Сражение при Островица

Сражениета при Островица^[1][2][3] или Остревица^[4] е битка между чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и сръбски части, развила се на 9 юни 1915 година край Куманово.^{[2][5][6][3][4]}

Сражение при Островица
Македонски въпрос
Информация
Период	9 юни 1915 година
Страни в конфликта
ВМОРО Кралство Сърбия
Командири и лидери
Кръстьо Лазаров
Сили
24 неизвестно
Жертви и загуби
0 9 убити
41.998954, 21.840863

История

Кумановска чета на Кръсто Лазаров, 28 май - 7 август 1915 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Тодос Арсенов	Малино	Кумановско
2.	Милан Костадинов	Живино	Кумановско
3.	Арсен Божинов	Павлишенци	Кумановско
4.	Тодор Тошанов	Щип	Щипско
5.	х. Траян Петков	Винци	Кумановско
6.	Нане Десподов	Кратово	Кратовско
7.	Саздо Ямболов	Кратово	Кратовско
8.	Атанас Славов
9.	Петруш Арсов	Облавци	Кумановско
10.	Георги Васев	Преод	Щипско[7]
11.	Величко Кръстев	Шупли камен	Кумановско
12.	Богдан Божинов	Нагоричино	Кумановско
13.	Величко Спасов	Нагоричино	Кумановско
14.	Донко Трайков	Нагоричино	Кумановско
15.	Дончо Йосифов	Кетеново	Кратовско
16.	Лазо Велков	Дивле	Скопско
17.	Ильо Трайков	Коняри	Скопско
18.	Томе Трайков	Коняри	Скопско
19.	Гани Арсов	Пезово	Скопско
20.	Йосе Йонев	Куманово	Кумановско
21.	Гаврил[8]

След като Кумановско попада в Сърбия след Междусъюзническата война, през лятото на 1915 година войводата на ВМОРО Кръстьо Лазаров заедно с Величко Спасов организира българска чета, която навлиза в Македония на 1 юни 1915 година. Четата от 24 души преминава границата на връх Руен и при Султан тепе и продължава към Кратовско. Предадени са в село Гюгянци, Светиниколско. Четниците заблелязват приближаваща потеря от Щипско и тъй като мястото не е подходящо за сражение през деня от 6 до 9 часа се придвижват до избраното за сражение място – възвишението Островица (6653 m^[1]), на което има останки от крепост, между кумановските села Габреш, Живине и Колицко. Преди да достигне Островица четата е пресрещната от потеря, идваща от Куманово. Четниците бегом заемат височината, като само Лазар Велков – Дивлянец и още един четник не успяват. Велков успява да се укрие и да се спаси.^[4]

Сражението започва в 9 сутринта и продължава до 9 вечерта. Четата от 22 души е напълно обкръжена на Островица, но е добре окопана в кръгова отбрана и мястото е благоприятно за нея. Сръбските части се състоят от жандармерия и войска от Куманово, Свети Никола, Щип и Кратово. Докато е светло четниците държат сърбите на разстояние между 300 m и 2 km. След смрачаване четата се изтегля към страната, където сърбите са най-далеч и си пробива път, като се укрива в селата Винце и Студена бара. Сърбите не разбират, че цялата чета се е изтеглила и остават около Островица до сутринта.^[9]

Резултат

В сражението са убити 9 сръбски войници, а четата не дава жертви.^{[2][5][6][10]} Четата обикаля селата Пчиня, Вакъв, Студена бара, Винце и Коняре, в които престоява една седмица и прибира Лазар Велков от родното му Дивля. Вследствие на обиколката на четата духът на местните българи се повдига, предателствата спират и започват масови дезертирания на мобилизираните в Сръбската армия в четите на ВМОРО.^[9] Месец по-късно дава голямото сражение при Орловец.^[11]