Начин на учленение на съгласните

From Wikipedia, the free encyclopedia

Начин на учленение на съгласните
Remove ads

Начинът на учленѐние (на артикулация) на съгласните звукове описва начина, по който взаимодействат езикът, устните, челюстта и останалите органи, участващи в образуване на звукове. За всяко място на учленение са възможни няколко начина за неговото осъществяване.

Бързи факти Начини на учленение на съгласните звукове ...
Повече информация Място на учленениена съгласните звукове ...
Thumb
Човешки гласов тракт

Едно от измеренията на тези начини е стриктурата, определяща разстоянието между учленителните органи при създаване на съгласния звук. Други измерения обхващат едноударните и трептящите съгласни, както и шушкавите проходни съгласни.

Remove ads

Стриктура

Съгласните звукове, съобразно своята стриктура, могат да бъдат обособени като преградни (с т.нар. оклузия, означаваща препятстване на въздушния поток), проходни (с частично препятстване и следователно силно завихряне на въздушния поток) и приблизителни (със съвсем леко завихряне на въздушния поток). Преградно-проходните (африкатните) съгласни притежават качествата както на преградните, така и на проходните съгласни, но от фонетично гледище представляват последователност от преградна плюс проходна съгласна.

С намаляване на стриктурата (тоест с увеличаване на разстоянието между учленителните органи) звуковете претърпяват процеса на лениция (смекчаване/отслабване на съгласната и приближаването ѝ до гласен звук). Пример за това е леницията на „т“ ([t] → [ts] → [s]).

Обратният процес (увеличаване на стриктурата, т.е. приближаване на учленителните органи) е известен като фортиция, което опосредства затвърдяването на съгласните звукове. Пример за фортиция представлява затвърдяването на [v] в [b].

Други характеристики

Шипящите се разграничават от останалите проходни съгласни посредством заеманата от езика форма и насочването на въздушния поток около зъбите. Проходните съгласни на предноезични места на учленение могат да бъдат шипящи или не-шипящи.

Едноударните наподобяват свръхкратки преградни съгласни, но тяхното учленение е дотолкова различно, че да ги обособява като различен прийом за учленение.

Трептящите включват вибрирането на поне един от гласовите органи, а тъй като трептенето и структурата са различни измерения, то двете могат да се съчетаят. Увеличаването на структурата на типична трептяща съгласна образува трептящи проходни съгласни. Съществуват и трептящи африкатни.

Носовият въздухопоток може да въздейства като отделно измерение. Най-често се открива у носовите преградни съгласни и носовите гласни. Когато даден звук не е носов, той се нарича „устнен“. Устнените преградни съгласни са известни просто като преградни.

Страничните съгласни олицетворяват изпускането на въздухопотока покрай едната страна на езика. Съчетано с други начини за учленение, това води до образуването на странични приблизителни съгласни, странични едноударни и странични проходни и преградно-проходни (африкатни).

Remove ads

Класификация

  • Преградните съгласни са тези, при чието образуване е налице пълна оклузия (препятстване) на въздушните пътища както от устната кухина, така и от носа. Примери за това са беззвучните [п, т, к] или техните звучни съответствия [б, д, г].
  • Носовите съгласни са тези, при които имаме пълна оклузия на устната кухина, като вместо това въздухът преминава през носа [м, н]. Формата и позицията на езика определят присъщия звук на съгласната.
  • Проходните съгласни са тези, при които има постоянен турбулентен въздухопоток на мястото на учленение. Към тази категория спадат беззвучните [ф, с], звучните [в, з] и др. Повечето езици притежават проходни съгласни, но са налице изключения като австралийските местни езици, които са напълно лишени от всякакви проходни съгласни звукове.
  • Шипящите съгласни са разновидност на проходните, чийто въздухопоток се насочва към зъбите чрез сгъване на езика, създавайки високочестотни и различими звукове ([s̪ʲ, z̪ʲ, s̠, z̠, ɕ, ʑ, ʒʷ̜] и други).
  • Страничните проходни съгласни представляват рядък вид проходни съгласни, при които проходността се осъществява от едната или от двете страни на върха на езика ([ʎ̥˔., ɮ, ɭ˔̊, ʟ̝̊]).
  • Трептящите съгласни са тези, чийто учленител (обикновено върха на езика) остава неподвижен, а въздухопотокът го кара да трепти ([r]).
  • Полугласните представляват производно на приблизителните съгласни, произнасяни подобно на гласен звук, но поставяйки езика към предното небце, което да предизвика леко завихряне. Те често са съставна част на двугласните (дифтонгите).
  • Страничните приблизителни, често наричани просто странични, са приблизителни съгласни звукове, произнесени със страничната част на езика. Заедно с някои трептящи съгласни образуват подразряда на плавните съгласни ([lʲ, ɫ, rʲ] и т.н.).
Remove ads

Широкообхватен разбор

Начините на учленение посредством значително препятстване на въздухопотока (преградни, проходни, африкатни съгласни) спадат към т.нар. шумови съгласни (обструентни). Последните могат да бъдат както беззвучни, така и звучни.

Способите, при които не е налично подобно препятстване (носови, плавни, приблизителни съгласни и гласни звукове) се наричат сонорни съгласни. Беззвучни сонорни съгласни се срещат рядко.

Според въздухопотоците

  • Белодробните съгласни се способстват от въздушните струи, идващи към или от белите дробове. Те се делят на вдихателни (ингресивни) и издихателни (егресивни), съобразно образуването им при вдишване или издишване. Болшинството от съгласните звукове се учленяват по този начин, затова категорията „белодробна“ не се добавя към наименованието на съгласните, попадащи в този разряд, нито се отбелязва с нарочен знак при транскрибирането чрез МФА.
  • Изтласкващи, които представляват гласилково-издихателни съгласни. Въздухопотокът се изтласква нагоре посредством движение на гласилките, които изхвърлят въздуха вместо белите дробове или диафрагмата. Такива могат да бъдат преградните, преградно-проходните и понякога – проходните. Всички те са беззвучни. Тези съгласни звукове се транскрибират във фонетичната азбука, като след буквения символ се прибавя диакритическият знак /ʼ/.
  • Имплозивни, известни още като гласилково-вдихателни. При тях гласните струни (гласилки) се придвижват надолу, като белите дробове могат да бъдат включени за придаване на звучност. В някои езици отсъства всякакво постъпване на въздух в устната кухина при образуването на подобни звукове. Имплозивните преградни съгласни се срещат относително често, докато имплозивните африкати, имплозивните проходни съгласни и беззвучните имплозиви са рядкост. Тези съгласни звукове се транскрибират във фонетичната азбука, като към върха на буквата се прибави обърнато надолу камшиче /ɓ ɗ ʄ ɠ ʛ/.
  • Щраканията (кликовете) представляват езично-вдихателни съгласни звукове. За тяхното учленение се използва задната част на езика, допряна до задното небце, за създаване на вакуум в устната кухина, принуждавайки въздуха да нахлуе внезапно при разтваряне на зъбите или устните. Щраканията биват устнени или носови, преградни или преградно-проходни (африкатни), средноезични или странични, звучни и беззвучни. Тяхната разпространеност е предимно в Африка. В българската реч щракащ звук е цъкането при изразяване на отрицание или недоумение (ц—ц...).
Remove ads

Вижте също

Източници

  • Ladefoged, Peter; Ian Maddieson (1996). The Sounds of the World's Languages. Oxford: Blackwell. ISBN 0-631-19814-8.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Manner of articulation в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Remove ads
Loading related searches...

Wikiwand - on

Seamless Wikipedia browsing. On steroids.

Remove ads