Къпиняни

Къпиняни (на гръцки: Εξαπλάτανος, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

Къпиняни Εξαπλάτανος
— село —
Паметник на Менелаос Лудемис в Къпиняни
Къпиняни 40.976111, 22.13 Къпиняни Къпиняни
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	125 m
Население	1080 души (2021 г.)
Къпиняни в Общомедия

География

Къпиняни е разположено на 125 m надморска височина^[2] в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).^[3][4]

История

В Османската империя

В средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.^[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци.^[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства.^[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Капиняни живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.^[8]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани.^[9] В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.^[10]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото със 178 жители българи християни и 1450 – българи мохамедани.^[2]

Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.^[4]

В Гърция

Пощенска картичка с изглед от Къпиняни, преди 1918 година

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Капиняне (Капињане) има 260 къщи славяни мохамедани и 28 къщи цигани християни.^[11]

Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени 1241 гърци,^[2] бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско.^[4] В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион.^[4] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.^[12]

От 2156 жителив 1940 година 300 са с местен произход, а останалите са бежанци.^[2]

По време на Гражданската война (1946 – 1949) част от жителите на селото се изселват в големите градове.^[2]

Селото е разположено в полето и землището му се напоява добре от река Мъгленица. Произвеждат се тютюн, жито, десертно грозде, пипер, овошки, като е развито и краварството.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Къпиняни на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Караагач[13]	Καραγάτς	Фтелея	Φτελεά[14]	местност на ЮИ от Къпиняни[13]
Барища[13]	Μπαρετσα	Микрес Гурнес	Μικρές Γοϋρνες[14]	река на З от Къпиняни, десен приток на Мъгленица[13]
Балабаново[13]	Μπαλαμπανόβα	Кладера	Κλαδερά[14]	местност на СЗ от Къпиняни[13]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1561[2]	1520[2]	1569[2]	2156[2]	1974[2]	2028[2]	2049[2]	2109[2]	2069[2][4]	1768	1292	1080

Личности

Свързани с Къпиняни

• Менелаос Лудемис (1912 – 1977), гръцки писател, живял в Къпиняни^[4]