Любомир Андрейчин

Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език. Основоположник е на съвременната българска описателна граматика, занимава се основно с въпросите на българския книжовен език и стилистиката на съвременния българския език, ревностно отстоявайки употребата на правилните форми в писмената и говорната реч. Професор е в Софийския университет и член-кореспондент на БАН.

Любомир Андрейчин
български езиковед
Роден	22 март 1910 г. Габрово
Починал	3 септември 1975 г. (65 г.) София, Народна република България
Националност	България
Учил в	Софийски университет Ягелонски университет
Работил в	Софийски университет Българска академия на науките
Научна дейност
Област	Лингвистика
Повлиян	Стоян Романски, Стефан Младенов, Любомир Милетич и др.[1]
Семейство
Съпруга	Надежда Андрейчина

Биография

Любомир Андрейчин е роден на 22 март 1910 г. в Габрово в семейството на Димитър Андрейчин, лесовъд, и Ангелина Андрейчина, има сестра Марта.^[1] Учи лесовъдство по настояване на баща си, но след първата година на обучението прекъсва и записва славянска филология в Историко-филологическия факултет на Софийския университет, която завършва през 1934 г., тъй като родният език за него е „онова, което винаги му е било на сърце“^[1].

Специализира славянска филология в Славянския институт в Ягелонския университет в Краков. Там по-късно води лекции по български език (1931 – 1936) и става доктор по философия на Ягелонския университет (1936).

Завръщайки се в България, работи като коректор и редактор.^[1]

Асистент в СУ от 1941. Член е на БКП от 1945 г. Става доцент през 1946 г., а през 1950 г. – професор по съвременен български език в Катедрата по история на българския език на СУ. От 1951 г. е член-кореспондент на Българската академия на науките и ръководител на Секцията по съвременен български език, а от 1957 – и директор на Института за български език при БАН.^[2]

Създава служба „Езикови справки“ към БАН, чрез която езиковеди дават консултации по правописни и правоговорни въпроси. Дълги години води предаването „Родна реч“ по Българското национално радио.^[1]

Бил е против правописната реформа от 1945 г. за премахването на буквите „ят“ (ѣ) и „голям юс“ (ѫ).

В статия в списание "Български език" (1954, 3, с. 222-223) пише: “Борбата за по-висока езикова култура е първостепенна национална задача в живота на социалистическото общество. Тъкмо в условията на социалистическото общество може да бъде най-добре схваната нуждата от такава борба [...] В труда на Й.В.Сталин “Марксизмът и въпросите на езикознанието” беше направено принципно разграничение между речниковата и граматическата страна на езика. По този начин речниковият състав на езика беше осветлен ясно, както никога досега откъм своята роля и специфика в строежа на езика [...] Даденото от Сталин теоретическо изясняване на речниковата страна на езика ще допринесе несъмнено и за изясняване на редица важни практически въпроси на езиковата култура. Сега пред езикознанието и пред методиката на езиковото обучение стои задача с огромна важност – да се открият върху основата на сталинското езикознание пътища и средства за по-конкретна и плодоносна работа при усвояването на речниковия материал”.

Семейство

Паметна плоча на Любомир Андрейчин на фасадата на дома му на ул. „Цанко Церковски“ № 13, София

Женен за Надежда Андрейчина.^[1]

Награди и отличия

• Орден „Кирил и Методий" II ст. (1957) и I ст. (1959, 1963)
• Орден „Народна република България“, III степен (1970)

Посмъртно признание

В чест на постиженията и в памет на приноса на знаменития лингвист към изучаването и описването на родния ни език на негово име е наречен Институтът за български език (ИБЕ) „Проф. Любомир Андрейчин“ към БАН, който играе регулираща и нормативна роля по въпросите на българския език.

На професор Любомир Андрейчин е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Библиография

• Основна българска граматика, София, изд. „Хемус“ АД, 1944 (2-ро изд., изд. „Наука и изкуство“, 1978).
• „Език и стил на Любен Каравелов“. – Годишник на Софийския университет, ИФФ, т. 46/1950.
• На езиков пост, София, изд. „Наука и изкуство“, 1961.
• Из историята на нашето езиково строителство, София, изд. „Народна просвета“, 1986.