Кучевище

Кучевище или Кучевища (на македонска литературна норма: Кучевиште; на сръбски: Кучевиште или Kučevište) е село в Северна Македония, на 15 km северно от Скопие.

Кучевище Кучевиште
— село —
Поглед на село Кучевище с църквата „Свети Спас“
Кучевище 42.1097, 21.418
Страна	Северна Македония
Регион	Скопски
Община	Чучер
Географска област	Църногория
Надм. височина	535 m
Население	3167 души (2002)
Пощенски код	1011
МПС код	SK
Кучевище в Общомедия

Селяни от Кучевище в 1900 година

Стенопис от „Въведение Богородично“

География

Селото е разположено в областта Църногория — югозападните покрайнини на Скопска Църна гора, община Чучер. Надморска височина от 530 до 620 m. Край селото е разположен Кучевищкият манастир „Свети Архангели Михаил и Гавриил“.

История

Средновековие

В селото има голяма средновековна църква „Въведение на Света Богородица“, наричана „Свети Спас“, със стенописи от три периода – XIV до XVIII век. Тя е построена и зографисана между 1321 и 1331 г. със средствата на братята Радослав, Асен и Владимир, представители на местен феодален род.

В Османската империя

В края на XIX век Кучевища е българско село в Скопска каза на Османската империя.

В 1881 година селото е нападнато и обрано от албански башибозук.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Кучевища е село, населявано от 1200 жители българи християни.^[2]

Цялото християнско население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 200 сръбски патриаршистки къщи.^[3] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие селото е населено със сръбски бежанци в периода 1689-1739 година.^[4] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кучевища има 1440 българи патриаршисти сърбомани и в селото функционира сръбско училище.^[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Кучевище са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[6]

В Сърбия и Югославия

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Кучевище (Kučevište) като сръбско село.^[7]

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Кучевища като българско село.^[8]

Според преброяването от 2002 година Кучевище има 3167 жители.^[9]

Националност	Всичко
северномакедонци	1460
албанци	0
турци	0
роми	4
власи	15
сърби	1654
бошняци	1
други	33

Личности

Родени в Кучевище

• Ана П. Бойкикева (1874 – ?) в 1901 година завършва висшите женски курсове на Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет^[10]
• Златан Бойкикев (1822 – ?), български революционер
• Йоаникий Путов, български духовник и просветен деец
• митрополит Натанаил Охридски и Пловдивски (1820 - 1906), висш български духовник, книжовник, участник в националноосвободителното движение, почетен член на Българското книжовно дружество
• Никола Владимиров Бойкикев (1863 – 1928), български съдия,^[11] в 1889 година завършва право в Женевския университет^[10]

Свързани с Кучевище

• Мария Бойкикева (р. 1932), българска общественичка, по произход от Кучевище
• Недялко Бойкикев (1894 – 1938), български комунист, по произход от Кучевище
• Светослав Бойкикев (1901 – 1985), български лекар, по произход от Кучевище
• Христо Иванов (р. 1974), български политик, по произход от Кучевище

Литература

• П. Миљковић-Пепек. Црквата Св. Спас во с. Кучевиште, Скопско. – В: Споменици, Т. I, с. 417—418;
• В. Ђурић. Византијске фреске у Југославији, Београд, 1980, с. 55—56, 206, бел. 58;
• Ив. Ђорђевић. Сликарство XIV века у цркви Св. Спаса у селу Кучевишту. – ЗЛУ, 17, 1981, с. 79 и сл.