Луковец

Луковец или Луковиц (на гръцки: Παλαιά Σωτήρα, Палеа Сотира, до 1926 година Λούκοβιτς, Луковиц^[1]) е село в Република Гърция, в дем Воден, област Централна Македония.

Луковец Παλαιά Σωτήρα
— село —
Луковец 40.839464, 22.061408 Луковец Луковец
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Воден
Географска област	Нидже
Надм. височина	440 m
Население	0 души (2021 г.)

География

Селото е разположено на 10 km северно от Воден, на пътя за Драгоманци,^[2] на надморска височина от 440 m.^[3]

История

В Османската империя

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619-1620 година селото е отбелязано под името Лукович с 28 джизие ханета (домакинства).^[4]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Луковиц (Lukovitz), Мъгленска епархия, живеят 360 гърци.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Луковец (Loucovetz) е посочено като село във Воденска каза с 52 къщи и 280 жители българи.^[6]

В 1880 година леринският владика Герман установява, че поп Никола пее на български в Луковец, изземва славянските църковни книги и ги заменя с гръцки.^[7] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Луковиц живеят 300 жители българи християни.^[9] През 1903 година селото е чифлик на Демир бей, който, както съобщава Атанас Шопов, оказва натиск над местните жители за приемане на исляма. Осем семейства, изгонени от него, се установяват във Воден.^[10]

След Илинденското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[11] В 1904 година в Луковец е открито българско училище.^[12] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Луковец (Lukovetz) има 200 българи екзархисти и работи българско училище.^[13] Към 1906-1907 година енорийски свещеник в Луковец и Почеп е Константин Нушев Тръпчев.^[14]

През октомври 1910 година селото пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 24 октомври войска окупира селото и свещеник Костадин Наумов, Марко Иванов (60 години) и жена му, Григор Иванов, Петко Карабатаков, Доне Мицов и Ристо Петров Беширов са смазани от бой.^[15]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки войски, а след Междусъюзническата война в 1913 година Луковец остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Луковец има 25 къщи славяни християни.^[16] В 1926 година селото е прекръстено на Сотира.^[3] Част от българското население на селото се изселва и на негово място през 20-те години идват гърци бежанци. В 1928 година Луковец е представено като смесено местно-бежанско с 22 бежански семейства и 82 души бежанци.^[17]

Според статистиката на Народоосвободителния фронт в 1947 година бежанците са 60 души. Селото пострадва в Гражданската война и населението му бяга във Воден. След нормализацията на положението, е изградено ново селище - Ново Луковец на 2 km северозападно от старото.^[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Луковец на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Градини[18]	Γκράντινι	Кипи	Κήποι[19]	местност на ЮЗ от Луковец, на Ю от Вълкоянево и на С от Владово[18]
Салка[18] или Солка[20]	Σάλκα Αυκοχώρι	Ликохори	Λυκοχώρι[19]	връх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (649,5 m)[18]
Църнуцата[18]	Τσαρνουτσά	Маврокорфи	Μαυροκορφή[19]	връх на ЮЗ от Луковец, на ЮИ от Вълкоянево и на С от Владово (689 m)[18]
Кривите реки[18]	Κρίβι Ντερέκι	Ставрорема	Στραβόρεμα[19]	река на З от Луковец[18]
Мозарт[20]	Μόζαρτ	Камено	Καμένο[19]	възвишение на З от Луковец (511 m)[20]
Скърка[18]	Σκάρκα	Петрокорифи	Πετροκορφή[19]	възвишение на З от Луковец[18]
Будим[18]	Μπούντιμ	Бундис	Μπούντης[19]	възвишение на Ю от Луковец (594 m)[18]
Криминица[18]	Κριμινίτσα	Керанидарио	Κερανιδαριό[19]	възвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево[18]
Греда[18]	Γρίντα	Докари	Δοκάρι[19]	възвишение на З от Луковец и на СИ от Вълкоянево[18]
Бабачина[18]	Μπαμπατσίνα	Корифи тис Грияс	Κορυφή τής Γρηάς[19]	възвишение на СЗ от Луковец и на Ю от Ново Луковец (595 m)[18]
Сереметова[18] или Серменова Орница	Σερεμενοβα Όρνίτσα	Халасма	Χάλασμα[19]	възвишение на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп (638 m)[18]
Паприте[18]	Πάπριντε	Фтеротопос	Φτερότοπος[19]	местност на СЗ от Луковец и на ЮЗ от Почеп[18]
Петкова чука[18]	Πέτκοβα Τσούκα	Ипсома ту Петку	Ύψωμα τού Πέτκου[19]	възвишение на С от Луковец и на Ю от Почеп[18]
Страна Присека[18]	Στράνα Πρισέκα	Диаватос	Διάβασις[19]	възвишение на СИ от Луковец и на ЮИ от Почеп[18]
Мачарка[18]	Ματσάρκα	Неротопос	Νερότοπος[19]	местност на С от Луковец и на Ю от Почеп[18]
Режища[18]	Ρεζίστα	Кладевтис	Κλαδευτής[19]	местност на ЮЗ от Почеп[18]
Пищерата[18]	Πιστεράτα	Спилия	Σπηλιά[19]	местност на СЗ от Луковец и на З от Почеп[18]
Бигур[18]	Μπιγούρ	Пуропетра	Πουρόπετρα[19]	река на СИ от Луковец, приток на Строница[18] (Дъбот)[20]
Белис[18]	Μπελίς	Аспрокорифи	Άσπροκορφή[19]	възвишение на З от Почеп[18] (500 m)[20]
Жегрево[20]	Ζέγρεβο	Халино	Χαλινό[19]	местност на СЗ от Почеп[20]
Страната[18]	Στράντα	Плая	Πλαγιά[19]	възвишение на И от Луковец (361,6 m)[18]
Перисемли[18]	Περισεμλή	Рема	Ρέμα[19]	река на СИ от Луковец, приток на Строница[18]
Дъбот[20]	Νταποτ	Веланидия	Βελανιδιά[19]	река на СИ от Луковец, приток на Строница (Бигур)[20]
Гавранска река[18]	Καβράνσκα	Коракорема	Κορακόρεμα[19]	река на И от Луковец, приток на Строница[18]
Ризарски рид[20]	Ριζάσκεριτ	Стратиоте	Στρατιώται[19]	възвишение на СИ от Оризари (258 m)[20]
Вакрец[18]	Βάκαρετς	Агелада	Αγελάδα[19]	връх на З от Вълкоянево и на ЮИ от Техово (828,4 m)[18]
Враногроб[18]	Βρανογρόη	Калиякудес	Καλιακούδες[19]	местност на СЗ от Луковец и на З от Почеп[18]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	219[3]	222[3]	384[3]	431[3]			4[3]	3[3]				0

Личности

Свързани с Луковец

• Атанас Кръстев, български революционер, воденски войвода, сражавал се край Луковец в 1903 година^[21]
• отец Костадин, български екзархийски свещеник, убит посред бял ден на Воденската гара от гръцките окупационни власти^[22]
• отец Стоянов, български екзархийски свещеник, живеещ във Воден, умрял от тормоз от страна на гръцките окупационни власти^[22]