Леуново

Леуново или книжовно Левуново (на македонска литературна норма: Леуново; на албански: Leunova, Леунова) е село в Северна Македония в община Маврово и Ростуше.

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Левуново.

---

Леуново Леуново
— село —
Леуново от Маврови ханове
Леуново 41.695, 20.7978
Страна	Северна Македония
Регион	Положки
Община	Маврово и Ростуше
Географска област	Мавровско поле
Надм. височина	1340 m
Население	6 души (2002)
Пощенски код	1256
Леуново в Общомедия

География

Селото е разположено в Мавровската котловина на източния бряг на Мавровското езеро.

История

Български офицери в Леуново, 1916 г.

Стара къща в Леуново

„Благовещение“, икона на Димитър Зограф от Леуново, 1537-1543 г. 34,4 x 25,5 cm. Гипсов грунд на дъска. От църквата на Слепченския манастир, днес в Музея на Македония, Скопие

Църквата „Успение Богородично“ е от 1840 година.^[1] В църквата работят представители на дебърския резбарски род Филипови.^[2]

В XIX век Леуново е преобладаващо българско село в Гостиварска нахия на Тетовска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Леуново има 900 българи християни и 55 арнаути мохамедани.^[3] Цялото население на селото е двуезично, но домашният език на християните е български.^[4]

В селото съществува българско училище. През учебната 1899/1900 година българското училище се посещава от общо 85 ученици, от които 20 ученички и 65 ученици с 1 учител.^[5]

Селото е разделено в конфесионално отношение. Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в селото има 80 сръбски патриаршистки къщи.^[6] Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Леуново има 40 сръбски къщи.^[7] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Леуново има 720 българи екзархисти и 120 българи патриаршисти сърбомани. В селото работят българско и сръбско училище.^[8] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие 79 от 117 християнски къщи (от общо 133 къщи) в селото през 1906 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.^[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година трима души от Леуново са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[10] В 1913 година селото попада в Сърбия. Според Афанасий Селишчев в 1929 година Леуново е център на община от 2 села в Горноположкия срез и има 135 къщи със 747 жители българи и албанци.^[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 6 души население – всички северномакедонци.^[12]

Църквата „Света Богородица“

Националност	Всичко
северномакедонци	6
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Родени в Леуново

• Димитър Зограф, иконописец от XVI век
• Ксенте Богоев (1919 – 2008), председател на Изпълнителния съвет на Събранието на Социалистическа република Македония
• Нестор Аврамов, македоно-одрински опълченец, 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина, ранен^[13]
• Никола Радославов (1870 – ?), български просветен деец, в 1905 година завършил философия и педагогия в Софийския университет^[14]
• Никола Стрезов, македоно-одрински опълченец; 1-ва рота на 1-ва дебърска дружина
• Петър Новакович Чардаклия (? – 1808), сръбски дипломат, участник в Първото сръбско въстание
• Саво Костовски (1925 – 1993), югославски партизанин и деец на НОВМ
• Тихомир Шарески (1921 – 2004), югославски партизанин и деец на НОВМ
• Филип Глигоров Матов, македоно-одрински опълченец; 26-годишен; 1-ва рота на 2-ра скопска дружина; 1.X.1912 г. – 7.VI.1913 г. убит.
• Яне Атанасов (1853 – 1908), български опълченец и революционер