Кърстоар

Кърстоар (понякога книжовно Кръстофор или Христофор, на македонска литературна норма: Крстоар) е село в община Битоля на Северна Македония.

Кърстоар Крстоар
— село —
Стенопис над врата на манастирския храм „Свети Христофор“
Кърстоар 40.991667, 21.346111
Страна	Северна Македония
Регион	Пелагонийски
Община	Битоля
Географска област	Пелагония
Надм. височина	680 m
Население	167 души (2002)
Пощенски код	7221
МПС код	BT
Кърстоар в Общомедия

География

Селото се намира на 680 m надморска височина в областта Пелагония, на 3,5 km южно от Битоля. Югозападно над селото е разположен Кърстоарският манастир „Свети Христофор“, а още по-високо над него е Буковският манастир „Свето Преображение Господне“. В началото на XXI век селото се превръща във вилна зона на битолчани.^[1]

История

В сиджил от 1620-1621 година е отбелязано, че 5 ханета (домакинства) от Кръстоар дължат военния данък нузул за османския поход срещу Полша.^[2]

В XIX век Кърстоар е село в Битолска кааза на Османската империя. В началото на XIX век в Кръстоар живеят и мюсюлмани.^[3]

Българско училище се отваря през 1884 година с учител Христо Грънчаров – Щиплията, а първата църква в селото „Св. св. Петър и Павел“ е построена през 1890 година.^[4][5] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Кръстево или Кръстофоръ има 280 жители, всички българи християни.^[6]

Цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. Атанас Шопов посещава Кърсоар и в 1893 година пише:

Богоявление в Кръстоар, 6 януари 1903 г.

Центърът на Кърстоар

„

Преди години всичките кърстофорски християни са признали ведомството на родното си духовно началство. Естественото и справедливото е било и манастирят им да влезе под духовното ведомство на Екзархията. Но това право им се е оспорило и манастирът е завладян от Битолската гръцка митрополия. Така щото, християните, отказани от гръцката митрополия, са се лишили и от църквата си. Завожда се процес. Християните искат църквата си, а митрополията отговаря, че тя е била тяхна собственост додето са признавали нейното духовно ведомство. Въобще гръцките митрополии считат за свои всичките обществени учреждения, които са направени с тяхно благословение или освещение... Същото е станало и с Кърстофорския манастир, който при всичко че се намерва край селото Кърстофор и е правен от кърстофорските християни днес е в ръцете на битолските гъркомани, по единствената причина, че селото е признало духовното ведомство на Екзархията.[7]

“

През 1893/1894 година учител в селото е Георги Попхристов.^[8] Според него:

„

Селото е разположено южно от Битоля, на разстояние не повече от час. Състои се от 30 къщи, чисто български.[4]

“

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Кръстофор е чисто българско село в Битолската каза на Битолския санджак с 35 къщи.^[9]

По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кръстофор има 256 българи екзархисти и функционира българско училище.^[10]

При избухването на Балканската война двама души от Кръстофор са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[11]

По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Кръстофор е част от Буковска община в Битолска селска околия и има 281 жители.^[12]

В 1981 година селото има 469 жители. Голям брой кърстоарци се изселват в Битоля, Скопие, презокеанските земи и Европа.^[1] Според преброяването от 2002 година селото има 167 жители самоопределили се както следва:^[13]

Националност	Всичко
северномакедонци	164
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	2
бошняци	0
други	1

Личности

Георги Попхристов

Родени в Кърстоар

• Георги Попхристов (1876 – 1962), български революционер, войвода на ВМОРО, ръководител на крилото на протогеровистите
• Ильо Йован, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяна на преписките на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[14]
• Петре Ильо Коджабашия, българин, православен, арестуван преди април 1904 година,^[15] обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[16]
• Ристе Йован, учител, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[16]
• Спасе Стойче, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен, че „търсейки пари от името на комитета участвал в убийството на Стоян Мите от село Кърстоар, който не дал пари“, осъден на 10 години каторга, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[16]
• Стефо Яковче, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „помагане в размяната на преписките на българските бунтовници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година^[17]
• Христо Стойчев (около 1840 – около 1896), български общественик, свещеник в селото от 1886 година