Николай Бинев

Николай Димитров Бинев е български театрален, кино, телевизионен актьор и певец. Роден на 5 юли 1934 г. в Сливен, починал на 8 декември 2003 г. в София.

Николай Бинев
български актьор
Роден	5 юли 1934 г. Сливен, Царство България
Починал	8 декември 2003 г. (69 г.) София, Република България
Учил в	Национална академия за театрално и филмово изкуство
Награди	Почетно звание „Заслужил“ Почетно звание „Народен“
Семейство
Съпруга	Домна Ганева
Деца	2 (един от които е Велизар Бинев, р. 1967 г.)
Уебсайт	Страница в IMDb

Кариера

През 1958 г. завършва ВИТИЗ в класа на професор Кръстьо Мирски. Прочут е с многобройните си кино- и театрални превъплъщения, както и с отдадената си работа за Младежкия театър (от 1959 г.). Дебютира с Андрей от „Всяка есенна вечер“ на Иван Пейчев, като получава първа награда за нея. Сред коронните му роли са Салиери от „Амадеус“ на Питър Шафър и юбиляря от „Лебедова песен“ на Чехов. Режисирал е седем постановки, сред които „Всички мои синове“ от Артър Милър, „Аз чакам знак“ от Гибсън, „Лунните невени“ от Пол Зинел, а на няки от тях е и преводач.^[1]

Николай Бинев е канен в трупите на много от българските театри, но остава верен на Младежкия театър и в продължение на целия си сценичен живот играе само на негова сцена (с изключение на месеците на задължително разпределение, когато играе на сцената в Русе – 1958 г.). Участва в редица адаптации и аудио драматизации на детски приказки. През последните години на своята кариера участва в продукциите на чуждестранни режисьори и се снима с популярни чуждестранни актьори като Катрин Деньов (във филма „Изток – запад“). Член на Съюза на българските филмови дейци (1973).

Памет

На Николай Бинев е наречена улица в квартал „Драгалевци“ в София (Карта).

Награди и отличия

• Заслужил артист (1972)
• Народен артист (1984)
• Орден „Св. св. Кирил и Методий II степен“ (1971)
• I награда на II национален преглед на българската драма и театър (1959) за ролята на Андрей от „Всяка есенна вечер“
• Награда за най-добра мъжка роля на МФ на тв театри (1971)
• Голямата награда на фестивала Златната роза Варна (1976) за ролята на деликатния във филма Допълнение към закона за защита на държавата
• Наградата на София за ролята на Стубел в пиесата „Атестация“ (1979) на Лозан Стрелков.
• Наградата на София за ролята на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне в лицето на сценариста и режисьора.
• Наградата на САБ (1981)
• Наградата на СБФД (Съюза на българските филмови дейци) за мъжка роля на академик Урумов в сериала Нощем с белите коне (1985)
• Наградата на Международната академия за актьорско майсторство в Париж (1993) за актьорско майсторство.
• Аскеер (2): за водеща мъжка роля в спектакъла „Две усмивки на Чехов“ 1995) и за цялостно творчество през 2000 г.
• Златно перо
• Златна муза

Филмография

Година	Филми/ сериали	Роля
2004	Бягството на невинните (La fuga degli innocenti) (Италия)	Абрахам
2003	Ловец на сънища (Alien Hunter) (САЩ/ България)	д-р Алекси Гийрах
2002	Извън контрол (Derailed) (САЩ/ Аруба)	Винсент
2000	Пансион за кучета	Филип Божилов Божилов
2000	Разбойници-коледари (6 серии)	магьосникът
1999	Изток - Запад (Est – Ouest) (Франция/ Испания/ Русия/ Украйна/ България)	Сергей Василиевич Козлов
1999	Мост на дракони (Bridge of Dragons) (САЩ)	доктора
1999	Кървав спорт 4 (Bloodsport: The Dark Kumite) (САЩ)
1998	Синбад: Битката срещу мрачното кралство (Sinbad: The Battle of the Dark Knights) (САЩ)	Поп-Поп
1997	Бюро за убийства (Mordbüro) (Франция/Белгия/Канада)
1997	Суламит (България/ Франция)
1994	Любовни сънища (България/Италия)
1993	Жребият (7 серии)	Фархи, евреин
1993	Фатална нежност	Борис Летейски
1992	Вампири, таласъми	Шани
1990	Омагьосаният замък	магьосникът
1990	Немирната птица любов	актьорът
1989	Верни ще останем
1989	9 - числото на кобрата (3 серии)	следователят д-р Дебърски
1986	Двойната примка (3 серии)	следователят д-р Дебърски
1985	Денят не си личи по заранта (6-сер. тв)	(в 4 серии: III, IV, V, VI)
1985	Константин Философ (2 серии)	математикът Лъв
1984	Трите златни лъвчета	мъдрецът
1984	Нощем с белите коне (6 серии)	академик Михаил Урумов
1984	Поетът и дяволът	професорът
1983	Меко казано
1983	Третото лице	професор Пангаров
1983	Константин Философ (6 серии)	математикът Лъв
1982	Най-тежкият грях	Кроткото
1982	Есенно слънце	г-н Теодосий, съдържател на хотел „Централ“
1980	Спилитим и Рашо (20 серии)	съдията (в 11-а серия)
1980	Юмруци в пръстта	Каменов
1979	Сами сред вълци (5 серии)	доктор Ото Делиус, представител на Абвера в България (в 5 серии: I, II, III, IV, V)
1979	Къщата	Купенков
1979	Бумеранг	писателя Борис Кръстев
1978	Чуй петела	дядо Тоше
1978	Умирай само в краен случай (2 серии)	наркотрафикантът Дрейк
1977	Петимата от РМС (5 серии)	граф Алексей Петрович Шлагбаумер, руски дворянин (в 1 серия: II)
1977	Нечиста сила (3 серии)	дядо Захари
1977	Слънчев удар	Лазаров
1977	Звезди в косите, сълзи в очите	Динко Сяров
1976	Допълнение към Закона за защита на държавата	деликатния
1976	Спомен за близначката	разказвачът (не играе във филма)
1976	Чичовци (4 серии)	хаджи Смион
1975	Незабравимият ден
1974	Откъде се знаем?	буржоа пишещ по къщата
1967 – 1974	Произшествие на сляпата улица (6 серии)	архитект Стефан Радев (в III серия: „Самопризнание“ - 1974)
1973	Голямата скука	Тодоров
1973	Последната дума	следователят
1973	Като песен	бащата на Маргарита и Сашко бивш учител
1972	Обич	управителят
1972	На зазоряване	министъра в новелата „Сърце човешко“
1972	Автостоп	писателя
1971	Няма нищо по-хубаво от лошото време	Бауер
1971	Не се обръщай назад	Фелдшера
1970	Сбогом, приятели!	директора на гимназията
1966	Мъже	физикът Ружицки, научен сътрудник
1961	Стръмната пътека	тихия

Театрални роли

• „История на едно покушение“ (1966)
• „Напразни усилия на любовта“ (1963) (Уилям Шекспир)
• „Аз чакам знак“ от Уилям Гибсън – Бинев е режисьор и изпълнител на главната роля
• „Всяка есенна вечер“ (Иван Пейчев)
• „Обърни се с гняв назад“ (Джон Озбърн)
• „Сократ“ (Гилерме Фигейреду)
• „Когато розите танцуват“ (Валери Петров)
• „Еквус“ (Питър Шафър)
• „Амадеус“ (Питър Шафър)
• „Упражнение за пет пръста“ (Питър Шафър) (1986) – Стенли Харингтън
• „Не събуждайте госпожата“
• „Крал Джон“ (Фридрих Дюренмат)
• „Гардеробиерът“ (Роналд Харууд)
• „Две усмивки на А.П.Чехов“
• „Джин и медени питки“ (Нийл Саймън)
• „Призраци“ (Хенрик Ибсен) (1958) – Освалд
• „Обикновено чудо“ (Шварц) (1964) – кралят
• „Силата на мрака“ (Толстой) – Аким
• „Въпрос на принципи“ (Недялко Йорданов) – старецът
• „Страшният съд“ (1988) – съдията
• „Вълка и седемте козлета“

Телевизионен театър

• „Момина китка“ (1988) (Кръстю Пишурка), 2 части – мюзикъл
• „Хляб наш насущний“ (1986) (Първан Стефанов)
• „Розата и венецът“ (1986) (Джон Пристли)
• „Процесът Стамболийски“ (1985) (Пелин Пелинов), 2 части
• „Злато“ (1983) (Веселин Ханчев) – стария Додев
• „Есенна градина“ (1982) (Лилиан Хелман)
• „Нос“ (1975) (Николай Гогол) – майор Платон Кузмич Ковальов, колежански есесор
• „Севилският бръснар“ (1974) (Пиер дьо Бомарше), мюзикъл – Бартоло
• „Цилиндъра“ (1974) (Едуардо де Филипо)
• „Банята“ (1974) (Стефан Шечерович)
• „Училище за сплетни“ (1974) (Ричард Шеридан)
• „Посещението на един инспектор“ (1974) (Джон Пристли) – Артър Бърлинг
• „Битката за Преслав“ (1971) (Радко Радков)
• „Диалози“ (1970) (Кръстю Пишурка)
• „Трагичната история на д-р Фауст“ (1970) (Кристофър Марлоу, реж. Павел Павлов) – Мефистофел
• „Адвокатът Пиер Патлен“ (1968) (реж. Павел Павлов) – адвокатът Патлен
• „Театралният директор“ (1967), мюзикъл
• „Извънреден посланик“ (1966) (Ариадна и Пьотр Тур)
• „Болничната стая“ (1964)

Дискография

Година	Албум	Вид	Издател	Каталожен номер
2004	„Николай Бинев пее“[1][2]	CD	Балкантон	080267

Други песни

• 1969 – „Делфинът“, дует с Жоржета Чакърова – м. и ар. Петър Ступел, т. Борис Априлов, съпр. Симфоничният оркестър на БНР, диригент: Васил Стефанов – от филма „Петимата от „Моби Дик““
• 1984 – „На куклен театър“, дует с Хилда Казасян – м. Тончо Русев, т. Ваньо Вълчев, ар. Вили Казасян – от радиоконкурса „Пролет“^[3]

Памет

• През 2004 г. жена му Домна Ганева, Младежкият театър и „Балкантон“ издават компактдиска „Никлоай Бинев пее“, в който са събрани негови певчески изпълнения, посветен 70-годишнината му. Албумът съдържа 23 песни и включва арии от опери на Верди и Чимароза, песни от мюзикъла „Йестърдей“ на Любомир Денев, както и детските песни „Д-р Дулитъл“, „Меко казано“, „Копче за сън“, „Приказка за момчето-звезда“, „Джуджето-дългоноско“, „Новите дрехи на царя“ от Валери Петров и Георги Генков, както и от други спектакли на Младежкия театър и руски романс.^[1][2]
• От 2006 г. Младежкият театър в София носи името „Николай Бинев“.

Звукороли и участия в звукозаписи

• „Мигове на радост“ (1985) (Учтехпром)
• "Възрожденска литература" (1980 г.) (Учтехпром) - четец, играе ролята на художествения повествовател в "Мамино детенце" на Л. Каравелов.