „Военна рампа“ в София (Карта).

Спомените му са адаптирани на македонската литературна норма и издадени в Скопие през 2003 година от Владимир Перев. През 2006 година спомените са преиздадени и в София.

Родословие

Димитър Ципушев

Мария Ципушева

Екатерина Ципушева (1879 – 1967)

Коце Ципушев (1877 – 1968)

Христо Ципушев (? – 1924)

В. Ципушев

Вангелия Дацева

Ташо Дацев (1865 – 1915)

Иван Ципушев

Кирил Ципушев (1907 – 1928)

Методи Ципушев (1891 – ?)

Димитър Ташев (1887 – 1966)

Благой Ципушев (1924 – ?)

Нада Ципушева (р. 1958)

Външни препратки

• Ципушевъ, Коце. 19 години въ сръбскитѣ затвори. Спомени. София, Книжарница „Св. Климентъ“, 1943.
• "Мише Развигоров. Апостол и революционер", публикувано във в-к "Целокупна България", год. III, бр. 743, Скопие, 21 ноември 1943 година