Крушоради

Крушоради (на гръцки: Αχλάδα, Ахлада, до 1926 година Κρουσοράτη, Крусорати или Κρουσουράτη, Крусурати^[1]) е село в Република Гърция, в дем Лерин (Флорина), област Западна Македония.

Крушоради Αχλάδα
— село —
Църквата „Свети Спиридон“
Крушоради 40.861667, 21.613333 Крушоради Крушоради
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Лерин
Географска област	Пелагония
Площ	21,168 km²
Надм. височина	743 m
Население	226 души (2021 г.) 10,7 души/km²
Пощенски код	530 71
Крушоради в Общомедия

География

Селото е разположено в източната част на Леринското поле на 24 километра североизточно от демовия център Лерин (Флорина), в близост до границата със Северна Македония. Селото е на десния бряг на Стара река (или Брод, на гръцки Палиорема) в малка котловина между планините Старков гроб от север и Малка Нидже от изток.

Двете съседни села Юруково (Юруки) и Горно Крушоради (Ано Ахлада) традиционно се броят за махали на Крушоради.^[2]

В селото има четири църкви – „Свети Спиридон“, „Възнесение Господне“, „Свети Георги“ и „Свети Харалампий“. Съборът му е на Спасовден (Възнесение).^[3]

История

В Османската империя

В XV век в село Крушовец, Костурско са отбелязани поименно 36 глави на домакинства.^[4] В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорине от 1626 – 1627 година селото е отбелязано под името Крушорад с 61 джизие ханета (домакинства).^[5] В 1848 година руският славист Виктор Григорович описва в „Очерк путешествия по Европейской Турции“ Крушораде като българско село.^[6] Според „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, в Крушово (Krouchovo) има 40 домакинства със 115 жители българи.^[7]

Гьорче Петров през 1896 година отбелязва Крушоради като чифлик с 20 български екзархийски и 40 български патриаршистки къщи.^[8]

В началото на XX век Крушоради е изцяло българско село в Леринска каза. В 1900 година според Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в Крушоради (Горно и Средно) живеят 650, а в Юрокъ (Юроково) – 216 българи християни.^[9]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крушоради е чисто българско село в Леринската каза на Битолския санджак със 77 къщи.^[10]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година селото има 760 българи екзархисти.^[11]

В началото на октомври 1902 година румънският консул в Битоля Александру Пъдеану пише, че в село Крушорат османски части, изпратени да гонят чети, са изгорили 19 къщи и заедно с къщите са изгорели и „6 български селяни“.^[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Крушоради е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки войски и след Междусъюзническата война Крушоради остава в Гърция. Част от землището на селото остава на север от границата със Сърбия.^[14]

През 1916 година, по време на Първата световна война селото за кратко е освободено от българската армия. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Крушоради има 60 къщи славяни християни.^[15] В 1926 година селото е преименувано на Ахлада.^[16]

В междувоенния период 40 души от селото се изселват отвъд океана. Селото пострадва силно в Гражданската война в Гърция, като 114 души емигрират в социалистическите страни.^[17]

Според изследване от 1993 година селото чисто „славофонско“, като „македонският език“ в него е запазен слабо.^[18]

Прекръстени с официален указ местности в община Крушоради на 28 септември 1968 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Цьоция[19] или Цьоцка	Τσιότσκα	Софика	Σοφίκα[20]	връх в Нидже на Ю от Крушоради (787,8 m)[19]
Голината[19]	Γολίνατα	Гимнон	Γυμνόν[20]	връх в Нидже на ЮИ от Крушоради[19]
Орлето[19]	Όρλετο	Аеторахи	Άετορράχη[20]	връх в Нидже на ЮЮИ от Крушоради[19]
Шумарите[19][21]	Σουμαρτε	Прасино Рема	Πράσινο Ρέμα[20]	река в Нидже на Ю от Крушоради[19]
Широка падина[19]	Σιρόκα Παδίνα	Платома	Πλάτωμα[20]	връх на СЗ от Вощарани и на СИ от Неокази (722,6 m)[19]
Бара[19]	Μπάρα	Гурна	Γκούρνα[20]	връх в Нидже на ССЗ от Крушоради, гранична пирамида № 135 (801,8 m)[19]
Милио Трово[19]	Μηλιό Τρόβο	Йоану Браяни	Ίωάνου Μπραγιάννη[20]	връх в Нидже на ЮИ от Крушоради[19]
Тополата[19]	Ταπόλατα	Левкес	Λεύκες[20]	връх в Нидже на С от Крушоради[19]

Преброявания

• 1913 – 606 души без Юруково
• 1920 – 573 души
• 1928 – 690 души
• 1940 – 967 души
• 1951 – 361 души
• 1961 – 534 души
• 1971 – 240 души
• 1981 – 313 души
• 2001 – 301 души
• 2011 – 271 души

Личности

Георги Василев, емигрант в Маунт Юниън, Пенсилвания, САЩ

Родени в Крушоради

• Алексо Тодорчев, български революционер от ВМОРО^[22]
• Атанас Донов, български революционер от ВМОРО^[23]
• Георги Апостолов, български революционер от ВМОРО^[24]
• Илия Апостолов, български революционер от ВМОРО^[24]
• Ката Неданчева, българска учителка и организаторка на селото по време на Илинденското въстание
• Коле Дудев, български революционер от ВМОРО^[23]
• Кръсте Ламев, български революционер от ВМОРО^[25]
• Лазо Димов Костенчев, български революционер от ВМОРО^[25]
• Минче Геондев, деец на ВМОРО, войвода на крушорадската чета по време на Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година^[26]
• Христо Грамов, български революционер от ВМОРО^[23]
• Никола Груев (1911 – 1940), дядо на Никола Груевски, загинал като войник в Итало-гръцката война
• Христо Георгиев (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 6 охридска дружина^[27]
• Христо Дончев, български революционер от ВМОРО^[23]
• Христо Костов Говедаров, български революционер от ВМОРО^[23]
• Степан Янев, хайдутин от втората половина на ХVІІ век
• Стилян Самарджиев (р. 1988), македонистки активист, по произход от Крушоради
• Стоян Гоговчев (1910 – 1947), участник в Гражданската война на страната на ДАГ, загинал
• Тале Котев, български революционер от ВМОРО^[25]

Починали в Крушоради

• Дине Клюсов (? – 1902), български революционер, войвода на ВМОРО, загинал с четата си в махалата Юруково

Свързани с Крушоради

• Никола Груевски (р. 1970), северномакедонски политик, по потекло от Крушоради