Лазар Велков

Лазар Велков Тодев, известен като Дивлянец,^[1] Дивлянски или Дивленски,^[2] е български революционер, войвода на Вътрешната македонска революционна организация.^[3]

Лазар Велков
български революционер
Роден	1880 г. Дивле, Османска империя
Починал	22 септември 1924 г. (44 г.) Живине, Кралство на сърби, хървати и словенци
Награди	„Свети Александър“
Лазар Велков в Общомедия

Биография

Във ВМОРО

Четата на Лазар Велков (вторият отляво)

Четата на Дафко Данаилов, още на Стефан Петков – Сиркето и Лазар Дивлянски

Роден е в 1880 година в скопското село Дивле, тогава в Османската империя. По професия е зидар. Влиза във Вътрешната македоно-одринска революционна организация в 1896 година, оглавява селския комитет в Дивле и изпълнява куриерски задачи.^[3] В 1906 година е арестуван от властите и осъден на 15 години затвор. След Младотурската революция в 1908 година е амнистиран.

След 1910 година става войвода на възстановената ВМОРО в Скопско, като замества Васил Аджаларски.^[3]

По време на Балканската война в 1912 година Велков действа с четата си в Скопско и подпомага съюзническите на България сръбски войски.^[4] По-късно е доброволец в Македоно-одринското опълчение в четата на Спиро Дильов.^[5] След Междусъюзническата война в 1913 година е арестуван от новите сръбски власти във Вардарска Македония и хвърлен в затвор в Белград. В 1914 година успява да избяга и в 1915 година се включва в четата на Кръстьо Лазаров, нахлула в Кумановско, и с нея участва в голямото сражение при Островица. След това действа с чета в родното си Скопско.^[6][7] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.^[8]

По случай 15-ата годишнина от Илинденско-Преображенското въстание за заслуги към постигане на българския идеал в Македония през Първата световна война в 1918 година, Лазар Велков е награден с орден „Свети Александър“.^[9]

Във ВМРО

Четата на Лазар Велков

След Първата световна война се включва в дейността на възстановената от Тодор Александров ВМРО и отново става войвода на чета в Скопско.

На 4 октомври 1920 година четата на Велков се сражава при Орашец, Скопско, с хвърчащия отряд на капитан Петрович. След неколкочасово сражение сръбската част е разпръсната, капитан Петрович е ранен, а двама контрачетници са убити. За наказание сръбските власти арестуват стотици мирни селяни в Скопско, Велешко, Кумановско и Щипско, които са подложени на жестоки инквизиции, в резултата на които загиват 20 души.^[10]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Велков (29-и в първата колона).

Лазар Велков е тежко ранен в 1924 година при сражение със сръбски части в местността Островица между селата Живине и Колицко и се самоубива.^[11][12][13] Като войвода го замества секретерят му^[14] Петър Станчев.^[15]