Кръстьо Трайков

български революционер From Wikipedia, the free encyclopedia

Кръстьо Трайков
Remove ads

Кръстьо (Кръсто, Кръсте) Трайков (Трайчев) Радев,[1] известен като Ресенски,[2][3] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[4][5]

Бързи факти Роден, Починал ...
Remove ads

Биография

Кръстьо Трайков е роден в 1865 или 1867 година в ресенското село Горно Круше, тогава в Османската империя.[5] В 1895 година[4] се включва в дейността на ВМОРО, заедно с брат си Иван Трайков, който е убит през 1905 година.[5]

През Илинденско-Преображенското въстание действа като войвода в Преспа и води много сражения с турска войска при Горно Круше, Лева река, Кривени, Болно, а при Вълкодери (заедно с Евстатий Шкорнов) е тежко ранен, но успява да избяга.[6]

През 1904 година е в четата на Спиро Олчев. От 1905 година е околийски войвода в Ресенско.[5] През 1906 година Алберт Сониксен се среща с Кръстьо Трайков, по времето когато войводата като сарафист има пререкания с Окръжния революционен комитет в Битоля.[7]

След Младотурската революция в 1908 година се среща с Ахмед Ниязи бей в Битоля.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година е войвода на партизанска чета № 56 на Македоно-одринското опълчение, с която освобождава Ресен.[4] По-късно през Междусъюзническата война е в Сборната партизанска рота.[8][9]

Повече информация Чета № 56 на МОО с командир Кръстьо Трайков, Номер ...

След окупацията на Вардарска и Егейска Македония от Сърбия и Гърция Трайков се включва с четата си в съпротивата и става ресенски войвода на ВМОРО.[23][4]

След освобождението на Вардарска Македония при намесата на България в Първата световна война в края на 1915 година става полицай, а след това действа като задграничен български разузнавач.[4] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[24]

Thumb
Милан Матов и окръжните войводи на ВМОРО след Младотурската революция, юли 1908 г. (от ляво надясно): първи ред (седнали) - Трайко Зойката, Кръсте Маликов, Славчо Пирчев, Ангел Базернишки, Божин Вълчев; втори ред - Димко Драговчето, Кръсте Льондев, Блаже Биринчето, Милан Матов, Кръсте Трайков, Кръстьо Алексов; трети ред (прави) - Гюрчин Петров, Георги Ралев, Никола Досев, Коста (Петре) Костурски, Димко Богов, Пецо Христов, Лазар Цириов, Стоян Мариовчето.
Уикиизточник разполага с оригинални творби на / за:

През 1919 година е арестуван от сръбската власт и лежи 3 години в затвор.[5] След освобождението си в 1921 година[4] се установява в България. През 1923 година заминава в САЩ, където участва в организирането на новосъздадената Македонска патриотична организация. След завръщането си в България в началото на 30-те години е сред видните дейци на михайловисткото крило на ВМРО. След Деветнадсетомайския преврат от 1934 година той, както и други дейци на разтурената ВМРО са арестувани от новата власт.[6]

При освобождението на Вардарска Македония от България през 1941 година Кръстьо Трайков се включва в организирането на Българските акционни комитети и е председател на ресенския комитет.[25] Избран е в местното настоятелство на Илинденска организация,[26] а също и за кмет на града.[27] Умира след тежко боледуване на 7 януари 1942 година в Ресен, тогава в Царство България.[28] Погребан е с почести в ресенския храм „Св. св. Кирил и Методий“, като архиерейският наместник Александър Попевтимов и кметът Кирил Ников произнасят слова. В списание „Илюстрация Илинден“ пише за него:

Един от стълбовете на българския дух в тоя прабългарски край, в края на своя живот Кръсте Трайков достигна най-висше щастие - пръв той посрещна освободителите на родния му край и, подобно на преподобний Йосиф целуна той ожидано очакваното българското знаме, целуна го и треперейки от вълнение, от щастие и радост изрече: „Нине, отпущаещи раба Твоего Владико!“[29]

На 22 февруари 1943 година вдовицата му Полексена на 62 години, родом от Ресен и жителка на Ресен, подава молба за българска народна пенсия, в която пише, че съпругът ѝ е „останал доследен деец на каузата за освобождението на Македония и присъединяването към майката отечество България“.[4] Молбата е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България.[30]

Синът му Борис Трайков е убит в края на 1944 година от комунистите на остров Голем град в Преспанското езеро, като сътрудник на българските власти.[31]

Remove ads

Галерия

Външни препратки

Бележки

Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads